ПРЕБРОЯВАНЕ 2011 Е ТЪПО – НЕ БРОИ ЦИГАНИТЕ И ТУРЦИТЕ; БРОИ ТУХЛИ, ПЕЧКИ И НУЖНИЦИ; ПИТА КЪДЕ ЖИВЕЕ БАЛДЪЗАТА
България е на път бадева да изхарчи милиони левове като ангажира и плати за това на 40000 преброители и на 7000 контрольори. Самото преброяване, струващо около 30 милиона народни пари, според моето скромно мнение, е тъпо. И в общи линии не ползва българското общество, тъй като повечето от данните, които ще събере и ще предостави, ще са недостоверни и ненужни.
Като методология, преброяването не е статистическо, а е социологическо (а и социалнопсихологическо). Индикаторите и показателите в инструментариума му (преброителната карта) са заимствани от комунистическите социологически творения на БАН (Виж: Система от индикатори за емпирично социологическо изследване, кол., БАН, Сф., 1983 г.) и далеч не съответстват на съвременната статистическа наука и на състоянието на нещата в сегашна европейска България. Например, в преброителната карта са включени такива показатели като „цветен телевизор”, „печка, готварска” (въпрос 19 на раздел „Жилище”), които очевидно като показатели за стандарта на живот на едно домакинство са характерни за далечното минало, когато са съществували и чернобели телевизори, а електрическите печки са били по-малко. Сега има други предмети на бита – лаптопи, iPad таблети, домашна фурни за хляб, джакузита, соларни инсталации, джипове и т.н. А телевизорите отдавна не са цветни и чернобели, а са плазмени, LSD, със сателитни антени и т.н. Всички съвременни вещи на бита сякаш не съществуват за останалия в миналия век, при комунизма, Национален статистически институт. Той по съмнителен начин не се интересува от луксозния бит на част от българите – барбекюта, басеини, яхти, самолети и др. Само с въпрос 19, т. 8 на раздел „Жилище” институтът ще пита дали респондентът има „лека кола”, а във въпрос 30 на раздел „Население” – дали ходи на работа с лека кола. Този термин – лека кола или леки кола – е отпреди Априлския пленум през 1956 г. Много отдавна според Закона за движението по пътищата (Допълнителни разпоредби, § 6, т. 12 „а”) в България по пътищата няма леки коли, а има леки автомобили. Не може да се питат няколко милиона души дали имат или ползват нещо, което по закон въобще не съществува. Според преброяването (въпрос 31 на раздел „Население”) българите могат да получават доходи от: основна работа (основен трудов договор), от допълнителна работа, от „домашно селско стопанство” (?!), от пенсии, стипендии, издръжки. Тук методиката пак издава, че е от времето на комунизма, когато беше разрешено домашно лично стопанство със земя до пет декара, а буржоазното нещо „частен бизнес” беше строго забранено. Ало-о-о, другари от НСИ, вече отдавна не живеем в комунизма. Нима не знаете, че много голяма част от българите получават доходи от собствения си частен бизнес, различен от домашното селско стопанство; защо сте ги забравили в преброяването?
Ако имаме предвид, че данните се събират по субективен начин – чрез разпитване, при което може и да не се каже истината, – а не чрез установяване на факти от преброителя, то преброяването в действителност представлява регистриране на индивидуални субективни (и временни) мнения спрямо различни неща, както и определени нагласи за самоидентифициране. В този смисъл то се отдалечава от статистиката (преброяването) и се приближава повече до социалната психология.
В Закона за преброяване 2011, гласуван през в последния месец на управлението на Тройната коалиция, и в Програмата на Преброяване 2011 г, приета също в услуга на ДПС-то набързо от сегашното правителство, което далеч не разполага с експерти (освен Веждито Рашидов, естествено), са посочени Основните принципи на преброяването. Те според мен са безобразни като подбор и като дефиниране. Въпросните принципи са следните: едновременност (който няма как да се спази стриктно в периода на преброяването), индивидуално преброяване (според мен това нещо въобще не може да бъде принцип, а по-скоро е начин, метод), универсалност (не е ясен смисълът на този принцип, не е дефиниран нито в Закона, нито в Програмата), периодичност (този принцип няма смисъл по отношение на конкретното преброяване през 2011 г., за което се отнася Програмата, и от тази гледна точка е глупав, защото еднократното нещо не може да е периодично), декларативност (възможно най-противопоказния за едно статистическо преброяване принцип, който на практика елиминира достоверността на информацията, защото всеки може да каже каквото си поиска на преброителя) и конфиденциалност. От всичките принципи според мен единствено последният в някаква степен е релевантен към преброяването. Но когато този принцип на запазване в тайна се съчетае с декларативността, това съчетание ражда статистически неистини. Най-важните принципи за едно истинско преброяване липсват. Нарочно или не, но преброяването не се базира на принципа на достоверност, който е задължителен за всяко подобно преброяване. Няма го и принципът на обществена полза, т.е. това, което се брои, да представлява обществен интерес, да има полза от скъпоструваща на данъкоплатеца информация за самото общество.
Например, не е ясно кого ползва информацията къде живее балдъзата на респондента (сестрата на съпругата му) по въпрос 7 на раздел „Население, трето лице”, с какви тухли е сградата – тухли с плоча, тухли без плоча или кирпичи (въпрос 4 на раздел „Сграда”), има ли тоалетна (нужник) извън сградата (въпрос 13 на раздел „Жилище”) или каква точно е ямата – септична или изгребна – на нужника в двора на домакинството (въпрос 12 на раздел „Жилище”).
В преброяването липсва принципът на откритост и достъпност на данните за преброяването и от преброяването. Няма го и принципът на функционалност на данните, т.е. събираната с толкова много изхарчени народни пари информация все пак трябва да може да върши някаква работа, да работи. В преброяването липсва и принципът на съобразяване с характеристиките на българската нация, ако този термин въобще означава вече нещо за българските статистици. Липсва още и принципът на съобразяване с общественото мнение; подготовката на самото преброяване е скрита от обществения интерес. По този въпрос ще изчакаме позицията на НСИ по исканията и възраженията на ВМРО. Тук ще кажа, че НСИ въобще да не мисли да търси извинения с БАН по въпроса за „етноса” българомохамедани. В горецитираната от мен книга на БАН (на стр. 38) категорично се определя, че българомохамеданите не са самостоен етнос, че тези хора са българи.
Трето, предизвестено е, че данните по отношение на етничността и на конфесионалността ще бъдат фалшиви. Те няма как да отговарят поне малко на истината, защото преброяването сякаш нарочно се старае да се сдобие не с истинските, а с измислени и фалшиви данни по въпросите за етническата принадлежност и вероизповеданието. Принципът на декларативност, например, може да стане причина преброяването да „констатира”, че всички жители на територията на България или поне всичките наши цигани до един са французи (за радост на Саркози), или са извънземни (това се пише в графата «Други»), стига респондентите да решат да отговорят така на въпроса към коя етническа група се самопричисляват. Този любопитно формулиран показател – етническа група – е включен в чл. 6, ал. 1 на Закона за преброяването, приет от доминираната от ДПС Тройна коалиция през май 2009 г., непосредствено преди изборите, които ГЕРБ спечели. Понятието „етническа група” е дефинирано като общност от лица, родствени по произход и език и близки по бит и култура. Излиза, че турците в България (1 100 000 души) са група. Циганите (над 1 300 000) – също са група. Преброяването преднамерено игнорира реалната етноконфесионална структура на обществото. То няма да установи нито реалния брой на етническите българи, на циганите и турците, нито ще представи динамиката на тяхното увеличаване или намаляване като етнос.
В преброявания на населението по белите страни (например, Ирландия, Канада и др., всеки може да види методиките им в Интернет) не се ползва термина „група”, а се ползват съвсем други термини – етническа принадлежност, етничност (ethnicity) и етнически произход (ethnic origin). Очевидно е, че става дума за потекло, а не за самоопределение за принадлежност към разни групи. В инструкциите за провеждането на самото преброяване в тези страни се настоява да се търсят етническите корени (ethnic radicals), произхода (генеалогията) на респондента. В Ирландия, например, трябва да се установи (!) какви са били в етнически план прародителите на респондента преди неговите баба и дядо, т.е. какви са били родителите на дядо му и баба му. Значи, не ползваме декларациите на респондента, а търсим истината за етническата му принадлежност.
При нас всеки циганин може да каже, че е българин, чукча, французин, или марсианец. И преброителят е длъжен да запише това мнение и съответно да „преброи” циганина не като циганин, а като такъв, какъвто той се смята, че е, или би искал да бъде. Интересно е как ще се планира и организира тогава така нареченото ромско включване (или интегриране) и как ще се изхарчат европейските пари за него, при положение, че преброяването не установи у нас нито един циганин, което е напълно възможно според методиката на преброяването. В инструкциите на подобни реброявания по белите страни се посочва, че непременно трябва да се прави разлика между етничност (или етнически произход), гражданство и националност. У нас даже и документите за самоличност не правят разлика между гражданство и националност, което съвсем не е случайно и съвсем не е безобидно. В новите лични карти на българите „гражданство” е еквивалентно на „националност” (Nationality), което само по себе си е толкова тъпо, колкото и самото Преброяване 2011.
Сигурно е само това, че едни пари, няколко десетки милиона лева, ще бъдат изхарчени за този дето духа, без абсолютно никакъв смисъл и без никакъв практически резултат. Ползи от преброяването, според мен, ще инкасират само антибългарски институции, движения и партии, както и съседни държави, имащи открай време претенции към България
проф. Петър Иванов, Антон Рачев
