Сложен е казусът с помаците, и той ще остане такъв изглежда и след това преброяване, което се осъжда тук. Мога да кажа само, че за мен лично не е важно каква вяра и какъв вид име носи един или друг от вас. „Бог не е в имената, а в сърцето и делата”, както беше написал един член на този форум, доколкото си спомням израза. Не се оставяйте все пак на елементарни тълкувания, чиито и да били те; нито на исторически манипулации, нито на политически заигравания. Каквито и трудности да има днес, дори самият факт, че можем да обсъждаме всякакви неща и да се учим едни от други (триенето впрочем, цензурата т.е. едва ли помага за подобни неща; тя би трябвало да е доста по-внимателна, според мен, и да не се прави поради едни или други лични пристрастия), е някакъв плюс, някакъв шанс за отмиване или разсейване на част от незнания, предразсъдъци, предварителни представи. Не знам доколко в нашите съседки Гърция и Турция има възможност за такъв дебат по отношение на помаците, тяхното минало, тяхната идентичност и пр.; дали ако имаше такъв, помаците в Гърция нямаше да се чудят защо нямали били азбука примерно на своя език. И дали в Турция всички помаци щяха да смятат турския език за свой майчин език. Всяка държава се е отнасяла към помаците според своите собствени интереси, включително и България. Но това не променя истината за произхода на помаците, защото историческата истина е едно, а политическите измерения на „Гордиевия възел” от балкански противоречия – друго.
