Български > Политика

Политическа География, Геополитика и Геостратегия !

<< < (10/12) > >>

Subeyi Kurt:
Тази статия Расате, е в унисон с Руско-Путинската империалистическа политика. Нима Татаро-Булгарите в Татаристан и другите народи в Кафказ  нямат право на собственна държава.
Докога тези народи ще са под Руския ярем. Путин се опасява само за собственните си империалистически интереси и нищо друго. Подкрепя малцинственното диктаторско управление на Есед и така стана причина за избиването на 70.000 Сирийски граждани, които искат да имат глас в управлението а са и болшинството в Сирия.
Расате не ни пробутвай тук Руска пропаганда, защото Русия ни е много добре известна. Погрижи се малко и за народите които искат свобода и независимост. Аман от русофилски пропагандатори!!!

Rasate:
Публикуваните в този раздел статии са с различен произход-има американски,френски,германски и руски и разглеждат различни аспекти от съвременният геополитически живот!!![/color]

Публикуваната статия разглежда съвременна проблематика като налаганият от парите на саудитите Уахабизъм, както и двойният стандарт на западните "демокрации" ,където един режим като на Асад се демонизира,а този в Катар -не.

Мога с ръка на сърцето да кажа,че режимът в Катар е в по голяма степен антихуманен и диктаторски.

От друга страна сирийската "свободна" армия нанася по големи щети и издевателства повече над цивилното население отколкото силите на Асад- колко алуити и християни са избити,но тези действия не се показват на запад или се приписват на режима на Асад- пример клането в Хула,взривената бомба на бензиностанция бе приписана на авиационна бомбардировка на ВВС на Сирия и пр.

Поздрави

Rasate:
Париж не трябва да се връща към колониалните практики
Отворено писмо до президента Франсоа Оланд написано от Андре ШАМИ*
* Авторът е известен френски социолог и адвокат


На 10 декември 2012 на Европейския съюз беше присъдена Нобеловата награда за мир. Не можем да не се учудваме на подобно решение, при положение, че за по-малко от година редица европейски държави-членки на ЕС участваха активно в (поне) две войни. Първата беше войната в Либия, последиците от която вече са ясни на целия свят - хаос, окупиране на градовете от неконтролируеми от властите въоръжени банди, рекет, несигурност за утрешния ден и непрекъснати опити за провъзгласяването на шариата за основа на местната правна система.

Предлогът, използван за тази война, бе защитата на гражданското население от безчинствата на диктатора и съзнателно изкривената информация за ситуацията в страната. Само че операцията, чиято цел беше да се защити гражданското население, се превърна, в резултат от тази заблуда на световното обществено мнение, в завоевателна война, завършила с убийството на Кадафи и замяната на съществуващата власт (колкото и несъвършена да беше тя) с хаос и безвластие. Без да има ясен мандат за осъществяването и, тази военна операция се оказа истинско бедствие за Либия, тъй като доведо да разрушаването на цялата и инфраструктура и смъртта на около 120 хиляди души, включително заради бомбардировките "на сляпо", извършени от военновъзушните сили на Франция и Великобритания.

Същите тези държави, смятани за "стълбове" на организацията, на която бе присъдена миналогодишната Нобелова награда за мир, днес участват и във войната срещу Сирия. Единствената разлика е, че този път те воюват там с помощта на въоръжени банди, обучени от френски и британски офицери, или от такива от съседните на Сирия държави. Въпросните групировки проникват в страната от територията на Турция и Ливан.

Първоначално отново се говореше само за защита на гражданското население, но след това се появиха все по-настойчиви искания за оттегляне на действащата власт, а за законен представител на страната бе обявен неизбраният от никого и непредставляващ никого т.нар. "Преходен национален съвет". Особено циничен в случая е фактът, че въпросният преходен съвет беше веднага признат от държава като Катар - абсолютна монархия, нямаща нищо общо с демокрацията.

Струва си да се запитаме, кой е дал право на страната ни (тъй като именно Франция първа призна Преходния национален съвет като законен представител на Сирия) да действа от името на сирийския народ?

В същото време, ние на практика помагаме за разрушаването на тази страна, финансирайки и въоръжавайки салафитските бойци на такива групировки, като Джабхат ал Носра например, която се смята от САЩ за терористична организация, докато в същото време се сражаваме в Африка със същата и други подобни формирования (събитията в Мали го потвърждават).

Пак със същата цел влизаме в съюз с такива държави като Катар и Саудитска Арабия, които са всичко друго, но не и демокрации и които финансират всички тези терористични организации, включително в Африка.

Същите тези държави изпращат в Сирия джихадистките групи, които убиват мирни жители и взривяват домовете им, сеейки страх и ужас в градовете и селата, през които минават. Тези групировки са отговорни за убийството на френския журналист Жил Жакие, за кланетата, които се опитват да припишат на правителствените части (като в Хула например), както и за масовите гробове, които с всеки изминал ден стават все повече. Това обаче не им стига и те вече са стигнали дотам да въоръжават деца, принуждавайки ги да участват в масовите кланета, и опитват да налагат законите на шариата на контролираните от тях територии.

Вече се говори за почти 70 000 убити. Колко от тези хора пряко или косвено тежат на съвестта на Франция?

Специално внимание следва да обърнем на християните, които живеят в Сирия. Насилията на ислямистите, които смятат християните за особено привлекателна мишена, принудиха стотици хиляди от тях да напуснат родните си места.

Унищожаването на тази страна се осъществява с помощта на едно зло, наречено "Приятели на Сирия". Всъщност, нито Франция, нито Великобритания някога са били приятели на Сирия или приятели на сирийския народ. Някой може ли да каже, откога точно датира това "приятелство". За Катар и Саудитска Арабия пък просто няма какво да говорим.

Възможно ли е, дори за момент, да си представим, че същите тези държави могат да вземат решения вместо сирийския народ? Кой ни е дал правото да осъществяваме тази интервенция, вместо да използваме влиянието си за да стимулираме диалога между противопоставящите се страни в конфликта?

След като в Женева дадоха съгласието са политическото урегулиране на сирийската криза, западните държави се отказаха от думите си и продължават доставките за въоръжените ислямисти под предлог, че подпомагат сирийската опозиция, макар че последната не подкрепя войната и иска политическо разрешаване на кризата.

Господин Президент, колко още убити трябва да тегнат на съвестта ни за да сложим най-сетне край на тези ужаси и на лъжите, които развързват ръцете на терористите, и защо толкова упорито отказвате да сътрудничите с Русия за постигането на политическо решение, чиито основни рамки бяха очертани преди няколко месеца в Женева?

Нима катастрофата в Либия не е достатъчна? Нима трябва да чакаме, когато и в Сирия броят на убитите достигне 120 хиляди, колкото загинаха в Либия?

Господин Президент, Франция е светска държава, което означава, че трябва да подкрепя светските режими. Франция съзнателно сложи кръст на своята колониална история и би трябвало да съдейства за самоопределението на народите по света. Франция е мирна страна и следва да си сътрудничи с миролюбивите сили за постигането на политическо разрешаване на сирийската криза.

Налице е императивна необходимост да промените политиката ни по отношение на Сирия. Продължавайки тази необявена неоколониална война, Вие вредите на имиджа и репутацията на Франция и, на практика, съдействате за продължаването на масовото изтребление на сирийския народ, за което рано или късно ще Ви се наложи да отговаряте, както впрочем и Вашият предшественик, който ще трябва да поеме отговорността за разрушаването на Либия и смъртта на 120 хиляди либийци (без да броим другите му грехове).

Затова проявете мъжество и променете сегашния си курс, докато целият регион все още не е обхванат от пламъците на мащабен и кървав въоръжен конфликт.

Subeyi Kurt:
Днес съществуват седем сакрални концепции за глобално влияние, върху които можем да направим по-обстоен геополитически анализ: американска, европейска (германо-френска), руска, турска, китайска, британска (въпреки европейската) и японска. Извън китайската, японската и турската, останалите концепции са взаимосвързани на древно сакрално ниво. Китайската, японската и турската представляват самобитни културно-исторически вектори.
http://stdinkov.blogspot.com/p/blog-page_4390.html

Rasate:
В очакване на третата световна : Иран, Русия и Китай срещу САЩ



Ноември 20, 2012


Вашингтон, окръг Колумбия – Сега, когато ние си  избрахме главнокомандващ за предстоящата война, нека погледнем как  стигнахме до това. Както винаги, за да разберем бъдещето, трябва да погледнем в миналото.

Бретън Уудс, Ню Хемпшир, 22 юли 1944 г. – 730 делегати от 44 страни- съюзнички във Втората световна война подписват споразумението от Бретън Уудс, а също така създават Международния валутен фонд и установяват щатския долар като световна резервна валута.

В основата на тази система е разбирането, че една тройунция злато ще струва 35 щатски долара, както и че САЩ ще обменят по този курс банкноти на Федералния резерв в други страни, въпреки че по това време страната e изоставила златния стандарт в продължение на почти 12 години. Други страни   привързват валутите си към долара, като по този начин фиксират обменният курс на държавите-членки.

Федералният резерв бързо натрупва  огромни запаси от идващо от цял свят злато в замяна на хартиените пари, които други страни държат в резерв за използване в международните търговски сделки, и които, за разлика от златото, заработват на американските  финансови пазари проценти.

Вашингтон, 15 август, 1971 – Във връзка с военните разходи по време на Виетнамската война (надхвърлящи $ 500 милиарда), много страни   осъзнават, че Федералният резерв печата пари в повече от сумата, която САЩ може да  купи в замяна за това, че в негово владение е физическо злато, което е само $ 30 милиарда. Президентът Джонсън започва програмите си “Великото общество”, обявявайки война на бедността и добавяйки към бенефициентите още 4 милиона души, като в същото време отказва да вдигне данъците.

Всичко това заплашва да девалвира валутата. През 1970 г. златното покритие на долара от страна на правителството на САЩ пада от  55 на 22%. Обемът на парите в САЩ през 1971 г. нараства с 10 процента, което кара Германия и Швейцария да се измъкнат от  Споразумението от Бретън Уудс, а не да девалвират валутите си, за да подкрепят долара.

Други държави започват да връщат в хазната нейните банкноти, искайки в замяна да получат злато. След като Франция иска и получава злато за повече от $ 190 млн. и още $ 50 млн. взима Швейцария, президентът Никсън поднася  “Шокът на Никсън”, като едностранно нарушава споразумението от Бретън Уудс. А за това, което  се случва, не е предупреден даже Държавния департамент. Доларът се превръща в плаваща валута и стойността на тази валута спрямо други валути започва  да стремително да намалява.

Вашингтон, 1973 г. – обещавайки военна защита на петролните полета в замяна на сътрудничество, президентът Никсън успява да убеди Саудитска Арабия да продава петрол в чужди страни  само за щатски долари. Това води до скок в търсенето на долара. Други страни сега нямат друг избор, освен да изнасят  необходимите стоки и услуги за САЩ, които за тях  плащат с напечатани от нищото пари. Така валутата събира всички богати на петрол страни в ОПЕК, и става известна като петродолар.

Това е най-голямата афера в историята. Трябваше  само да разбуним пресата, и да получаваме всички желани стоки и услуги, защото клиентите нямат  избор, ако искат да  продължат да купуват петрол. САЩ е най-богатата страна в света в продължение на почти сто години, и най-мощната и най-влиятелната в продължение на 30 години и тази ситуация сякаш бетонирадолара в центъра на международните финанси, докато цената му се понижава бързо по отношение на основните европейски валути.



Стандартът на живот за тези, които  получават от това положение непосредствени ползи рязко се издига, и те бързо натрупват големи богатства. Те се издигат все по-високо, както в политически смисъл, така и в смисъл на финансова мощ .

Ирак, 1991 г. – в усилията си да защитят Кувейт от агресия, САЩ нахлуват в Ирак. Войната завършва сто часа след първия изстрел, и иракската армия е  унищожена. Унищожени са болници в Ирак, пречиствателни станции, мостове и други инфраструктурни обекти, необходими за нормален живот.

През  цялото това време докато е на власт администрацията на Клинтън, парализиращите санкции за Ирак са десетилетие на смъртта. Един милион цивилни са загинали от глад, болести и липса на здравни грижи. Петстотин хиляди деца са загинали по това време,  за което държавният секретар Мадлин Олбрайт по-късно казва, че “си струва”. Струва какво?

Ирак, ноември 2000 г. – След десетилетие на смърт, Ирак обявява, че повече няма да продава петрола си за щатски долари, а само за евро. Това нападение срещу долара не бе изтърпяно, защото щеше да доведе до спад в печалбите, получавани от  САЩ като посредник.

Използвайки силата на медиите, правителството на САЩ   лесно  убеди американския народ, че Ирак има оръжия за масово унищожение, и че той дава подслон на “Ал Кайда”.

Ирак, 20 март 2003 г. – САЩ  нахлуват в Ирак. В резултат пет хиляди  американски войници са убити, 37 000  са загиналите иракски  военни (още няколко хиляди са загиналите от цивилното население), никакви оръжия за масово унищожение и никаква Ал Кайда. След постигане на контрол, търговията с петрола веднага превключва обратно в долари . Окупацията на Ирак продължава почти девет години.

 Вашингтон, 2 март 2007 г. – Бившият върховен главнокомандващ генерал Уесли Кларк, в телевизионно интервю, повтаряйки  проведения на  20 септември 2001 г.  с другите генерали разговор  казва:

“Току-що получих бележка днес от офиса на Секретариата на Министерството на отбраната. В документа е изложено това как за пет години ще  имаме седем страни. ” “Започваме с Ирак, Сирия и Ливан. След това Либия, Сомалия и Судан. С Иран ще звършим. “

Либия, февруари 2011 г. – Муамар Кадафи организира група страни от Северна Африка, за да  създаде обезпечена със злато валута, наречена динар. Предназначението на тази валута? Да се отърве от зависимостта от долара и еврото, за да ползват  участващите в този план страни в замяна за своите стоки и ресурси само златни динари.

Силите на САЩ и  НАТО насочиха над Либия въздушни удари, което позволи бруталното убийство на Кадафи, и веднага създадоха централна банка,  която, разбира се, трябва да се занимава само с долари.

Иран,  февруари 2012 г. – управителят на Централната банка на Иран Махмуд Бахами обяви, че за плащането на петрол ще започне да приема  злато. За известно време  Иран активно се опитва да се измъкне от долара, което  доведе до десет години “малки” санкции. Това изявление бе предшествано от незабавно и мощно осветление на ядрената заплаха от Иран в медиите. Следват разорителни санкции, които имат ясната цел да смажат икономиката на Иран.

Според Мит Ромни в   дебатите за външната политика в президентската кампания, не нападалата  никого от 1798 г. насам страна, внезапно  се превърна в най-голямата заплаха за националната сигурност на Съединените щати.



Считам, че президентът Обама е вярвал във всяка своя дума по време на президентската кампания през 2008 г.  Той говори за надежда и промяна, за прозрачност в управлението, намаляване на дълга, а може би, всяка негова дума е искрена. Той беше млад сенатор- идеалист с много малко опит “извън класната стая.”

Мисля, че той разбра кой всъщност е главен, когато седна в креслото си.

И тези, които казват на  нашия президент, какво и как да направи, няма да позволят да падне долара. Дори ако само на една страна   бъде позволено да спре  да приема за нефт само долари, той вече ще престане да е  резервна валута в света и ще се превърне в прах. Колко живота струва такава цена? Китай, Русия и Сирия са верни съюзници на Иран, и няма да стоят  безучастни, когато изчезва техният главен източник на петрол.

Трябва да приемем лекарството за десетилетия излишества, които бяха дадени на свръхбогатите. Те, разбира се, ще се оправят, но вие и аз … Ние ще трябва да се разплащаме с всичко, което имаме, включително с много от нашите животи.


Превод от: Looking forward to WW3: Iran, Russia and China vs. the USA | Washington Times Communities

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page