Според мен това пояснение или разяснение е напьлно излишно ама нейсе.Много ясно е че Фатме Куртова добре владее писмено и говоримо бьлгарският език,посочила е и турски и няма нужда от него,защото е видно,че борави добре с родовете и числата.Повече ми звучи с негативена нотка отколкото е нормално.Всеки индивид може да не е общество драга Силвия но е една малка вселена.
Силвия,човек е такъв какъвто се чувства, а колкото до до правописа е добре и вие с Балканджия да проверите знанията си по български език.
В този език не се пише, ако си жена: аз съм българин, турчин, ром, евреин, арменец, помак, шоп, добруджанец и пр. и пр. Нито, ако си мъж, се пише: аз съм българска, туркиня, ромка, еврейка, арменка, помакиня, шопкиня и т.н. Моля хора, които не търпят и най-малката забележка за съвсем очевидни неща, да не ме учат на език, който някои от тях даже не смятат за свой майчин език и се срамуват да го признаят за такъв.
Колкото до това, че всеки един човек е малка вселена, да ми се пише това, сякаш аз съм написала нещо в обратен дух, е също един белег за това, че някои не търпят и най-малка забележка или поправка, искат все да са прави, дори когато очевидно не са. Впрочем приемането, както и неприемането, е взаимен процес, в някакъв смисъл. Не може някои все да се опакват и да твърдят „Не ни приемат, не ни приемат...”, а те самите да ни са дават сметка, че са част от неприемането, защо някой може да се опитва да им казва неща, които още не са готови да разберат.
----------------------------------------
Колкото до този постинг на Hat, който се обижда от това, че може не само мюсюлмани да са страдали в историята, най-новата, а и християни да са страдали, и то много – и на мен не ми харесва да чета, че е имало толкова глупави, надъхани или елементарни хора, които да са искали да сменят идентичността на мюсюлманите, да ги репресират за това и пр., но това е част от историческата истина. Както е част от историческата истина и това, че Ахмед Ага Барутанлията е един от основните виновници за клането в Батак. (И не само той има вина за него разбира се, но неговата вина е по-голяма.)
Чудно измислена приказка от "най новата ни история" граничеща с гнусна и долна льжа на която мястото вьобще не тук.
Целият проблем в подобни неразбирания е в това, че колкото и насилия и жестокости да са се извършвали едва ли не в „Името Божие”, в името на „правилната вяра”, която за едни е била едва, а за други друга - тези насилия и жестокости са тържество не на Божието в човека, дори не на човешкото в човека, а тържество на най-лошите, най-невежите и най-демонични даже, понякога, страни на човешката природа. Никой не става „праведник”, убивайки или измъчвайки, или дори тормозейки само други хора, дори да смята, че го прави едва ли не заради някакви „висши цели”. Праведниците не са сред убийците, още по-малко сред жестоките, безмислостни убийци, нито сред глупаците или малодушните даже. Праведниците в крайна сметка ги почитат малко или повече всички; онези, които действително са стигнали някакви по-висша духовна еволюция в своето земно битие, могат са хора примерно като Демир Баба, не като Ахмед Ага Барутанлията. Или хора като Екзарх Стефан, заложил целия си духовен и личностен авторитет за това да помогне нито един български евреин, намиращ се пределите на страната, да не погине, да бъдат спасени евреите в България по време на Втората световна война. Който не разбира защо е така и защо въпреки, че пътищата към Бога могат да са и са различни, мъдрите и силните могат да спасяват не само свои, но и чужди, а слабите, невежите, жестоките, макар и примерно силни физически, унижавайки или убивайки различни от тях хора, себе си в някакъв смисъл убиват, едва ли би разбрал какво точно се опитвам да кажа.
