Изпратено жалеещо писание до сайятья от тайфа Помаци по повод техни убеждения от соаденьшньи солтански убождания! „По следите на преследваните и безследно изчезващите Помаци”Относимо:
Изследстващо преждекадийско разследуващиьу дирене №358/1112г. при Ахъчелебийско-Пашмаклийска Забитско отделение
Повод на настоящата жалейка е по едно образувано предкадийско дирене составлено в Ахъчелебийско-Пашмаклийскиет вилает и порукьването ни „свидетелсвуващи” по това дирене на всичките жалбоподатели в настоящата жалейване.
На 12.11.1010г. с призователни бележки връчени ни на всички, бяхме призовани в 11.00 часа да се явим в качеството си на свидетели по цитираното дирене във Вилаетският конак - Пашмакли. Всички се явихме навреме, като изчакахме да бъдем повикани за даване на свидетелски показания. В 11.20 минути при нас дойде служител и извика четирима от нас - Мехмеда, Здравенко, Метьо и Аделан. Останалите четирима изчакахме на пропуска в конака. Даването на свидетелски показания /разпитуване/ продължи за първите четирима близо четири часа до 15.00 часа, а за останалите четирима от 15.00 до 18.40 часа. След като приключи разпита на първите четирима същото лице извика останалите четирима - Кадричето , Арифчето, Нуньо и Гего. Разпита протече по предварително подготвен сценарии, като всеки поотделно беше вкаран в отделна одая, като давахме писмени собственоръчни обяснения чрез натиск и в атмосфера на нечовешко и не толкоз цивилизовано отношение към всеки един от нас.
На първо место на никой от нас не ни беше обяснено срещу кого се води делото, а само ни се даде пояснение, че производството се води по повод на събрана информация за възникнала инициатива за учредяване на некоя си неизвестна тъй наречена Партия „Обединение за мир, автентичност и култура (ПОМАК) и уж там проведената среща за учредяване на инициативен комитет на 19.12.1009 г. в Триградкьой, околия Пашмаклийска.
Според повиквателните бележки всички сме призовани в качеството на свидетели по предкадийско производство, но това от самото начало на снемането на показания не си пролича тъй ясно. Напротив пролича точно обратното, с проявеното отношение още при вземането на обяснения самостоятелно в отделни одаи пред изследовател, които с всеки един от назье се държеше арогантно, подигравателно, унизително и агресивно.
На всички беше оказан психически натиск за даване на показания които да наведат производството към посока желана от изследователите с цел да ни бъде вменено престъпление, което не сме извършили.
Всички бяхме вкарани в отделни одаи сами, като при нас идваше изследовател, който се държеше крайно арогантно, брутално и нецивилизовано.
Крещеше на всеки един от нас и от една в друга одая минаваше да заплашва всеки и да ни отправя закани и да ни квалифицира с обидни думи като престъпници и вече с вменено престъпление като с осъдени хора и престъпно минало.
Язье, Мехмеда, в началото на даване на обяснения попитах за какво се води туй производството и имам ли право на адвукатин, за което ми беше изречено, че немам право на адвукатин и ми беше отказана информация срещу какво и срещу кого се води производството.
Съвсем арогантно следовател от изследствения отдел ми заяви да напиша всичко което знам, и ако не напиша всичко ще ми се случат много неща, защото с действията си на 19.12.1009г. съм извършил престъпление и в моя полза е да си призная, както и да призная какви са ми намеренията за уж учредяването на тая неизвестна Партия „Обединение за мир, автентичност и култура” (ПОМАК), защо съм имал претенции да се определям за „Помак” по етнос и защо съм написал нещо като писание „Историческо страдание на помаците”, и с това какво съм искал да докажа за произхода на помаците и какви са ми намеренията в бъдеще....и други секакви такива въпроси.
Язье, Арифчето, бях също вкаран сам в една одая , където присъствуваше и представител от нашенскиет градски околийски отред бей Тодью и друг вилаетски служител на бей Колью, като от мене се искаше да направем признания и напиша обяснения с натиск. Бех заплашван с цел да се подведе разследуването към умисъл за извършено от мен и останалите призовани „свидетели” престъпление спрямо нашата держава и султанат. Преди за започнат разпитването беше поискано от мен да изключа тилефоните с цел евентуално да не направя запис на това което се говореше с мен и с обидните квалификации и недоброто отношение което се проявяваше към мен, а наверно и към останалите людье.
Изследователеть бей Кольо през целото време от два часа излизаше и пак идваше в одаята като непрекъснато крещеше видимо изнервен и недоволен от сведенията които получава, отиваше и в другите одаи, от където се чуваше неговия глас и крещеше на останалите свидетели да пишат всичко и не крият нищо, защото вече всичко са знаели.... и так далее и так далее!
След това пак идваше в одаята ,където съм аз и през цялото време стоеше бей Тодью, и пак ме заплашваше да призная всичко и да напиша за моите намерения за учредяването на онуй несъществуващо нещо „ПОМАК”, а и за това що се самоопределям за помак по етнос, що искам помаците да бъдат признати като самостоятелен етнос, как познавам останалите свидетели, кои хора познавам в Туркията и в Гъркията, що съм ходил в тези страни, какви книги съм чел за помаците и много други въпроси.
Бех заплашен, че за мен изследователскиеть пашалък знае твърде много и затова немало смисъл да крия. Аз неведнъж попитах изследователя и му напомних, че съм призован в качеството си на свидетел по това предикадийско производство и да се държи подобаващо, а не да се държи с мен като престъпник, а той ми отговори, че първо трябва да си науча задълженията, а след това правата, който имам според Конституцията на Джумхуриета, че срещу мен стой държавата и може да ме смачка и, че едва сега за мен започва „Възродителскиет процес”.
Аз напомних на изследователя бей Кольо, че на срещата в Триградкьой, където уж се е образувал тойья инциативен таен комитет за учредяване на „ПОМАК”-а, се е отбелязвало 20-годишнината от връщането на имената на мюсюлманите в Болгарията и 10-годишнината от подписването на Рамковата конвенция за защита националните малцинства, която Болгарията е ратифицирала, а ме обвиняваше, че лъжа, и требува да напиша всичко за да не стане още по-лошо, защото знае всичко за туй събитие.
След като това взимане на сведения и показания в писмен саморъчен вид продължи повече от два часа под постоянното арогантно, нетолерантно и грубо отношение на споменатия изследовател ми беше казано, че ще бъда закаран в друга стая където да дам нови показания. След това минаха още 15-20 минути в изчакване и бях откаран в съседна одая при изследователя бей Васьо, който водил целото изследуване и тогава разбрах, че съм останал последен, като часа беше станал 17.30 саатья.
Даването на тези допълнителни показания продължи повече от час саатья и изследователя бей Васьо беше видимо изморен, но се държа коренно различно от колегата бей Кольо. Беше тъй да се каже професионално отговорен, държеше се нормално и възпитано и ми задаваше въпроси отнасящи основно по учредяването на инициативен комитет за създаване на така наречената уж Партия „ОМАК” на 19.12.1009г. в Триградкьой.
След приключване на разпитването, запознах изследователя бей Васьо с поведението и държанието на служителя бей Кольо към мен, както и отбелязах неговото добро държание и професионално поведение към мен по време на разпита.
Изследователя бей Васьо ми каза, че съм последния от осемте свидетели и, че ме чакат на портите при пропуска аркадаши, които питат по телефона за мен, като напуснах вилаетската сграда на изследуващият отдел в 18.45 мин., или цели 7.45 часа време, т.е. цел ден за призован свидетел по предкадийско изпроизводство без ясни правила, без да зная за какво и срещу кого най-вече се води туй изпроизводство с нечовешко отношение от посочения по-горе забитски изследовател. Както и даване на първични угоду тех показания в саморъчен вид и официални показания след това с неква друга процесуална стойност.
За потвърждаване написаното от мен мога да посоча като свидетели по-горните людье.
Язье, Кадриката, воден от принципите за справедливост и спазване на общочовешките права, мога да заява следното по онуй случей: - На 08.11.1010г. ми бе връчена повиквателна бележка от Неврокопска Забитска конакска служба, от където разбрах, че съм изпризован като „свидетел” по туй изпроизводство на Ахъчелебийско-Пашмаклийско Кадийство. Видно от номера на изпроизводството става ясно, че същото е образувано в началото на 1010 г. Питам се тогава, защо тогава бележката ми е била връчена едва три дена преди датата за явяване в изследователската дата? Пътуването ми до там ми струваше бая пара около 150 нови гроша, които заех назаем, за да се явя навреме. Когато се появих на портите при изседствения каймакамин с учудване установих, че освен мен, там търсят още 7 чиляцьи и то некои от тех познати. Аь пък никой от нас не знаеше за какво става дума!?! Към 11.20 ч. слезе адинь служител на изследуването, чието име не знам и ни заяви, че ще бъдем привиквани на две групи по четири человека. Аз останах към втората група. Никой така и не ни обясни след колко време ще бъдем извикани, а почти никой от нас не беше закусвал, а и самото неведение, в което ни държаха не ни позволяваше да напуснем сградата на изследствения отдел. Започна едно мъчително чакане - час, два, три и чак малко след 14 часа започнаха да излизат хората от първата група. Тогава извикаха и нас, като ни казаха, че всеки ще бъде при отделен изследовател. Случайно или не, аз влезнах последен, но не при изследовател бей Васьо, както беше писано в призовката, а в друга стая при служител, чието име така и не разбрах. В кратко слово въпросното непознато по име лице ми заяви, че съм привикан във връзка с наше събиране на 19.12.1009 г. в Триградкьой. Извади някакъв въпросник, по който май всички бяхме разпитвани. Малко след като ме запозна с всички тия въпроси в стаята нахлу друг служител, с черен костюм и черна лентичка на ревера. Същият господин нито се представи, нито пожела да ми каже в ролята на какъв се явява в стаята. Той започна да се държи грубо с мен, започна да ми крещи: „Ти какво си мислиш, че не знаем къде живееш и с кого ли, че не знаем какво правиш ли ..., вие какво си мислите, че ще правите бе, тоя откъсне от Болгарията, оня откъсне от нея, какво ще остане от нея, бе ...? Какви Помаци сте вие бе, какви български мюсюлмани сте бе..? Пиши всичко тука,... защото другите преди вас си казаха всичко!” Обърна се към другия служител в одаята и го попита как отговарям по въпросника, след което напусна одаята. Така правеше през 15-20 минути, като при едно от влизанията си позволи да ми рови в кореспонденцията в мобилните ми телефони, които през цялото време бяха на бюрото на служителя, на когото писах обясненията, воден от въпросника пред него. Позволи си даже да ме заплаши, че ще информира колегите му от ШС (шпионерската служба) - Горна Джумая, да ме наблюдавали отблизо и ми дишат във врата!?! Писането на обяснения продължи до към 16.00 часа, когато ми казаха, че вече мога да влизам при изследователя бей Васьо, който се намираше на същия етаж през 2 врати. И така малко след 16.00 часа най-после се озовах при човека, при който бях призован с бележка, но за 11.00 ч., а не 16.00ч. три дни по-рано. За разлика от служителя с черен костюм, който се държа грубо и арогантно, изследователят бей Васьо ме посрещна по съвсем друг начин и си личеше, че господинът е културен и осъзнава, че работи с хора, а не с престъпници. Изследователят бей Васьо ми каза, че ще проведем разпитване, в което трябва да кажа нещата, които съм писал в другата стая, т.е., той знаеше, че минаваме през ада и дженнема, за да стигнем до неговата канцелария. На него също отговарях по почти същия въпросник, с разликата, че в предишната стая писах собственоръчно и обяснение, а тук се пишеше на компютър и беше разпит. Не знам дали Наказващият закон предвижда в един и същи момент да даваш и обяснения и да бъдеш разпитван, но с такива уж „ПРЕСТЪПНИЦИ” като нас, се процедираше така на 12.11.1010г., макар че сред нас имаше хора, които бяха претърпели инсулт, имаше и хора с други здравословни проблеми, а имаше и хора, които не бяха подготвени за този психологически натиск, на който бяхме подложени. В 17.00ч. напуснах сградата на конака и останах да чакам Арифчето, който ползваше нашата талига кола за предвижване и трябваше да се върне с нас до Девин. След кратко чакане,към 18.45 ч. Той най-после из го върнем с нас и слез туй веднага си тръгнахме, тъй като ни чакаше бая път. В движение от съпътника разбрах, че бейят с черния костюм се казвал бей Кольо. А аз се прибрах благополучно в 23.00ч., психически и физически съсипан, и то само заради това, че гордо съм се наричал и определял като ПОМАК, а на някои това съвсем не им харесвало, но какво да се прави, нейсе, нали уже всеки има право на свободно самоопределение, поне по Конституция е така...!?! И би трябвало да е така!!!
Уважаеми наблюдаващи каймакамине, людье и наблюдаващие народе, молимь да вземете некво отношение по изложеното в тази жалейка, като отправите въпроса до съответните институции, имащи отношение по подобни въпроси на преследвания и тормоз на назье като болгарски граждане и селяньи и да ни помогнете да защитим и опазим нарушените права на всички всички български поданници, чувствувайки се и наричащи се като адньи обикновени людье - Помаци!
12 .декемивре. зиме. 1010г.
Пашмакли мегдань до Чинарья
С почит и уважение :
Долуподписаните жалещи се людье, селяни и граждани: Арифчето, Мехмедаа, ........