Nyama smisyl otnovo da se otkriva Amerika. Bulgarite sa golyam masiv ot Tyurkski ( Türk ) plemena i narodi.
Smeshno e nyakoi da se pravyat na iranci samo i samo da ne izlezat kryvni vryzki s Tyurkite. Abdali, chetete i se opomnete, che izchezvate bezvyzvratno!!!
-----------------------------------------------------------------------------------
Трьок-булгарски е един от най-древните езици, много преди иранския!
Херодот пише : " На Изток има една дума, която е най-старата на света - бекос". Да, защото "бекос" е "хляб" на трьок-булгарски.
Булгар е син на алпа Гар-Кафес и Вълчицата Були. Оттук идват и легендите за вълчицата при тюрките. Булгар е внук на Алабуга и правнук на алп Сабан Зияджи. Зияджи е първият, наречен ДУЛО.
Как сега да изолираме дунавските булгари от общото световно булгарско семейство? Като ги превърнем в иранци ли?
Булгар - името идва от майка му Вълчицата Були и от баща му Гар, тоест – Огън. Ето и Бул-Гар или Вълчият огън.
Булгар основава и първата булгарска държава - Турун-Суба. Първото булгарско племе се нарича "бояни".
Трьок-булгарският се е говорил от Балканите до Урал. След това започва миграцията Запад-Изток, а след нея - Изток-Запад. Т.е. БУЛГАРИ-ХОНИ-ХУНИ-ТЮРКИ или СКИТИ-САРМАТИ-ХУННУ-ХУНИ-ТЮКЮ-ТЮРКИ.
http://stdinkov.blogspot.com/2012/02/blog-post_03.html
Основателят на Дунавска Булгария хан Аспарух (Испер Маджар Дулo-Атилкесе) – хуно-булгарин, трак, македонец, иранец, славянин или чисто и просто – японец
Син на Боян е Алвар Аскал Тубджак (590-605) – шести хан на Алтън Оба. Негов син е Албури, който е баща на Кубрат. Знаем, че Аспарух е син на Кубрат. Ето колко е просто всичко.
http://stdinkov.blogspot.com/search/label/%D0%B1%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8
Големи измишльотини.
Разглеждам източниците от Персия за древната страна Балкхара,намираща се на територията на съвременен Таджикистан и северен Афганистан.
Самият владетел на тази държава дори и да е бил васал на персийският Шах ин Шах,е бил със статута на Шах.
Интересни са археологическите и палео-антрополигеските находки от Таджикистан,чиято аналогия се намира единствено в степите на Вложка България,Бесарабия,Крим и при нас.
Основните антропологични типове сред съвременната българска нация (българи,български турци,гагаузи и различните цигански групи).
1. Понтийски типПонтийският тип е един от най-разпространените и същевременно най-древните антропологични типове по нашите земи. Причислява се към семейството на Средиземноморската раса.
Разпространен е предимно по западните и източните брегове на Черно море (откъдето и идва името му, от гръцки „понтус” – море). Бил е характерен за пеласгите, а по-късно и за траките.
Характеризира се с висок ръст, грациозно телосложение, дълъг (ч.и. под 75) и висок череп, дълго и тясно лице (л.и. над 90), прав или „вълнообразен” нос, с висока основа, високо чело, кафяви или светли очи, матова кожа,от тъмно-кестенява до светло-кестенява коса, с права структура.
Примери:
2. Малък средиземноморски типМалкият средиземноморски тип също е член на семейството на Средиземноморската раса. Донесен е по нашите земи при контактите на местното население с древните гърци, при по-късната римска инвазия, и в периода на Византийската империя. Среща се предимно в южните части на страната (контактната зона с гръцкото население).
Характеризира се с нисък ръст, грациозно телосложение, малък средно дълъг череп (ч.и. 76-79), тясно, издължено, овално лице (л.и. над 90), прав нос, с висока основа, ниско чело и тъмна пигментация.
Примери:
3. Ориенталски тип(Основният ромски тип)
Ориенталският тип е „оригиналния” расов тип на древните семити. Подобно на предните два типа също спада към „средиземноморската” расова група. Донесен е в България предимно от еврейски и арабски търговци през различни исторически периоди. Също така част от този тип идва в България и с прабългарите, които подобно на всички ирански народи, в Южна Азия донякъде се смесили с доиранското семитско население.
Ориенталският тип се характеризира с нисък ръст, грациозно телосложение, средно дълъг череп (ч.и. 76-79), тясно и издължено лице (ч.и. над 90), прав нос, с висока основа, широко отворени „лешниковидни” очници (т.н. „семитски очници”), тъмна кожа, тъмни очи и тъмно-кестенява до черна коса, с къдрава структура.
Примери:
4. Северно-понтийски типСеверният понтид представлява хибрид между халщатският нордически тип, средиземноморският понтийски тип и кроманьонският балтийски тип. Българите принадлежащи към този антропологичен тип имат смесен трако-германо-славянски произход.
Северният понтид се характеризира с висок ръст, грациозна структура на тялото, средно дълъг и висок череп (ч.и. 76-79), сравнително тясно и дълго лице (л.и. над 90), прав или „вълнообразен” нос, със средно висок корен, със светла кожа, сини, сиви или светло-смесени очи, и кестенява до руса коса, с права или вълниста структура.
Примери:
5. Долно-дунавски типСъществуват два клъстера от този тип- източен (морфологично подобен на класическия Понтид) и западен, който съчетава характеристиките на динароидите и средиземноморците, но не в резултат на смесване, а като временна самостоятелна формация. Западната група прави плавен преход към динарския тип. Този антропологичен тип дължи произхода си на древните траки.
Долно-дунавският тип се характеризира с висок ръст, полунабита структура на тялото, средно дълъг череп (ч.и. 76-79), умерено широко и средно дълго лице (л.и. 86-89), прав или „вълнообразен” нос, с висока основа, светло-кафява кожа, кафяви очи, и кестенява до черна коса, с права или къдрава структура.
Примери:
6. Ирано-афгански типИрано-афганският тип е изключително древен антропологичен тип. Бил е характерен за ираноезичните народи, както и за древните шумери. В най-общи линии представлява точен еквивалент на изначалния „кургански” антропологичен тип. Днес се причислява към Средиземноморското расово семейство. Привнесен е в България с прабългарите.
Ирано-афганският тип се характеризира с висок ръст, грациозна структура на тялото, много дълъг и висок череп (ч.и. под 75), дълго и тясно лице (л.и. над 90), изпъкнал нос, с висока основа, и тъмна пигментация (въпреки че в Афганистан, Пакистан и Иран от този тип се срещат и блондини).
Примери:
7. Динарски типДинарският тип е получен при смесването на средиземноморският и алпийският тип, в съотношение 2:1. Този антропологичен тип е изключително древен и се счита за „местен” на Балканският полуостров. Бил е характерен за древните илири, а по-късно става „базов” и за тракийските племена.
Динарският тип се характеризира с много висок ръст (това е един от най-високите расови типове в Европа), грациозна структура на тялото, къс череп (ч.и. над 80), тясно и издължено лице (л.и. над 90), дълъг и силно изпъкнал нос, с висока основа, мургава кожа, тъмни очи, и кестенява до черна коса, с къдрава структура.
Примери:
8. НорикТози тип е получен при смесването на динарския с нордическия тип. Индивидите принадлежащи към този антропологичен тип имат или чисто тракийски (предвид това, че и траките имали Нордическа раса), или смесен трако-славянски или трако-германски произход.
Норик се характеризира с висок ръст, къс череп (ч.и. над 80), дълго и тясно лице (л.и. над 90), прав или изпъкнал нос, с висока основа, светло-кафява или жълто-бяла-розова кожа, сини, светло-смесени или светло-кафяви очи, и със златно-руса, тъмно-руса или светло-кестенява коса, с права, вълниста или къдрава структура.
Примери:
9. Арменоиден (Предно-азиатски) типАрменоидният тип е получен при смесването на кападокийският тип (местен средиземноморски тип от полуостров Мала Азия) с алпийския тип, също в съотношение 2:1. Въпреки че на пръв поглед този антропологичен тип наподобява динарския, двата типа не се свързани генетично, а просто имат сходна еволюция. Арменоидният тип е характерен за предно-азиатските народи- арменци, хети, асирийци, евреи. Дължи присъствието си в България най-вече на арменците.
Арменоидният тип се характеризира с нисък ръст, набита структура на тялото, къс череп (ч.и. над 80), овално и средно високо лице (л.и. 86-89), силно изпъкнал нос, с висока основа и характерната „гърбица” (т.н „семитски нос”), силно развито окосмяване, мургава кожа, тъмни очи, и черна коса, с къдрава структура.
Примери:
10. Памиро-фергански типПамиро-ферганският антропологичен тип представлява кръстоска между източния кроманоид от Андроновската култура (1800-1400 г.пр.Хр) и ирано-афгански/ориенталски елементи. Характерен е за иранските племена от района на планината Памир (афгани и таджики). Този тип се счита за „оригиналния” расов тип на прабългарите. Пристига в България след 6 век, първоначално с инвазията на куберовите българи, а в последствие с нахлуването на ордите на Аспарух. Разпространен е предимно в Северна България.
Памиро-ферганският тип се характеризира със среден ръст, набита структура на тялото, голям и къс череп (ч.и. над 80), късо и масивно лице (л.и. под 85), тесен изпъкнал нос, с висок корен, и с предимно тъмна пигментация на кожата, косата и очите.
Примери:
11. Балтийски типБалтийският тип представлява сравнително редуциран североизточно-европейски кроманоиден антропологичен тип. Характерен е за балтийските и славянските племена. Пристига на Балканите със славянската инвазия.
Балтийският тип се характеризира с среден ръст, набита структура на тялото, къс и голям череп (ч.и. над 80), ниско и кръгло лице (л.и. под 85), с прав, вдлъбнат или „вълнообразен” нос, с ниска основа, високо чело, бяло-жълто-розова кожа, сини или сиви очи, и тъмно-кестенява до пепеляво-руса коса, с права структура.
Примери:
12. Източно-балтийски типИзточно-балтийският тип е хибриден антропологичен тип, образуван при смесването на Бореби и Ладожката раса плюс допълнителни нордически елементи. Бил е характерен за ранните угро-фински племена, но впоследствие бива абсорбиран от източните славяни.
Източният балтид се характеризира със среден ръст, набито телосложение, къс череп (ч.и. над 80) със слабо изпъкнал тил, късо и масивно лице (л.и. под 84), вдлъбнат нос, с ниска основа, умерено високо чело, жълтеникава кожа със сиви оттенъци, сини или сиви очи, пепеляво руса до тъмно руса коса, с права структура.
Примери:
13. Алпийски типАлпийският тип представлява редуциран централно-европейски кроманоиден тип. Някои антрополози като Ханс Гюнтер смятат, че има общ произход с Монголоидната раса, поради това, че освен липсата на епикантус („монголски ръб”) при него, дименсиите им са сходни.
Алпийският тип пристига на Балканите към 5 век пр.Хр., с една от многобройните и опустошителни келтски инвазии. Също така една част от него е донесена тук и от прабългарите, които го абсорбират при една от келтските миграции в Азия. Днес е разпространен най-вече в Северозападна България.
Алпийският тип се характеризира с нисък ръст, набита структура на тялото, къс и малък череп (ч.и. над 80), ниско кръгло или квадратно лице (л.и. под 85), прав или вдлъбнат нос, с ниска основа, и с тъмна пигментация на кожата, косата и очите.
Примери:
14. Източен (кургански) нордически тип
Източният нордически тип дължи произхода си на грациализацията на източният кроманоид. Заедно с него двата типа представляват изначалните расови типове на първите индоевропейци. Характерен е за всички древни индо-ирански народи, както и за техните производни. Арийските племена, които нахлуват в Индия, и по-късно пишат Ведите, са принадлежали именно към този тип.
Присъствието на източния нордид в съвременна България се дължи най-вече на славяните, но отчасти и на траките. Този антропологичен тип носи индоевропейския език на тракийските племена.
Източният нордически тип се характеризира с висок ръст, грациозна структура на тялото, изключително дълъг и висок череп (ч.и. под 75), дълго и тясно лице (л.и. над 90), предимно изпъкнал, но понякога и прав нос, с висок корен, високо чело, розово-бяла кожа, сини или сиви очи, и руса коса, с права или вълниста структура.
Примери:
15. Ирански нордически типИранският нордически тип представлява кръстоска между източния (кургански) нордически тип и източния кроманоид от Андроновската култура (1800-1400 г. пр. Хр.). Характерен е за всички древни ираноезични племена, като саки, скити, тохари и др. Подобно на източния кроманоид, пристигането на този антропологичен тип се свързва с няколко източника:
- чрез някоя от многобройните скито-сарматски инвазии на Балканите
- в състава на славянските племена, които абсорбират скитите и сарматите
- в състава на прабългарските племена
Иранският нордически тип се характеризира с висок ръст, тежка мускулеста структура на тялото, много дълъг и висок череп (ч.и. под 75), дълго масивно лице (л.и. над 90), изпъкнал „орлов” нос, с висок корен, и доста светла пигментация.
Примери:
16. Халщатски нордически типТова е т.н. „класически” нордически тип от Желязната епоха в Централна Европа. Дължи произхода си на грациализацията на източния или кургански нордически тип. Разпространението му е неразривно свързано с древните миграции на германските племена.
Този антропологичен тип пристига в България по време на мащабната готска инвазия от края на 4 век сл.Хр.
Халщатският нордически тип се характеризира с висок ръст, грациозна и мускулеста структура на тялото, средно дълъг череп (ч.и. 76-79), дълго, тясно, овално-ромбично лице (л.и. над 90), предимно прав, но понякога леко изпъкнал нос, с висок корен, розово-бяла кожа, сини или сиви коси, и руса коса, с вълниста структура.
Примери:
17. Нео-дунавски типТози антропологичен тип представлява кръстоска между нордически и ладожки (древен кроманьонско-монголоиден хибрид) елементи. Донесен е на Балканите от славянските племена.
Нео-дунавският тип се характеризира с нисък ръст, къс череп (ч.и. над 80), късо лице (л.и. под 85), вдлъбнат нос, с ниска основа и характерен „заострен” връх, леко изтеглени очници, и сравнително светла пигментация.
Примери:
18. Турански („татарски”) тип
Туранският антропологичен тип е образуван в Централна Азия, при смесването на източния кроманоид с Монголоидната раса. Характерен е за всички тюркоезични народи, като, татари,башкири,узи,огузи, османски турци, узбеки, казахи,уйгури и др. От гореизложеното става ясно, че този тип дължи произхода си в България на няколко определени периода от българската история .
Туранският тип се характеризира със среден ръст, набито телосложение, къс череп (ч.и. над 80), късо лице (л.и. под 85), прав, вдлъбнат или леко сплескан нос, с ниска основа, наличие на епикантус, и изключително тъмна пигментация.
Примери:
Поздрави