“Родина” и Помашкото възродително движение Мястото на родопската организация “Родина” до днес не е осветлено в българската историография и в българското езикознание. Създадена е от интелектуалци християни и помаци в Средните Родопи, но скоро идеите ъ се разпростират върху целите Родопи, достигат макар и ограничено Тетевенския, Тиквешкия, Драмския и Гюмюрджинския помаклък.
Един от основните моменти в провъзгласената от “Родина” “помашка културна революция” е “постепенното възвръщане на българския именник” на помаците, свобода на вероизповеданието, което предполага възвръщането на християнството и при всички положения мохамеданската служба да се извършва на български език.
Организацията “
Родина” се появява в Родопите в края на 30-те години (1937). Нейни членове са родопски българи християни и помаци.
Разтурена е след 1944 г. като “фашистка организация”, с което фактически беше преустановен процесът за самоосъзнаване на помаците като българи: Информационен, научен орган на организацията стана списание “Родопа”. Приоритетните проб-
леми, свързани с тематиката на този труд, както на организацията, така и на
нейната издателска дейност, са:
- отношението: на макроетнографонима помаци към етнонима българи - микроетнографонимите ахряни, торбеши, фундаити и под. към макроетнографонима помаци
- изоставяне на определението “турци” като конфесионим за помаците и замяната му с българи мохамедани: българомохамедани
- защита на майчиния език: българския срещу турцизацията на помаците и читаците (потурнаците: потурченците)
- борба за реставрация на българската антропонимия и постепенно изоставяне на имената по-корана? и техните помашки антропонимни редакции тип
Манчо от Османчо: Осман, Биша: Рабиша и под.
- тезата на родинците е, че езиковият и антропонимният българизъм на помаците може да съжителствува с исляма, т.е. конфесионимът мохамедани:
мюсюлмани остава незасегнат.
Орган на организация та, както се каза, става списание “Родопа”, издавано и редактирано от Христо Караманджуков.
През 70-те и 80-те г. на ХХ в. настъпи преоценка на дейността на организацията благодарение на дейността на Програма “Родопи” и най-вече на нейния председател Страшимир Димитров, който успя да публикува голяма част от родинските възродителни материали в “Родопски сборсник”, 4,5,6, по непотвърдени данни с такива материали е и №7:
Александър Караманджуков, Документи за възникването на дружбите “Родина”, №4, 1976, 138-173; тук е публикуван
“Устав на Българомохамеданска културно-просветна и благотворителна дружба “Родина” в Смолян (155-158). Материалите на Ал. Караманджуков се публикуват и т.V. и т. VІ (1983, 1987). В т. V е публикувано Окръжното на Неврокопкия мюфтия Джемал Ш. Адъров, в което се поставят изключително важни задачи от лингвонимен и антропонимен характер задачи: въвеждане на българския речев етикет и записване на новородените само с български имена, като за целта е изготвен малък антропонимикон, вж. Родинското възродително движение. Съпричастни към “Родина” и родинци стават известни български филолози, историци, краеведи и др.:
Иван Леков, университетски преподавател, по-късно член-кореспондент, се ангажира към осветляване на етнографонимите помак и ахрянин (“Към въпроса за името помак”, в: Полувековна военна България, С., 1933, 98 сл.), вж. в ч.
“Терминологична лексика”.
Стою Шишков (вж. и ч. “Просопографии”), най-старият родопски краевед и помаковед, изработва цялостен труд за помаците: “Българомохамеданите (Помаци). Историко-земеписен и народонаучен преглед с образи”, Пловдив
1936, където в подробности са разгледани интересуващите това изследване: ислямизация на българите, налагането на имената по корана, етнографонимите за помаците: помаци, ахряни, торбеши, етнографонимните прозвища: каба ахряни, дин ислями, ерум динлии и под. предислямските имена, запазените агионими, топоними от предислямския период, съпротивата на българския език срещу потурчването и читацизацията на помаците (превръщането им в потурнаци: читаци). Представя опитите на Гръцки възродителен процес сред помаците (74 сл.).
Кирил Пловдивски, по-късно Кирил Патриарх, Български (вж. и в ч. “Просопографии”) е един от българските учени, по-късно академик на БАН, най-тясно свързан с идеите на “Родина” и “родинци”, обстоятелство, което не е можел да укаже в предговора на своята книга: “Българомохамедански селища в Южни Родопи (Ксантийско и Гюмюрджинско)”, С., 1960, 3-5 (предвид запрещението, поставено върху името “Родина” и “родинци” от страна на тоталитарната държава). Книгата подрежда и изследва събран от автора антропонимен, топонимен, еортонимен? и лексикален материал в ЮИ Родопи през 1943 – 1944 г. Така се създава първият ономастичен труд за онимията и консервативната лексика в българската реч на беломорските помаци за местната еортонимия, етнографонимия и ентнонимия, като има и съществени бележки за Гръцкия въз-
родителен процес сред помаците. Особено място е отделено на читацизацията на помаците и респ. потурчването на език, онимия, като при топонимите лесно се открива калкирането по запазен успореден българскоезичен оригинал.
Дейни родинци са и Христо Попконстантинов, помаковед, Христо Караманджуков, главен редактор и издател на органа “Родопа”, Петър Маринов, мюфтията на Чепино Мустафа: Манчо Шарков, представен в моята книга “Ос-
ман Нури Ефенди”, 41-42 и др.
Срещу “Родина” и родинския възродителен процес по идеологически причини се обявяват някои възродителски учени след Помашкия възродителен процес 1970. Според Чуренов 1974, 42, родинците насилствено налагали български имена на помаците (!?), идея пусната в обръщение от палача на Родинcкото възродително движение Кирил Василев и съдружие. Родинците са обявени за “фашисти”, членовете му са арестувани след 9.ІХ.1944 г., а някои дори разстреляни. Имената са върнати, с което е унищожена и българската антропонимна идентичност; изобщо “Родина” и родинците създават най-успешното възродително движение, което днес има съпреник в лицето на движението, оглавявано от организацията “Свети Иван Предтеча” и отец Боян Саръев. *Условията за създаването на “Родина” и реализацията на родинските виждания за възродително движение на помаците са резултат от политиката на Кръга “Звено”, който идва на власт 1934 г. Звенарите поставят на дневен ред националния въпрос, чиито резултат са и появите на дружбите “Родина” като самодейни организации в Родопите през 1937 г.
Политически кръг “Звено” Идва на власт през 1934 г. Първият акт в езиков план е подмяната на турската ойконимия. Провежда Влашкия възродителен процес и създава условията за Родинския възродителен процес. Интересното е, че могъщият човек Кимон Георгиев, който закриля и поощрява “Родина”, след 9.ІХ.1944 г. като министърпредседател става и унищожител на родинските успехи в изследваните тук области.
Политическият ислямизъм* на Балканите и Възродителните движения на българите Политическият ислямизъм в Югославия беше създаден от Югославската комунистическа партия и иницииран от Й. Б. Тито. Основата му се крие в доктрината на панислямизма, от където се заема терминът мюсюлмани, употребен вече в договорености по силата на Лозанската конференция в значение на малцинство.
*Терминът е на Джеват Гюлиоски, Зора 2,12.І.1993
Политбюро на ЦК на БКП Решенията за всички възродителни процеси след 1944 г. в България са вземани от Политическото бюро на ЦК на БКП, което е устроено и действува по модела на ПБ на ЦК на КПСС. При всичките възродителни процеси ПБ се е ръководило от Тодор Живков (вж. и ч. Възродители). Всички Решения са секретни и не стават достояние като документ на обществеността. Всички възродителни версии са в обратен ред, именно, че решението, инициативите са на самите “възродени” по-късно.
Решението за Помашкия възродителен процес 1970-1973 е звето на 7 юли 1970, с решение на ПБ: “За провеждане на комплекс от мероприятия за националното осъзнаване и патриотичното възпитание на българите, които изповядват мохамеданска вяра и живеят в южните крайгранични райони на страната”. В Решението за връщане на имената от 29.ХІІ.1989 г. Александър Лилов “лъже” от името на ПБ, че документи за виновни, възродители в партийните архиви не са намерени. Тази измама впоследствие е много пъти предмет на коментари (вж. напр. при Г. Тамбуев, Власт, Труд 6.ХІІІ.2000,
. В доклада на Лилов отговорността е стоварена само на две имена Георги Танев и Тодор Живков. Почти 14 години след Доклада на Ал. Лилов се появи издание на Института за изследване на Интеграцията: “Истината за “Възродителния процес”. Документи от архива на Политбюро на ЦК на БКП”, С., 2003.
Българска академия на науките Като цяло БАН е ангажирана по Помашкия възродителен процес 1970 с Програма “Родопи”, вж. Тази програма “мълчаливо” продължи работата си и по Турския възродителен процес 1984. От страна на БАН Програмата е подписана от акад. Ангел Балевски с участието на академиците Панталей Зарев, Димитър Косев, Сава Гановски, чл.-
кореспондентите Веселин Хаджиниколов, Благовест Сендов, Александър Обртенов (Програма 2-3). По непроверени сведения (Папарак 2003, 5) в началото на 80-те години на ХХ в. Философският институт на БАН получава задачата да изготви етнохарактеристика на турското население в България (Интервю на Осман Октай). През 1984 във връзка с началото на Турския възродителен процес БАН “спусна” по институтите представители на Държавна сигурност. В Института за
български език представител беше Красимир Григоров Капурдов (Т. Балкански, Тодор Живков 5). Терорът на политическата полиция продължи до началото на 1989 г., когато безшумно изчезна.
...
<![CDATA[<a href="http://d1.scribdassets.com/ScribdViewer.swf?document_id=45633977&access_key=key-p7ujqffpi8wyoacycaq&page=1" target="_blank" rel="noopener noreferrer" class="bbc_link bbc_flash_disabled new_win">http://d1.scribdassets.com/ScribdViewer.swf?document_id=45633977&access_key=key-p7ujqffpi8wyoacycaq&page=1</a>]]>
