Още някои примери, само за сравнение, с някои наши съседни страни.
„Ако дискриминацията поради религиозна принадлежност противоречи на турския закон, то не означава ли това, че един еврейски студент, носещ своята кипа, или един католически студент, носещ кръст на врата си, в някой турски университет, би трябвало да бъде защитен от закона по същия начин, по който е едно турско момиче със забрадка? И ако не, то защо? И как трябва да се тълкува обстоятелството, че от години насам много от административните постове в турските служби не са достъпни като избор на професия за не-мюсюлмански граждани?
Досега такива случаи не са били довеждани пред съда, но това скоро би могло да се промени. Параграф 10 следователно съдържа множество неочаквани възможности, които излизат далеч отвъд отмяната на забраната за носене на забрадки. Ревизията на параграф 42 от конституцията („Право и задължение на възпитание и образование“) беше по-малко впечатляваща, макар че параграфът е пълен с политически двусмислени и дори репресивни клаузи. В него се казва: „Турските граждани не могат да бъдат учени във възпитателните и учебни заведения на друг майчин език, освен турски.“ Тук се настоява върху „хомогенността“ на етноса, от която се образува демоса, политическата нация.
Формулировката прави очевидна несъвместимостта (или поне напрежението) между демоса на турската република, състоящ се от турски граждани, независимо от тяхната религия, етническа принадлежност, мироглед и цвят на кожата, от една страна – и хомогенността на етноса, на една нация, която не трябва да има никакъв друг майчин език освен турския, от друга.”
Из
http://www.librev.com/component/content/article/396“...на Балканите има и друг опит – на Турция, на Гърция. Там изхождат от идеята, че трябва да се спазват индивидуални, а не колективни права. След 1956 г. и ние вървим в тази посока. Разбира се, спазването на индивидуалните права е възможно в рамките на идеята за единна култура и единен език. Не случайно и в турската конституция пише, че всички турски граждани са турци”.
Из
http://bg.mondediplo.com/article61.html„...Преобладаващата позиция там за етническия произход на населението на тази област е, че всеки нативен на Македония (област) е грък, независимо дали говори албански, турски или румънски, употребява се фразата гръко-македонци, част от гръцкия народ за всички хора там. Повечето българи живеят в районите на Лерин, Воден, Ксанти, Гюмюрджина, Костур, Кукуш, Сяр и Драма, но много голяма част от българите живеят в Атина и Солун, а много са родом от Солун. Българите или славо-говорещите гърци, както те се осъзнават етнически, са мнозинство над 50% в номовете: Костур (ном), Лерин (ном) и Пела (ном), занчителна част, но не мнозинство живеят в Кукуш (ном), Сяр (ном) и Драма (ном), а помаци, но също така и българи християни живеят в Родопи (ном) и Ксанти (ном).”
Из
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F
