Български > Политика

Политическа География, Геополитика и Геостратегия !

<< < (2/12) > >>

Rasate:
Война за надмощие и световно лидерство-Китай срещу САЩ

Китайците бавно и славно работят за достигането на световното лидерство измествайки САЩ във всяко отношение.
Икономиката на САЩ е високо надценена-те са най големият длъжник в Света,като държавният дълг е около 14 трилиона долара.Докато Китай се явява на големият кредитор на американското правителство с  900,2 млрд. долара.
Ще припомним, че през последните няколко години световният брутен национален продукт не нараства и единственият източник на богатство стана печатането на долари от Федералната резервна система на САЩ, същата, заради която е и огромната инфлация и обезценяването на долара. Голяма част от емисията на Федералния резерв отива за поддържане на вътрешното потребление в САЩ, т.е. за спасяване на американската социално-политическа система. В тази ситуация във всички участници се появява желанието да лишат Федералния резерв от монопола на емисионния доход, заради това се ускорява и създаването на регионални независими емисионни центрове. Този процес вече започна и не може да бъде спрян в Европа, Близкия Изток, Югоизточна Азия, Русия. Ако сценарият с инфлацията на долара продължава, това само ще ускори формирането на регионалните центрове. Срещу печатницата на Федералния резерв ще застанат печатници в други части на света. А ако се появят няколко печатници, това е смъртта за американската печатница.
Трябва да се отчете величината преди всичко на Китай с неговата растяща суперикономика и колосална емкост на вътрешния пазар, който реално се равнява на 10 американски пазари. Заради това КНР може да осигури изгодно вложение на половината глобален финансов пазар, включително и неговите деривати. Той ще даде на инвеститорите в тези ценни книжа доходност от 10 на сто за две петилетки напред. При това само за сметка на ревалвирането на юана само от курсовата разлика. Благодарение на това Пекин ще може да пуска ценни книги например за 100 юана, а след пет години да ги изкупи за същите 100 юана, на вече много по-тежки. И целият свят с радост ще се съгласи с това. Заради простата причина - всеки доларов актив носи само загуби заради инфлацията, а всеки юанов актив носи гарантирана печалба само за сметка на ревалвацията, която ще покрие всяка инфлация.

След като завладее половината финансови пазари на света Китай ще може да въведе своя емисионен център. И той ще бъде много по-мощен от Уол стрийт. Това ще е пълна катастрофа за САЩ.

Но се появява въпросът, откъде светът ще вземе юани, за да купува китайски ценни книжа. Китайците ще предложат сделка - продавайки ни за юани своите реални активи, акциите на банките, предприятия и електрически компании, залежи от нефт и пристанища. И по никакъв начин няма да се съгласят да продават своите ценни книжа за девалвиращи се долари.

Това означава, че светът е на прага на финансова война с възможна смяна на хегемона. САЩ, както се казва, се доиграха.

Ако това стане, юанът ще бъде световна валута вместо долара. Ще припомня, че китайската диаспора контролира практически цялата икономика на Югоизточна Азия.

Елитът на САЩ е разделен и е в смъртна схватка. Същото се отнася и за Русия. Но елитът на Китай е монолитен и може да изработи общо решение, което ще реализира в живота. Китай вече купи от ЮАР технологията за производство на течно гориво от въглища. Ако САЩ се опитат да задушат Китай с нефтена примка, той ще премине към производството на синтетично гориво. Китайците купиха технологията от ЮАР, които по време на ембарго при апартейда преработваха своите въглища на бензин. За това Китай се нуждае от електроенергия и построи гигантския енергиен комплекс "Трите ждрела".

Освен това, през пролетта на 2006 г. китайската компартия извади най-силния си коз - обяви курс към ускорено развитие на вътрешния пазар. Същият сценарий приложи Сталин през 1928 г. Китай започва индустриален преход на своята провинция. Тъй като при тях населението е поне 6 пъти повече, отколкото в сталинисткия СССР, те даже нямат нужда да излизат на съветското равнище на потребление от 50-те години, за да станат най-емкият пазар на Земята. За Китай износът на САЩ ще престане да бъде жизнено важен. Укрепването и развитието на вътрешния пазар ще позволи на Пекин да издържи даже без ревалвиране на юана.

Какво в тази ситуация ще правят американците? Сега, за разлика от 1979-1982 г., те могат да поддържат равнището на своето потребление само за сметка на евтината китайска работна сила и евтините китайски стоки. САЩ ги очаква тотална катастрофа, ако КНР спре износа си за тях. САЩ станаха жертва на своето глобализиране, наложено от долара. В хода на глобализирането САЩ загубиха цели отрасли. САЩ бяха деиндустриализирани. Възстановяването на загубеното е изключително сложно. Ще са необходими не само гигантски инвестиции, но и работна сила, която в САЩ е скъпа. Реиндустриализирането на САЩ ще заеме поне 20 години. Това време те го нямат. А програмите на Microsoft не можеш да облечеш вместо ризите и гащите от Китай. На САЩ са необходими десетилетия. Това е нереално.

Ето защо инфлационният сценарий за САЩ не е реален. Това означава най-великото самоубийство в историята на човечеството. Много по-голямо от самоубийството на СССР.

Това накланя везните към дефлационния сценарий, който в крайна сметка ще укрепи долара, доколкото това е възможно, и ще подготви базата за преговори с Китай, Русия и Индия. Инфлационният сценарий от 1979-1982 г. е невъзможен заради чисто структурни икономически причини. Днес Америка произвежда твърде малко реални стоки и твърде много всякакви "постиндустриални боклуци", без които хората могат да минат - всякакви мултимедийни, софтуерни програми, компютърни игри, филми и т.н. Това е като в късния СССР, който произвеждаше твърде много оръжие за сметка на потребителския сектор. Същото сега искат от американците. Само да поддържат своята постиндустриалщина. САЩ се нуждаят поне от 200 милиарда долара годишно за компенсиране на структурните извращения. Това става чрез емисията на долари. Трагедията е пълна. 80 на сто от американския брутен национален продукт се състои от услуги. От реалното производство останаха отломки.

Това е същността. През 1979-1982 г. американците произвеждаха много сами. Тяхната икономика тогава беше небалансирана по финансите, но уравновесена в отраслевия баланс. Сега е унищожена от глобализирането. Ако Федералният резерв в рамките на инфлационен сценарий започне да лъже собствениците на долари по целия свят, те окончателно ще престанат да купуват техните ценни книжа. Тогава няма да е инфлация, а хиперинфлация и нова Ваймарска република от началото на 20-те години, когато парче хляб струваше 1 милиард марки.

Всъщност реалните заплати на американците падат вече четвърто десетилетие. Максимумът им беше през 1968 г.

Днес всеки американец дължи най-малко 130 000 долара, а всеки работещ 350 000. Това е американската мечта - голям балон. Ако се пусне инфлационният сценарий, жизненото равнище в САЩ ще тръгне стремително надолу. Американците ще се откажат от хай-тека, МР3-плейърите, програмите на Microsoft и ще купуват вносни жизнено необходими стоки.

Историята с краха на СССР ще се повтори.

Но в САЩ нещата ще бъдат по-лоши. През 1929 г., когато избухна Великата депресия, на външната търговия се падаха само 4 на сто от брутния национален продукт на САЩ, а днес - над 25 на сто. Това означава, че през 1929 г. САЩ бяха в много по-добра позиция, тъй като се осигуряваха самостоятелно, но даже и това не ги спаси от кризата.

Доларовата зона покри почти целия свят. И другите страни се съгласиха да снабдяват САЩ със стоки при условие, че доларът няма да се обезценява твърде бързо. Но ако инфлацията в САЩ тръгне неудържимо тях ги очаква катастрофа на потребителския пазар. Заплатите няма да растат, тъй като това окончателно ще убие конкурентноспособността на американската икономика. Американците станаха заложници на съвършено идиотското устройство на световната търговия, изградено от тях самите. До 70-те години на XX век търговията ставаше със стоки. Днес търгуват с търговски марки. Стоката е произведена в Китай, Тайланд, Малайзия, Турция. Американско е само названието й. Печалбата идва от марката. Nike получава печалба от целия свят, въпреки че шортите им ги шият в Тайланд за стотинки, а Nike след това ги продава с пъти по-скъпо. Такава система работи само при стабилен долар. И щом започне инфлация на долара цялата маркова система се разпада. За САЩ това означава разрушение на основния механизъм за получаване на печалба от техните корпорации.

Детето изяде родителите си. Глобализирането и ултралиберализмът изиграха на американците кошмарна шега. Те вече нямат реална икономика. Тя "избяга" в Китай и Мексико. Китай вече може да диктува условията на играта на САЩ.

Имат ли САЩ изход? Имат, но той не е войната. Това само ще ускори крахът на тази държава. Изходът е отново да индустриализират своята страна. Да започнат да строят липсващите фабрики, да модернизират инфраструктурата, да се върнат към космическата програма и нови трансамерикански проекти. Радикално може да реши проблемите новото производство на нанотехнологиите. Но този момент ще настъпи след 30 години. Дотогава САЩ са в капан, който сами си поставиха.

Днес пред финансовия елит на САЩ стои неприятният избор - спасение на доларовата система или стабилизиране на социалнополитическата ситуация. Едното и другото едновременно не може да стане. Или-или, но не и едновременно. Инфлация или дефлация.

Инфлацията е тотална катастрофа. Дефлационният сценарий е за САЩ единственият изход от положението. Но преди всичко трябва да бъде национализирана частната Федерална резервна система.

От всички възможни сценарии най-изпълним е радикалният - оздравяване на икономиката на САЩ чрез възстановяване на унищожения междуотраслеви баланс. За това най-подходящ е дефлационният шок със съкращаване на прекаленото вътрешно потребление на американците поне два пъти. Това все още е изпълнимо.

При дефлационния сценарии американците ще се избавят от дълговете. Ще бъдат отписани и кредитите за домакинствата. Американците ще изяждат по-малко, ще възстановят процеса на спестяванията, ще легализират милионите нелегални чуждестранни работници, които ще работят във възстановяващата се промишленост. С това САЩ не би трябвало да имат особени проблеми. Все още имат необходимите технологии и все още са живи инженерните кадри. Но след 10 години ще бъде късно. А войната срещу Иран ще им отнеме най-малко 10 години. След изборите през ноември привлекателността на дефлацията ще нараства.

Падането на долара с 50 на сто в началото ще предизвика инфлационна вълна, но ако демократите овладеят властта и финансовите лостове, ще настъпи дефлационен шок. Кризата ще бъде "две в едно". Най-напред е инфлацията. Определени кръгове в тези условия акумулират обезценяващите се долари. След овладяването на управлението тези долари се превръщат в инструмент на международните разчети.

Така или иначе, криза ще има. По-нататък какво ще става никой не знае. Кризата е предизвикана от структурни и финансови причини. Но преди всичко тя е системна. Това е криза на американския и на целия западен проект. Кризата ще започне като финансова и структурна и ще завърши като системна, т.е. със създаването на напълно нова система, на напълно нов свят. И ще спечели онзи, който ще предложи нов модел за развитието на човечеството. Това е същността. Старата система, свързана с долара, завърши с крах.

Идва времето на великите визионери и на новите революции. Очаква ни нестабилност минимум за едно поколение. И жестока борба за лидерство в бъдещия нов свят.

Засега не може да се каже по кой сценарий - инфлационният или дефлационният, ще тръгне доларовата криза. Прогнозните капацитети на всички центрове достигнаха своите предели (б. а. - в това число и на "Строго секретно").

Но светът вече няма да търпи повече машинациите на честните собственици на процеса на глобализирането. Неизбежно ще започне формирането на алтернативни на долара регионални валути.

Човечеството е над гроба на предишния миропорядък. Настъпва нова ера. Очертанията й са смътни. Но ясно е, че идва ерата на водородната енергетика, слънчевите батерии, генното инженерство, автоматичното нанопроизводство, комбинираните транспортни системи, изкуствения интелект.

Пред нас е нов свят на огромни възможности и перспективи. Но и на невиждани конфликти.
Източници:
http://www.strogosekretno.com/index.php?p=issue&id=137&aid=2
http://www.investor.bg/news/article/107690/91.html
http://nationalistbg.com/readarticle.php?id=2841

Rasate:
Американската върхушка обявява финансова война на целия свят

Какво ни готви бъдещето? Отговорът е "нищо добро". Нещата ще стават все по-лоши. В обозримо бъдеще американската икономика ще регистрира нов продължителен спад, който неизбежно ще премине в крах на US-финансовата система, която е гръбнакът на съвременния капитализъм.

САЩ от няколко десетилетия живеят на кредит благодарение на измисления от тях потребителски, т.е. кредитен капитализъм.

Неведнъж сме се спирали на този макропоказател, който обяснява всичко. САЩ произвеждат по-малко от 20 процента от световния брутен продукт, но потребяват 40 на сто от него. Заради това общият дълг на САЩ е между 60 и 200 трилиона долара (никой не знае колко са и по каква методология ги изчисляват.

Но даже в минималния вариант дългът надминава годишния световен брутен продукт 5 пъти. Това означава, че парите за икономическия ръст на целия свят, поне за 5 години напред са изядени и няма откъде да се вземат. Така САЩ въвличат в пропастта и другите страни.

Финансовата криза и намаляването на възможностите за кредитиране на американския пазар водят към спад на световното потребление и съкращаване на потреблението в САЩ, което е основният двигател на американската икономика. Всичко това пък предизвиква съкращаване на производството и намаляване на световното енергопотребление, в това число на нефта. Това води до срив на световните цени на нефт и газ, ако, разбира се, страните-износители не се обединят и не започнат рязко намаляване на търговията с нефт, за да удържат неговите цени на приемливо за тях равнище. Но при сегашната структура на производство, добив и потребление на нефт, това едва ли ще се служи.

От друга страна, цената на златото ще расте все по-бързо, тъй като само златото ще остане мярка за стойността на всички останали стоки и единственият еквивалент, който може да осигури съхранението на капиталите в период на кризи и банкрути.

Падането на потреблението в САЩ в резултат на финансовата криза неизбежно води към съществено намаляване на производството в Европа, Китай, Япония, Индия и другите азиатски страни, които през последните три десетилетия се превърнаха в световна фабрика за производство на потребителски стоки и IT-технологии. Това води към рязко съкращаване на световния пазар, ръст на протекционизма и засилване на търговските противоречия между САЩ, ЕС, Китай, Япония, Индия, Русия, ислямските страни, Латинска Америка и вероятно ще доведе до разпадане на Световната търговска организация.

Кризата, разразила се в САЩ и обхванала целия свят, се нуждае от адекватни глобални мерки. Но преди това тя се нуждае от разбиране - какви са истинските причини и колко ще продължава. Именно това не са в състояние да направят върхушките на западните страни, въпреки че още преди 80 години на така наречените либерални проекти бяха противопоставени вълните на Кондратиев. Развитието на събитията през последните три години потвърждава в голяма степен теорията на руския икономист Николай Кондратиев. Ще посочим отново някои нейни основни черти.

Кондратиев преди повече от 80 години предложи идеята за съществуването на големи икономически цикли с продължителност 48-55 години, през които става смяна на "запаса от основни материални блага". В резултат световните производителни сили преминават на ново по-високо равнище на своето развитие. По-късно това качване нагоре беше наречено "смяна на технологичните системи". Бяха очертани пет такива системи, през които световната икономика е преминала през последните 200 години.

Описаният от Кондратиев механизъм за функционирането на тези цикли, получили в икономическата наука названието "цикли на Кондратиев-к-цикли", включва две вълни - към ръст и към спад. В основата на циклите лежи механизмът на акумулиране, натрупване, концентриране, разпръскване и обезценяване на капитала, като ключов фактор на развитието на капиталистическата икономика. Това пък не се харесваше на либералните икономисти по света, тъй като според тях световната икономика не се развива циклично, а линейно.

Теорията на Кондратиев не се харесваше и в СССР. Със своя доклад той излезе през 1926 г. в началото на спадащата вълна. През 1930 г. икономистът беше затворен за антисъветска дейност и през 1938 г. разстрелян. Правоверните марксисти, предричащи неизбежния крах на капитализма, също не възприемаха теорията за неговото циклично развитие. Тогава в голяма степен бяха прави, тъй като през 20-те и 30-те години СССР със своята централизирана икономика по време на третия к-цикъл успя максимално да се възползва от Великата Депресия и да осъществи пълно модернизиране и индустриализиране на своята икономика, което му позволи да победи във Втората световна война. Но днес Русия е капиталистическа държава и циклите на Кондратиев се отнасят не само за САЩ, но и за нея.

Как да се отнесе теорията на Кондратиев към сегашната криза. Изводът не е сложен - световната икономика трябва да измине процес на "претоварване" и да се избави от натрупания капитал по пътя на неговото масово обезценяване в неизбежна, дълга и дълбока депресия. Обезценяването на паричния капитал ще стане с краховете на финансовите пазари и на третия фалит на долара, както стана през 30-те и 70-те години.

Това означава, че световната икономика я очаква поредица от тежки и дълги кризи, които едва ли ще завършат по-рано от 2020 г. Сегашната световна финансова криза е само първият звънец, съобщаващ ни, че главното действие предстои - то ще започне през 2012-2015 г., когато световната икономика ще стигне най-ниската точка на спадащата вълна на петия к-цикъл.

Ще припомним, че след втория фалит на долара през 1971 г. и нефтената криза през 1973-1975 г., когато световната икономика влезе в дълбока депресия, получила названието стагфлация - от стагнация плюс инфлация, фалираха хиляди предприятия, растеше безработицата, разоряваха се десетки хиляди дребни и средни предприемачи, постоянно растяха бюджетните дефицити на развитите страни, растяха и цените на нефта, златото, земята и храните. Но същевременно тази депресия изигра ролята на спусък за формирането на огнищата на нови базисни иновации - микроелектрониката, компютърната техника, Интернет и мобилните връзки.

Процесът на обезценяването на капитала на спадащата вълна на четвъртия цикъл доведе до акумулация на капитала в ръцете на сформираните по това време транснационални корпорации, които започнаха да търсят възможност за преодоляване на кризисните явления с изнасяне на производствените мощности в развиващите се страни и в инвестирането в нови базисни технологии. На корпорациите станаха тесни границите на националните икономики. Господстващата идеология стана неолибералната доктрина на пълно невмешателство на държавата в бизнеса. Именно тези сили доведоха на рубежа на 80-те години на власт в САЩ и Англия Рейгън и Тачър, които започнаха политика на кредитния потребителски капитализъм, т.е. навиване на конюнктурата чрез кредитна експанзия на потреблението в национален и глобален мащаб.

И така, около 20 години транснационалните корпорации под знамето на неолиберализма и глобализирането водеха световната икономика към издигащата се вълна на 5-ия цикъл. Разбира се, това се дължеше и на разгрома на СССР и Източна Европа и тяхното безогледно ограбване от западния капитал.

Подемът продължи до началото на XXI век, когато потенциалът на 5-ия цикъл се изчерпа. Либералната приказка свърши. Първият сигнал беше автопровокацията, която върхушката на САЩ си съчини на 11 септември 2001 г. с взривяването на кулите в Ню Йорк. Трябваше да печелят време, за да избегнат краха и да се опитат чрез износ на война да навиват икономиката си. Но това не помогна. Изгърмя пазарът на недвижимостите, цените започнаха да падат. Лошите кредити не се обслужваха. Това доведе до ипотечна криза и след това до световна финансова криза. Фалираха най-крупните в САЩ ипотечни агенции Фани Мей и Фреди Мак. Последваха три от най-крупните банки на Уол стрийт, европейски и азиатски банки. Лавината от финансовите проблеми и фалити продължава да се търкаля.

И така, какво ни очаква?

Очаква ни преди всичко трети фалит на американския долар, който ще постави точка на почти 70-годишното му доминиране като единствена световна резервна валута. Третият фалит на долара ще разруши действащата сега световна финансова система, базираща върху надуването на финансови балони. Световната икономика повече не може да търпи такова положение. Кредиторите на САЩ, Китай, Япония и Русия неизбежно ще трябва да се заемат със санацията на американската икономика, след като доларът и техните валути ще се обезценят няколко пъти.

Новият лидер на световната икономика - най-вероятно Китай и страните от БРИК, ще трябва да изработват нови правила на световен икономически ред, нямащ нищо общо със сегашния, и да създадат нови глобални финансови институти.

Спадащата вълна на 5-ия цикъл неизбежно ще доведе до формирането след 2015 г. на крупни регионални икономически групировки. Тук предимствата на колосалния вътрешен пазар на Китай и въобще на Азия ще имат решаващо значение. Към 2020 г. регионалното интегриране ще се осъществява повсеместно като защита от краха на американската финансова система. И всяка регионална групировка ще има своя регионална резервна валута. Вероятно ще се стигне до връщане към златния стандарт. В политически план тази реорганизация ще създаде базата на многополюсно организиране на световната общност, чиято устойчивост ще бъде по-висока от сегашната на еднополюсния свят от началото на XXI век. Онези страни, които продължат да вървят в течението на американската финансова политика, ще имат печална участ. Това се отнася и за Русия. Тяхната финансова система ще бъде погребана напълно под руините на американската.

Планът на Полсън и другите опити да се спасят американските финанси в сегашния им вид и ролята на долара могат само да отложат за известно време неизбежното, но с цената на висока инфлация или хиперинфлация. И колкото повече САЩ и другите западни страни наливат долари, евро и ликвидност, толкова по-дълбоко и продължително ще бъде тяхното падане след това.

Китай, Русия, Европа, Япония, Индия, Бразилия, Южна Корея сега би трябвало да прехванат цивилизационната инициатива и да заемат ролята на архитекти на света "след долара".

Повечето икономисти разбират, че ако през 2012-2015 г. американската икономика рухне, руският пазар може да стане най-привлекателно място за инвестиции по време на стремителното обезценяване на капитала от целия свят и използването на най-новите технологии.

Но ако Русия, същото се отнася за Китай, Индия и Бразилия, не успеят да се възползват от сегашната кризисна ситуация на спадащата вълна на петия кондратиев цикъл и продължат да поддържат или да финансират американската финансова система със своите валутни и златни резерви и енергиен износ, тогава тяхната участ ще е печална.

И така малко хора разбраха какво се случи на 22 ноември 2010 г. В този ден финансовата пирамида, наречена САЩ, фалира. От този момент официалната сума на държавните облигации, собственост на частната Федерална резервна система (ФРС), надмина 900 милиарда, което е повече от втория най-голям държател на американския дълг - Китай, който има 884 милиарда, Япония - 864 милиарда, и т.н.

Федералният резерв купува облигации със скорост 30 милиарда седмично.

Но Китай заяви, че повече няма намерение да прави това.

Реално може да се каже, че на 22 ноември 2010 г. САЩ като държава обявиха банкрут спрямо една частна финансова структура, собственост на американската суперолигархия.С две думи най богатите в САЩ вече си купиха държавата.Идва ред на останалите.

Rasate:
Китайско-американският геополитически сблъсък в Африка



Перефразирайки известната саркастична фраза, прозвучала по време на президентските дебати в САЩ през 1992, когато никому неизвестният тогава Уйлям Джеферсън Клинтън хвърли в лицето на все още действащия президент Буш-старши думите: „всичко опира до икономиката, глупчо”, можем да кажем, че загрижеността, демонстрирана от сегашната администрация във Вашингтон за случващото се в южносуданската провинция Дарфур, съвсем не е свързана с геноцида на племената в тази най-бедна част на забравения от всички регион на Африка. Тук, „всичко опира до петрола, глупчо”.

В конкретния случай се лансира версия, очевидно изгодна за администрацията във Вашингтон, която обаче игнорира съвсем реалния геноцид в Ирак, след като вече контролира неговите огромни петролни запаси. Какво е поставено на карта в Дарфур? Контролът върху петролните залежи, разбира се, които при това са наистина значителни.

Случващото се в Дарфур, това неприветливо парче земя в Южен Судан, илюстрира новата студена война за петрол, която Америка и Китай вече водят на Черния континент. Рязкото нарастване на китайските потребности от петрол, свързани с бурния икономически ръст на страната, обяснява провежданата днес от Пекин изключително активна геополитика в Африка. Континентът е в центъра на вниманието на китайските стратези, като неговият централен район, между Судан и Чад, представлява определен приоритет за тях. Именно това определя и основния фронт, където от нахлуването на САЩ в Ирак през 2003 насам се разгръща новата студена война между Вашингтон и Пекин за контрол върху ключовите находища на петрол. Като засега Китай съумява да разиграе картите си малко по-добре от своя съперник. Дарфур е основното бойно поле в тази игра, чиито залози стават все по-високи.

Африканската геополитика на Пекин

Китайците са убедени, че бъдещето на азиатските инвестиции е на Черния континент. През май 2007, в Шанхай, се проведе годишното заседание на Съвета на директорите на Африканската банка за развитие.За първи път в цялата история на тази организация подобна среща се провежда извън Африка, като заслугата за появата на всички африкански финансови министри и председателите на централните банки на 53 страни от континента, принадлежи изцяло на китайското правителство. Докато останалите водещи световни държави предпочитат повече да разсъждават за необходимостта да се установят активни икономически и делови връзки с Африка, Китай отдавна и упорито действа в тази посока. И, ако съдим по хъса с който Пекин се готви не само да „изтиска” природните ресурси на Африка, а и да превърне континента в основния потребител на азиатските стоки и услуги, можем със сигурност да твърдим, че „африканският вектор” на китайската геополитика се смята от елита на страната за един от приоритетните.

По данни на китайската Централна банка, в края на 2006, преките инвестиции на Китай в африканските държави са достигнали 11,7 млрд. долара, а само през 2007 те ще нарастнат с още два милиарда. Според президента на Африканската банка за развитие Доналд Каберуки, по отношение на преките инвестиции, Пекин вече изпреварва всички бивши колониални държави, взети заедно, като китайските инвестиции са предимно държавни, за разлика от френските или британските например, които са най-вече частни. Китай предпочита да инвестира в селскостопанския сектор, хранително-вкусовата промишленост и развитието на пазара на телекомуникациите. Спорез зам. министъра на търговията Вей Джънгоу, Африка и Китай са „братя и верни приятели, които трябва винаги да си сътрудничат за да си гарантират съвместен просперитет”.

Само през 2007 Пекин ще помогне за играждането на 30 болници и 100 училища в различни селски райони на Африка, плюс 10 центрове за борба с маларията и 18 селскостопански центрове за обучение. Освен това Пекин възнамерява да продължи да провежда политика на опрощаване дълговете на африканските държави, както и да улесни достъпа им до китайските пазари.

Тази китайска помощ за Африка контрастира с начина, по който обикновено действат на континента другите големи световни сили. Както е известно, страните-членки на Г-8, които силно се нуждаят от африканските ресурси (и, особено, от петрола и природния газ), нерядко лансират различни инициативи в подкрепа на страните от Черния континент, като също обещават да редуцират или дори опростят дълговете им, както и да им предоставят милиони долари за реализацията на различни програми и проекти, съдействащи за „изграждането на демокрация от западен тип в Африка”, „борба с корупцията” и „радикални икономически реформи”. Въпреки това обаче, африканските държави продължават да заемат челните места в списъците на най-бедните страни в света, природните им ресурси се продават на безценица, а средната продължителност на живота в тях неизменно спада и вече е под 40 години. Така, смятаните за „демократични” африкански лидери редовно присъстват на различни международни срещи на високо равнище и често получават многомилионни помощи за икономическото и социално развитие на своите страни, които обаче, в повечето случаи, вместо в държавния бюджет отиват в личните им сметки в различни американски или швейцарски банки.

Китайците предпочитат да действат по друг начин. Наскоро например, те инициираха създаването на Китайско-африкански фонд за развитие, с начален капитал от един милиард долара, който през следващите три години ще нарастне петкратно.

Според анализи на китайското Министерство на икономиката, в близко бъдеще годишният икономически ръст на Африка ще достигне 5,9%, като Китай и днес контролира 20% от целия обем на търговския оборот на континента. През 2006 търговският обмен между Китай и африканските държави достигна 55,5 млрд. долара, а Пекин вече е третия по значение търговски партньор на Черния континент, отстъпвайки само на САЩ и Франция.

Особености на китайското икономическо проникване в Африка

Следва да се подчертае, че в отношенията си с африканските държави, Пекин старателно избягва да поучава техните лидери, какво следва да правят, не се опитва да им налага собствения си икономически (да не говорим за политическия) модел, нито пък обвързва икономическата си подкрепа с някакви идеологически постулати. В същото времи тази помощ, по правило, се оказва и ефективна и навременна.

През миналата 2006, на Икономическата среща „Китай-Африка” в Пекин присъстваха 40 държавни и правителствени ръководители (от общо 53-те африкански държави), плюс ощем 8 втори лица в съответните държави. Сред тях бяха както традиционни китайски съюзници, така и представители на страни, поддържащи дипломатически отношения с Тайван. Всички те бяха приети на най-високо равнище от китайското ръководство, което за пореден път илюстрира значението, което официален Пекин придава на развитието на връзките с Африка.

Продължение - http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/668-kitaysko-amerikanskiyat-geopoliticheski-sblasak-v-afrika-?start=1

Kaplan:

--- Quote from: Rasate on January 11, 2011, 22:58 ---И аз се съмнявам,че са помаци затова го пропуснах в заглавието-но факт е ,че има подобни групи.
http://www.facebook.com/group.php?gid=458784955062
http://www.facebook.com/pages/S-lubov-km-grupa-FUCK-BULGARIA-THE-circumcised-little-HEAD/207404511595
http://www.facebook.com/pages/Fuck-Bulgaria/122546121103117

--- End quote ---

Аз доколкото видях и македонците не са малко в тези групи...

Svetla:
 Това е остаряло вече "събитие" - случайно бях попаднала на него през 2009 г. Всякакви хора, но мисля, че и журналистите са виновни - готови са всичко да публикуват, за да имат читатели, доста често дори не проверяват подадената информация.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page