Ето едно от най-добрите обяснения за това откъде идва думата помаци, което може да се прочете в книгата на Хюсеин Мехмед:
"Според регистъра на войнуците в ловешко от 1548 г. със специален статут са били и т. нар. ”ямаци”, което в превод от османотурски език означавало ”помагачи”. Както стана ясно и от посоченото по-горе, разпространението на наименованието ”помак” започнало през 20-те години на ХІХ в. То е свързано с едно съобщение от ловешкия край на местните мюсюлмани до османската власт, че Калиник, игумен на Карлуковския манастир, е приготвял сухари за руската войска и е съградил църква при манастира без разрешение. По такъв начин населението било в помощ на османската власт, като съобщавало нередностите, извършени от немюсюлманите.
В помощ на османската власт в Никополския вилает още през ХV-ХVІ в. от това население са се набирали военни части. По това време част от това население вече е приело исляма. В поименен регистър на войниците от бригадата Саръ Шабан от 1841 г., отнасяща се за казата Ахърчелеби, се посочва, че в империята продължавало набирането на войска сред помаците за османската армия. Освен в споменатите райони, помаци били изпращани в армията и от всички други краища, като тиквешките и мегленските помаци служели и в султанската гвардия. Поради тази причина не е изключено и войската на Осман паша при Плевен да се е състояла от помаци от т. нар. ”помашка нахия" в ловешко.
Сред помаците се набирали и доброволчески отряди в помощ на османската власт при потушаването на бунтове и въстания, като тези отряди били наричани още и башибозушки. Такива чети например били създадени от тетевенски помаци през 1869 г. Като повод била използвана заплахата от четата на Филип Тотьо, поради което струпали от две до три хиляди души пред град Тетевен. Градът дължал своето спасение единствено на наместника на каймаканина от Орхание (Ботевград) и на армията. Наред с това в целия ловешки район вълнение сред помашките чети настанало и през 1872 г., когато е станал обирът на Арабаконак. В Родопите например такива били четите на Ахмед Барутенлията и Ахмед Тъмръшлията, които били в основата на потушаването на Априлското въстание през 1876 г. Четите на тетевенските помаци взели участие и в преследването на оцелелите участници в това въстание, които възнамерявали през Стара планина да избягат в Румъния, като някой си хаджи Рюзгяр от Добревци сам е отсякъл главата на Бенковски близо до малък мост и я потопил в ”Кървавото кладенче”. След разбиването и на Ботевата чета останалите живи четници се пръснали по посока на родните си краища. Четата на хаджи Рюзгяр и тук изиграла основна роля в преследването им, като един от тях на име Илия Пандурски от Гложене бил убит в местността “Десеткар” над село Черни вид. Други четирима неизвестни, двама от които били убити в местността “Гурунчето”, един в местността “Косица” и един в местността “Ходжовите средоки” също над село Черни вит. Друг четник на име Сава Младенов бил заловен и убит в местността “Козница” на три километра от град Тетевен."
http://pomak.webs.com/ptmtm/pomaks.html#1.2
