Разбира се,че всички предразсъдъци са лични,но те не са свързани с религията,всички религии учат на добродетли.В случая с колективните предразсъдъци у българите са породени от натякването на турското робство и респективно религията Ислям.Натякванeто колко лоши са били и са турците респективо мюсюлманите поражда личностнни респективно колективни предразсъдъци за които превантивността няма никакъв излаз и остава в на заден план.Както децата мюсюлмани изучават всички неща от учебниците свързани с етносите,така децата християни ще научат че този етнос същестува и по този начин с малко помощ от родители които нямат предразсъдъци ще се ликвидират всички предразсъдъци,стени и огради,но това не може да се получи без да има равен старт за всички етноси.
Всичко това може да се получи след признаването на тези които съществуват вече,ние не сме нови,били сме,тука сме и ще бъдем тука,защо трябва да ни гледате през затъмнени стъкла с широко отворени очи.Страховете ще изчезнат ледовете ще се стопиат и когато бадем признати ще сaжелявате че това не се е случило много по рано
Има един различен, но и в нещо подобен казус – този с македонците. След като те вече са отделен народ, отделен етнос (направен бе такъв, въпреки че нито верски, нито езикови различия има, но както и да е), не само, че предразсъдъците не паднаха, но дълго се увеличиха и затвърдиха. Създаден им бе нов книжовен език, дори отделен вариант на кирилицата бе направен, а за да може да се мислят всички македонци като напълно отделен народ, отделен етнос от българите, какво пише в учебниците им по история и далеч не само там, едва ли има нужда да споменавам.
Какво мислиш, че трябва да пише в учебните по история в случая, който коментираме? Че има отделен помашки етнос от 1000 години? Или, че не е имало християни, които са били второ качество хора, рая, по време на османския период; или, че не е имало мюсюлмани, които са били репресирани през ХХ век? Какво би трябвало да пише, освен това, в тези учебници – че предците на помаците не са били християни, българи християни, а са били и аз не знам какви, примерно татари? Историята не започва във всеки случай нито от нас, от нашето време, нито от ХХ век, нито от ХVІ-ХVІІ; и въпреки, че с нея винаги може да се спекулира и се спекулира, тя не бива да се пише, изучава, тълкува според политическа или пропагандна, не дай Боже, конюнктура. Емоционалното надживяване на историята, освен това, е еволюционен, не революционен процес.
За да ни бъде историята учителка, не заблудителка, за нея трябва разбира се да се пише далеч по-мъдро и по-точно, и да не се отива, освен това, от една крайност в друга. При това разбира се не само историята е важна, не само миналото; но настоящето никога не печели, ако миналото се представя или мисли от когото и да било пристрастно и едностранчиво. Създаването или отделянето на помашката общност, нейното начало така или иначе е свързано с османския период. В този период помаците, както и всички други мюсюлмани в Османската империя, са имали не само повече права, но и повече отговорности към самата държава. Някои бунтове или завери не са били потушавани от редовния аскер, а от местните мюсюлмани, които не са били само турци, в съответния регион. За българите или поне за немалко от тях, в продължение на много поколения, не е било толкова лесно да запазят своята идентичност в условията на онова време. Затова може би за някои от тях приелите исляма предишни християни са били някакъв вид отцепници или не знам точно как да се изразя. На османската държава помаците са виждали, или поне немалко от тях, предполагам, като на своя държава. А после, когато се е образувала, възстановила българската, на различни вълни е имало опити за промяна на идентичността на мюсюлманите този път, и това ги е наранило безспорно. Много от тях и сега най-вероятно не гледат на българската държава като на своя. (Те и много българи или християни не вярват особено в своята държава, но това е отделен въпрос.)
Не знам дали създаването или признаването на отделен помашки етнос ви изглежда като някаква панацея, която би ви дало сигурност и би опростило нещата. От някакви гледна точка то може и да ги усложни. Подобно признаване би ви отделило впрочем, според мен, още повече от тази страна и от все още основното население в нея. Не съм сигурна, впрочем, дали то няма да доведе след себе нови балкански напрежения, търкания и противопоставяния. Или поводи да се иска автономизиране на районите, в които живеят помаци; или някакви неонационалистически или носталгично имперски амбиции.
Помаците, както известно, живеят в поне три съседни държави. Обособяването и признаването им за отделен етнос едва ли би била последна стъпка. И макар че живеем във време на отворени граници, на много по-отворен свят, малко или повече, не е толкова трудно да се запалят фитили за нови балкански противопоставяния и дори, не дай Боже, нови войни. Пиша тези неща защото ми се струва, че не бива забравяте или да подценявате това, че нещата са свързани; че те при това не са нито прости, или толкова романтично-идеалистични; както може би бихте искали да са.