И нещо по интересно от неизвестен автор и от поредицата "Търси се" ! 
И всичко това от времето, когато обобщените статистически данни можеха да имат друг вид , ако бяха подредени в сегашният табличен и графичен вид, според преброяването към онова и към това сегашно време ! 
За бъдеще време, нема да говорим, има си щатни врачки ! 
ИСА ИБРАИМОВ БЕКТАШЕВ
роден - 13.08.1907 година
с. Брезница
професия - земеделец
Аз го помня този човек. беше ми съсед и се занимаваше с изкупуване на билки и ги препродаваше.
Но за нас е интересен неговият баща.За него и до днес се носят легенди.Казвал се е Ибо /Ибраим/. Живял е в Горна Джумая , роден в село Церово а се задомил и оженил в село Брезница.
Ибо е участвал във Руско-Османската война в битката при Плевен.За отличието си е бил награден лично от прочутия Осман Паша - защитника на Плевен. Наградата е била кон и медал за отличие. Конят с който е бил награден е бил расов кон, от конюшната на Пашата. Този кон е бил много умен и в Брезница, малкият Иса едвам проходил е правил дълги преходи с него от Брезница до високо в планината, натоварен с провизий за близките му. Понякога коня са го натоварвали само с няколко чували картофи и са го пускали сам да ги откара в селото у Бекташевата къща и коня се е справял без водач.
Защо обаче бащата на Иса, Ибо е дошъл в Брезница?
Устната традиция на Бекташевия род казва следното :
Ибо е имал двама братя и две сестри.
От разказаното не можах да разбера дали е било Кресненско - Разложкото въстание или Балканската война през 1912 г , но
в тези размирни времена, при нападение на комити са убити майката и бащата на Ибо. Но тримата братя успели да си отмъстят и са убили воеводата който е нападал село Церово с комитите. След 1912 година обаче започва разпада на Османската империя и село Церово става част от ново завладените земи на България.
При това положение фамилията на Ибо е била застрашена. Те са се казвали семейство КОНДАКОВИ.
Изглежда са правили план да избягат от селото, поради комитската вендета която е тегнела над тях.
В суматохата се е провеждало в самото село насилствено покръстване.
Тука можете да прочетете интересни факти относно покръстването в село Церово през 1912 г -
Двете сестри са били взети в плен на комитите и после покръстени са ги принудили да станат жени на съответните комити. По голямата сестра се е казвала - Мийрема , тя е била отведена в град Ямбол, където насилника похитител се е венчал за нея. Нейният син след това е бил капитан на кораб във град Варна или Бургас.
По малката сестра е била пеленаче, и тя е била взета в плен.
Покръстена с ново име, тя останала да живее в тогавашния град Горна Джумая/Благоевград/, аз помня как през 1987 година нейният братовчед Иса Бекташ й ходеше на гости , тя си беше жива. Но най шокиращата новина за мен бе фактът че тя е била снаха на активист от ВМОРО, чийто баща е бил убит именно от нейните братя в село Церово - Ибо и Хайредин, демек и тя е била нещо като пленница.
Тримата братя успяват да избягат от село Церово.
И така дошли в село Брезница. С Конете си.
Поради това че в Брезница е имало много запалени къщи, и поради това че от напълно изпепелено село Добринище е имало бежанци и от там в селото ми е имало малко читави къщи за подслон, тримата братя дълго са се колебаели дали да останат.
И при кой да останат, след като жителите на Брезница са мизерствали, само преди около месец са се били върнали от бягството до Кавала и обратно.
Оказало се че се намерили великодушни хора и са ги подслонили. Ибо е бил подслонен и заживял в Бекташовата къща която за щастие си стой и до днес , тука можете да я видите -
Другият му брат е бил приет и подслонен в друга къща и той е създал един от големите родове в Брезница - Церови / от село Церово/
Най голямият брат - Хайредин, пък направил друг избор, просто отишъл в Турция и се заселил в град Коня.
Неговият род и до днес си стой там. Но сме му изгубли адреса и в момента издирваме неговите наследници за да организираме родова среща..
Той е идвал в Брезница заедно със семейството си някъде между 1960 - 1970 година и са стояли в селото цяла седмица.
Бил е голям наропден певец. Знаел е над 300 песни, хем да свири с трамбура хем да ги пее сам. Бил е голям талант.Разказва се че всичко живо се спирало да го слуша.
Всъщност и неговият брат Ибо е бил голям певец, оставил огромно фолклорно наследство за Брезница. Обичал е да сяда на колене и в дългите зимни нощи е свирил и пял в тази поза до ранни зори.
За щастие има останало негово наследство и до днес.
Неговите внучета - Исса Бекташ и Исмаил Хаджиали са били деца когато той е пеел безспир по седянките.
Те са били негови достойни ученици, защото на практика са му запомнили всички песни и ги предават на нас - следващото поколение.
Ето една хубава песен от Исса Бекташ който ми разказа този разказ и е син на Исса който е на снимката и внук на неговия баща Ибо :
