Български > Политика

Политическа География, Геополитика и Геостратегия !

<< < (4/12) > >>

EvroPOMAK:
Филм на RTL разказва убийство на германци край Бръщен
7 август, 2011

Тази вечер, на 07.08. 2011 г. от 23.10 ч. централноевропейско време /00.10 ч – българско/ телевизия RTL ще излъчи документалния филм „Забравените. Смърт там, където други отиват в отпуска” на режисьорите Фрая Клир и Андреас Куно Рихтер.Филмът е посветен на 50-тата годишнина от издигането на Берлинската стена и е финансиран от Федералната фондация за осмисляне на комунистическата диктатура, както и от католическата църква.
Героите на филма са младежи от ГДР, които през 70-те и 80-те години се опитват да избягат в Западна Германия през границите на България. Изследването на архивите на ЩАЗИ в Берлин и на Държавна сигурност в София все още не е завършило, но досега са установени за периода 1961
-1989 г. опита за бягство на над 3000 младежи от ГДР, опитали се през Странджа, Родопите и западната ни граница да напуснат големия затвор на социализма. Повечето от тях не познават действието на стената от бодлива тел, простряла се на стотици километри по българските граници,
нито са били наясно с агентурната мрежа в граничната зона и със заповедите, получавани от граничарите. Само много малка част от тях успяват, повечето са задържани от агентите на ДС от селата край границата, разпитвани са в Главно следствено управление, престояват няколко седмици в Софийския централен затвор и след това са изпращани в ГДР, където получават присъди от година и половина до две години затвор. За заловен нарушител доносниците от граничната зона получават награди от 20-30 лв. 19 младежи от ГДР са убити на границата / като продължава изследването на още няколко вероятни случая с неустановена самоличност на жертвите /, други са ранени и осакатени. Верните на Политбюро генерали и полковници от Гранични войски и командирите на застави старателно поддържат сред редовите граничари атмосфера на омраза към
„измениците на родината” и заповядват на 18-20 годишни български младежи да стрелят срещу свои връстници, чието единствено нарушение е,
че искат да бъдат свободни. Допускането на „безнаказано нарушение” на границата е тежко провинение, а „ликвидирането” на бегълците с
автоматни откоси се награждава с 10-15 дни отпуск.
Филмът разказва за едно успешно бягство през КПП „Капитан Андреево”през 1974 г. когато берлинчаните Михаел Шулц и съпругата му влизат в КПП-то заедно с вълната турски гастарбайтери с поставена фалшива табелка за западногерманска регистрация на колата им, след което я изоставят и успяват да се промъкнат зад бариерата.

Доротея и Михаел Прокш, брат и сестра от Дрезден, нямат този късмет. През 1983 г. те преодоляват телената ограда край връх Ком на път за Югославия, но не подозирайки, че тя сигнализира в заставата, скоро са заловени и прекарват по година и половина в затвор в ГДР.

Томас Мюлер, 21-годишен младеж от Лайпциг достига незабелязан през септември 1981 г. телената стена край Резово, но скоро е заловен от граничари, след като офицерът го е накарал да вдигне ръцете си, един от войниците прерязва краката му с автоматен откос. Единият крак на
Томас е ампутиран в болницата в Бургас… През април т.г. той пристига отново в Бургас, за да се срещне с лекарите и сестрата, които са
спасили живота му…

През март 1980 г. Андреас Щютцер и Детлеф Хайнер от Лайпциг, деветнадесетгодишни, достигат телената ограда при село Бръщен, община

Сатовча. Заловени са и са вдигнали ръцете си, когато командирът на заставата ги разстрелва. Селото вижда как телата им са довлечени с мулета.

Споменът за този случай и за жестокото, ненаказано и до ден днешен убийство на Андреас и Детлеф е жив в паметта на местните хора от
Бръщен, Ваклиново и Сатовча. Всички знаят кой е убиецът. Българското министерство на вътрешните работи и днес предпочита да поддържа комунистичската лъжа, че бегълците през границите по време на тоталитарния режим са били „бандити”. То не е оказало каквото и да е съдействие на екипа на телевизия RTL при снимането на филма. Но местните хора от Бръщен, помнейки ужасната смърт на невинните младежи, са подпомогнали работата на немския филмов екип и са организирали възпоменание край долината на река Доспат.

В филма участват и ученици от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив, за които снимачният ден се оказа и един от
онези уроци по история, каквито министерството на просветата не допуска в българските училища. Може би защото тези, които издаваха заповедите за убийствата по границите на комунизма, все още са влиятелни във властта.

Немските режисьори – документалисти считат, че осмислянето на тоталитарния режим в България изобщо не е започнало. Само съвестта на
хората от Бръщен и искреността на учениците от Пловдив ги окуражават, че и у нас паметта ще надделее.

Филмът бе представен на 28.07. в Берлин във Фондация „Бертелсман” на „Унтер ден Линден”. Предстои разпространението му в училищата на Германия в помощ на преподавателите по история.

Васил Къдринов, Център Хана Аренд – София

EvroPOMAK:
АХМЕТ ИМАМ: ЗАГУБИХМЕ СИ ПЕСНИТЕ    ::)

09 август 2011, вторник
АКО БЪЛГАРИЯ НИ ДРАГОВА, ДА НИ ПОМОГНЕ

“Гърците за 50 години ни направиха турци, а турците за шест века не успяха. В Атина като разберат, че съм Ахмет, ме питат: “Турчин ли си?” Казвам им: “Не съм турчин, помак съм”, обяснява моят гид Ахмет Имам (55-годишен), лидер на Пангръцкия помашки съюз и главен редактор на в. "Загалиса". Роден е в село Термес (Лъджата), Ксантийско, на няколко километра от границата с България. Ахмет има братовчеди в Мадан и Смилян, баща му е роден в Чепинци, бил е имам, преселва се в Лъджата от Рудозем.
Пътувайки от Ксанти към българската граница, Ахмет Имам сочи старите табели край пътя, на които пише, че е забранено да се снима и че зоната е контролирана. Има и бункери. По време на “студената война” достъпът до помашките села край Скеча е ограничен. “Отвориха пътя на границата с България, но табелите, че този район е контролирана зона и че снимането е забранено, още стоят. Да ги питаме: “За кана го имате? (“кана”, какво, бел. авт.). Днес България е в Европейския съюз, оти не го махнете?” Край Глафки има зона на военните, караулка. Оти не я махнат?”, пита той. Ахмет Имам преподавал турски език в помашките села в Ксантийско. През 1990 г. го глобили и след обвинение, че е шпионин, го уволнили. Той смята, че помаците в Гърция вече са забравили своя автентичен фолклор и са подложени на турцизация. Драмата му е и лична, защото преди 25 години забранил на децата си да говорят своя майчин език и с тях сега говори на турски език.
Разговаряме в таверната „Агнандема”, която се намира на пътя Ксанти-Златоград, до с. Алма (Егнила). По някое време идва Хасан, помак, който свири на саз и ни пее на турски. „Една песен не знае на помашки. Няма как да намериш певец, който да ти изпее помашки песни. Повечето певци, които знаеха, умряха”, обяснява Ахмет Имам. По време на пътуванията ми из Южните Родопи в Гърция търся помаци, които да пеят на своя майчин диалект, но навсякъде ми казват, че старите песни са забравени и сега помаците пеят само на турски. Певецът Хасан също е забравил своя говор и пее само на турски. Родопските песни на майчиния език на помаците са запазени благодарение на интернет, където ентусиасти качват издадените музикални дискове с фолклор и видео-клипове. В гръцките Родопи много трудно е да се намерят певци на автентичен фолклор, които да пеят на живо.

Пътувайки през района на Ксанти, Комотини и Еврос, разговарях на български език с гръцките помаци. Те наричат своя майчин език „помацки”. Забелязах, че говорът на помаците е най-добре запазен в Скеча. Дори в Еврос помаците общуват на майчиния си език, но все пак колкото по на изток се отива, общуването става на турски. Какво е вашето обяснение?
Когато през 1975 г. станах учител в с. Термес (Лъджата, Ксантийско), хората там не говореха нито една турска „речка”. Когато завършихме Педагогическия институт в Солун, започнахме да преподаваме на турски по нашите села. Тази програма започна от 70-те години, по време на военната хунта (1967–1974). По селата не се хващаше нито гръцка, нито турска телевизия, всичко зависеше от нас, учителите. Аз завърших трети пореден випуск в института. Когато отидохме в нашите села, ние ги научихме да говорят на турски език. Сега помаците ми викат: “Ти ни научи на турски.” Моето село е Термес, първата махала. Във втората махала нямаше учител на турски и затова хората там говорят само „помацки”, не знаят турски. От 1975 г. насетне, на втората година, когато станах учител в Лъджата, проводих 22 деца от нашето село да „пеят” (учат, бел. авт.) в Турция. Оттук-насетне „врит” почнаха да ходят да учат в Турция. Така всички адвокати, доктори, изобщо цялата интелигенция, завърши в Турция.
Когато Гърция видя, че губи помаците, въведе квота от 0, 5 % за образование на помаци и турци. По-късно в гръцките университети също се дипломираха доктори и адвокати. Засега турската страна е взела превес сред помаците. Турците направиха курсове за изучаване на Корана във всички села. Така по селата започнаха да говорят турски и забравиха помашкия.

Конкурират ли се турци и помаци за работни места, има ли смесени бракове?
Преди 25 години турците и помаците не се тачеха, не рачеха да се женят помежду си. След войната в Кипър близо 30 хил. турци заминаха за Турция, взеха турски паспорти и вече 40 години не могат да се върнат в Гърция. В селата останаха малко турци. Гръцката държава започна да провежда специална политика, предоставяйки преференциални кредити на гърци да изкупуват имоти, къщи, магазини на турците. Това беше прекратено през 1981 г., когато Гърция влезе в Европейската общност. Тогава гърците започнаха да разпродават имотите, които бяха купили от турците, а помаците ги изкупиха. Така във всяко турско село се заселиха помаци. Понеже и турците, и помаците са мюсюлмани, започнаха да се женят помежду си. От помашките села имахме износ на невести за Турция. Моя сестра се ожени в Турция и остана там, защото тук гърците гонеха и турци, и помаци. Тогава станаха много сватби между турци и помаци. По данни на мюфтийството в Ксанти през онези години има 1500 турско-помашки фамилии. Тогава нашите села се опразниха, защото нямаше работа нито за турци, нито за помаци. Гърците получаваха финансиране по програми, но за да отговарят на критериите, трябваше да живеят постоянно 25 години в района на Ксанти и на Родопи.
Помаците нямат смесени бракове с гърците, ненавиждат се. Макар че съм завършил университет в Гърция и Турция и бях учител, когато отидох войник, не ми даваха да държа тюфек (пушка) в ръка, а трябваше да чистя.
Моят брат е женен за гъркиня, но това е изключение, едно на хиляда. Гърците имат стара болест, женят се само помежду си. Един грък не рачи каракачанка, едва сега почнаха да се женят с власи. Гъркиня, като се ожени за каракачанин или влах, е смятана за по-долна категория, щом не е нашла мъж от своите. При нас се раждат повече момичета. Наш мъж може да напусне Лъджата и да найде жена туркиня, арабка в Атина например. Но едно момиче от Лъджата не може да напусне селото и да си найде мъж на друго място. В Кентаврос (Кетенлик) има повече от 100 стари моми, които няма къде да се оженят. Мъжките слизат в Ксанти и найдат.
При помаците няма съжителство без брак. Ние, помаците, имаме друга култура, която няма нищо общо с гръцката и турската. В моето село няма нито едно разведено семейство – обичат са, драговат са, може да не се погаждат, но няма развод. При помаците има нулева престъпност, няма наркотици, жените ни са почтени. Туркините и гъркините са друго нещо.

Как са интегрирани помаците в гръцката държава?

Помак може да стане каквото си иска в Гърция, но не полицай, военен, няма наети в администрацията, в кметствата. Драговат на, ама.... Нашите помаци викат: “Зетя прегледан, или с чолка да се покриваш”, сиреч гърците не ни гледат. Гърците не виждат онзи, който не е християнин, православен. Ние сме мюсюлмани. От нас християни не стават. В Гърция няма помаци, които си сменят религията.
Гръцката държава не помага финансово на нашата организация. Досега само бизнесменът Продромос Емфиеджоглу спонсорира нашия съюз. Той е грък, в неговата фирма, която се занимава със строителство на инфраструктурни обекти, работят помаци и той е харесал трудолюбието на нашите хора.

Обикаляйки Западна Тракия, бях впечатлена, че помаците развиват цели отрасли от селското стопанство на Гърция, произвеждат мляко, сирене, месо, гледат тютюн. Какво работят помаците, какви са техните ценности?

Нашите работят много. Мъжът търчи да работи, после да бере тютюн на нивата с цялата фамилия. Сега помаците не отглеждат толкова тютюн, защото намалиха субсидиите. Мъжете се препитават като гурбетчии строители в големите градове на Гърция и Западна Европа. В Лъджата има 150 души, които работят в строителството по Атина и Германия. Помаците имат имидж на добри строители, те са трудолюбиви и дисциплинирани работници. Когато Атина бе на косъм да изпусне сроковете за построяване на олимпийския град, тогавашният гръцки министър на строителните работи призова: “Да дойдат помаците!” и всичко беше завършено в срок.
Всеки помак има къща в Турция, в селото си, както и в град Ксанти. Помаците не пият вино, рядко намираш някой да пие. Вярващи са. Рамазана “врит” в селата държат, в „казбата” (града, бел. авт.) има много, които не постят през Рамазана. Във “врит” села има много хаджии. В Термес (Лъджата) рядко има някой да не е ходил на хаджилък.

Ние разговаряме в помашката таверна “Агнандема” край Ксанти. Прави ми впечатление, че в заведението се говори на турски език, а музикантът Хасан, който свири на саз, пее на турски, макар че е помак. Навред, където обиколих помашките села, не намерих човек, който да знае цяла песен на майчиния език. Кога и как помаците забравиха своите песни?
Да, този певец Хасан не знае нито една песен на помашки. Песента, която пее, е на турски, и разказва за контрабанда на тютюн, купен от евреи в Драма. За да не се плати данък за 1500 оки тютюн, го прекарали контрабандно през реката. Хасан имал овце и вързал по две оки тютюн на всяко животно, но го хванали, осъдили го и го вкарали в затвора.
Загубихме нашите песни. Само самоукият певец Али Ронго знае песни на помашки. Майка ми също знае песни, едно време момите са пеели, това вече е забравено. Нямаме наш човек, който да запише нотите и текстовете на нашите песни. Няма как да найдеш да ти пеят помашки песни. Дето имаше, умряха.
Допреди 25 години в нашите села се пееха песните при раждане, при сенокос, жените пееха на сватби, момите пееха на Байрам. Имаше и много български песни: “Йорданка се люляла, коса се е ветрела”, “Вчера съм минал, мале, през долно село Райково”, “Майка е дъщеря накарала, оти е седяла на малкоречански юнаци на скутване”. Моята майка ги знае „врит”... Всичко това умря. Трябва ни наш човек, който да запише нашите песни...Сторих група, за два дена се разпадна, турците подкупиха музикантите.
В България помаците пазят песните си, има певци, ние нямаме нито един музикант. Каква култура имаме, щом нямаме една фолклорна група...

Как става турцизацията на помаците?

Комшията и мюфтията, имамът плашат: “Ако не си турчин, няма да те погреба утре, като умреш”. Плашат, че няма да те пуснат в джамията, га викаш, че си помак. Допреди 25 години турците не ни рачеха, викаха за помаците: “От мисирено брашно лукма не стамна и от помаците – бей”.
Помаците никога не сме били бейове и аги. Ще разкажа една помашка приказка: Господ, га на небето е свършил, га е поминал през Балканасъ, збрали турци, гърци и българи. Най-напреш турчинът викал: „Господ, агалъка ша дадеш мене.” Господ му дал. Кам са не свършили, доада един грък с мустаки. Господ дал хитростта на гръка. След него дохода евреинът. Господ му дал парите. Българинът заспал, га са сабудил, Господ му дал: “Вър да работиш”. Господ забравил помаците. “Този какъв е?”, попитал. „Остави го, той няма ни език, нито да писмо, те ще ни гледат.”
Турската страна иска да навлезе ислямската култура, да ни стори като тях. Гърците мислят след 50 години да ни направят християни православни...
Гръцкият премиер Папандреу и турският премиер Ердоган подписват споразумения само за турците, а не за помаците. Един-двама помаци влязоха в парламента, един турчин влезе с гласовете на помаците. Защо турци, а не помаци? Хората казват: “Ако станем помаци, пак ще ядеме сопата. Га викаме, че сме турци, рачат не рачат, турците ще ни бранят. “
Има и нещо друго. България трябва да се извини за това, което са направили българите през 1940. Когато България дойде тук през 1940 г., в “новите земи”, помаците сториха българи, джамиите обърнаха на черкви. Имало много зулуми, покръствали, в Лъджата и Шахин всички насила са покръстени. Питам се тогава турците къде са били, щом мислят, че ние сме турци? Защо турците са оставили българите да покръстват помаците? Гърците също не са ни защитили (историкът Стоян Райчевски коментира, че много помаци от Западна Тракия бъркат два различни периода в историята. През 1912-1913 г. има покръствания, когато е имало случаи на насилствена смяна на религията. При администрирането на Беломорието от България в периода 1941–1944 не са регистрирани случаи на подобни насилия. Всъщност през Втората световна война България осъществява много стопански и културни проекти в тази част на Гърция, наричана “Беломорска България”, бел. авт.).
Договорите между Гърция и Турция са все за турците, за нашите помаци няма нито една “речка”. Едно наше дете не може да учи майчиния си език, за какви човешки права става дума? В Гърция турците са построили общо 3771 джамии, калета, керван сарай, кюприя, хамами... При помаците няма нищо построено. Турците никога не са се интересували от помаците. Никога са нас не драговали турците.

Какво очаквате от България?
Ние искаме да браним нашия език, религия и култура. Искаме да намерим партньори сред помаците в България. Ние сме един народ. Помаците по турско време са ходили и дохождали в България, женили са се. От Златоград, Ерма река има женени при нас.
Ние не сме нито гърци, нито турци, не сме много и българи, но сме от един род, “акраба” (роднини). Ако България ни драгова, да ни помогне да изучим 10 деца от помаците, а също и наши учители да учат български език в България. За 2–3 месеца можем да се научим да четем на български, граматиката знаем, това ни е майчин език.
Нямаме нищо общо с турския език, но ще ни го направят майчин. България може да ни помогне.

Къде мигрират помаците и пазят ли своя майчин език?
Помаци от Гърция има в Турция – Бурса, Истанбул и Измит. В Лъджата през 1960 г. от 72 фамилии останаха само 30, останалите мигрираха в Измит. Знаят “врит” помашки в Турция.
Имам роднина в Южна Африка, братовчед – в Лондон, в Турция около 50 наши фамилии, в Атина – около 10 фамилии, в Германия, Саудитска Арабия... Събрахме се и аз попитах: “На котро език ще лафим?”. От Атина, дето дойдоха, не знаят турски, от Турция, дето дойдоха, не знаят гръцки, тези от Южна Африка знаят английски, от Англия едни знаят турски, други- „помацки”. “Врит” братовчедите можеха да се разберат помежду си само на английски. Какви помаци са, като трябва да се разберат на английски? Казах им да седнат да научат помашки. Ще дойде време “внучену с бабанъ да не може да се разбира”.

За кого гласуват помаците в Гърция, имат ли свои депутати в парламента?

При избори политиците търсят гласа на мюсюлманите, обещават какво ли не, а след изборите всичко свършва и забравят. Помаците гласуват предимно за ПАСОК, не рачат десните нито комунистите. От България и шумкарите помаците са страдали много.
Моят дядо имал хайвани, жито и ми разказа, че през войната станало следното. В Алмалъ (с. Меливия)...адин ден дойдат царистите да видят дали е комунист и казали: “Да живее Сталин!”. Дядо не знае ни Сталин, ни Хитлер и повторил фразата и го набили, сметнали го за комунист. После дошли партизаните. “Да живее цар Павлос!”, казали те и той го повторил. “Значи си за царя?!”, ядосали се комунистите и го утрепали от бой. То да не знаеш с кого да си, един ден комунистите влизат, на другия - царистите.

Какво е мнението ви за помашкия речник?
Той не е съставен от екип филолози, учители, експерти. В него няма много оригинални помашки думи, много думи в него са взети от гръцкия и турския език.

http://balkanguru.blogspot.com/2011/08/blog-post_09.html?spref=fb

Rasate:

--- Quote from: EvroPOMAK on August 09, 2011, 17:24 ---АХМЕТ ИМАМ: ЗАГУБИХМЕ СИ ПЕСНИТЕ    ::)

Ние не сме нито гърци, нито турци, не сме много и българи, но сме от един род, “акраба” (роднини)

http://balkanguru.blogspot.com/2011/08/blog-post_09.html?spref=fb

--- End quote ---

Прав е човека-само религията разделя българите-християнина от мюсюлманина-но сме един род

п-с.
Названието българин като задължителен християнин е предразсъдък останал още от турско.Щом приемеш исляма значи се потурчваш-всичко това не е правилно.
В случая лошото е ,че това разбиране още е широко и е най силно сред неуките маси.Иди им обясни,че религията няма нищо общо с народността.

ibrahim65:
Мюсюлманите няма да се махнат
 
И ислямът е част от Германия
И ислямът е част от Германия
В Германия хората са свободни да казват каквото пожелаят, независимо дали то се харесва на другите или не. Така че нека не се обиждат толкова лесно! Мюсюлманите могат да бъдат критикувани, но критиците на исляма също.
 

Коментар на Йозлем Топчу в седмичника "Ди Цайт":

В Германия се живее много добре. Не бива да спираме да си го повтаряме. Хората са благонамерени, икономиката е сравнително стабилна, обществото е свободно. Свободни сме да правим или казваме каквото пожелаем - независимо дали това се харесва на другите или не.

Този принцип работи доста добре. Повечето от нас държат нещата да останат така, дори след масовото убийство в Норвегия. Насред траура за жертвите се намериха хора, които да зададат въпроса от кого е черпил вдъхновение убиецът, дали и в Германия има такива, които да смятат същото за политиците, за многокултурното общество или пък за "пълзящата ислямизация" на Европа?

За индивидуалните грешки не е виновно обществото?

В опит да си отговорят мнозина бързо стигнаха до т. нар. критици на исляма. Та нали именно те не спираха да проповядват, че мултикултурното общество на свободата е романтичен мит, че интеграцията на мюсюлманите в западното общество се е провалила и не само това, но окупирането на Виена от мюсюлманските орди тепърва предстои и т.н. Не бяха ли те тези, които призоваваха Европа да се събуди, за да види, че след години не-мюсюлманите ще бъдат малцинство на територията на континента?

В Германия живеят над 4 милиона мюсюлманиВ Германия живеят над 4 милиона мюсюлмани

Да, хора с подобно мнение има. И въпреки това може да съществува само един отговор: между дела и думи има все още огромна разлика. Не е допустимо делата на един човек да бъдат използвани като аргумент в дебата за интеграцията или за исляма в Европа. Нека подчертаем: всеки има правото да говори против критиците на исляма, както и против мюсюлманите.

Може и да боли, когато го казваме, но е вярно, че все още броят на турските младежи с диплома от гимназия е далеч по-малък от този на германските. И да, криминално проявените турски младежи са далеч повече от германските. Домашното насилие е разпространено много повече в турски, отколкото в германски семейства. Турците са по-често безработни и се издържат от помощи.

Това са факти, не мнения. Могат да бъдат проверени!

Легитимно мнение обаче е това, че при имигрантите, изповядващи исляма, една част от проблемите най-вероятно идват от манталитета им, от липсата на образование, от патриархата в семейството и пр. Трябва да добавим и друго: социални и икономически са причините, поради които издигането в обществото на потомството на турските гастарбайтери, дошли преди десетилетия в Германия, трае по-дълго, отколкото на други имигранти, чиито предци са дошли не като селскостопански работници, а като лекари или инженери. Интеграцията им върви по-бавно, но все пак върви. И положението се подобрява.

Време е да осъзнаем, че проблемите може и да си отидат, не обаче и хората. Те остават. Мюсюлманите няма да изчезнат от Европа. От 2002 година повече турци се връщат в Турция, отколкото да имигрират в Германия. И въпреки това мюсюлманите няма да изчезнат. Защото повечето от тези, които са тук, ще си останат тук. Потомците им вероятно също. Техните проблеми са и наши проблеми, германски проблеми. Техният успех е и наш успех. Живеем заедно в това общество. Така ще бъде и занапред.

 

АГ/ДЦ/Й. Топчу, Е. А. Видински, М. Илчева
 

ibrahim65:
Защо германци стават мюсюлмани?
 
Пленителната сила на исляма
Пленителната сила на исляма
От 1980 г. насам около 25 000 германци са приели исляма. Каква е мотивацията им за смяна на вярата и как реагира обкръжението им? Две германки, конвертирали към исляма, разказват какво ги е накарало да станат мюсюлманки:
 

На 25 години Никол решава да приеме ислямската вяра. Дразнело я това, че на редица важни за нея въпроси християнството не дава отговор или изисква нещо да се приема като даденост. Ислямската религия, според нея, дава обяснение за всичко, както и правила, които подсказват как е правилно да се постъпи.

35-годишната Тулия също приема исляма, но като следствие от няколкогодишния си брак с мюсюлманин от Сирия. Тя твърди, че много от ислямската религия й напомня за принципите, с които била отгледана от родителите си вкъщи: да е честна, да дели с другите, да не върши непочтени неща, да се стреми да вижда предимно доброто у човека.

Ислямът толерира мюсюлманин да се ожени за не-мюсюлманкаИслямът толерира мюсюлманин да се ожени за не-мюсюлманка

"Научните чудеса" на исляма

Въпреки това дълго време Тулия изпитвала трудност да се идентифицира с религията на мъжа си и да я разбере, докато не чула за т. нар. "научни чудеса" в исляма. Тя била впечатлена от това колко точно Коранът описва развитието на човешкия ембрион и то преди 1400 години, когато изцяло отсъстват днешните медицински уреди и достижения. Подобни неща я убедили в истинността на учението и я направили вярваща мюсюлманка.

Колко точно хора приемат ислямската религия в Германия, не е съвсем уточнено, защото няма задължителна регистрация по този показател. Освен това ислямът няма строги организационни структури, от които да се почерпят подобни данни. Според предположенията на Салим Абдула от Ислямския архив в град Зост, броят на конвертиралите към исляма възлиза на около 25 000.

Експертът по ислямска религия смята, че не става дума предимно за жени, които се женят за мюсюлмани и променят религията си под влиянието на този факт. "Ислямът разрешава мюсюлманин да се ожени за не-мюсюлманка", обяснява той.

Мюсюлмани по убеждение

Според Мунир Азауи, мюсюлмански активист от град Аахен, приемащите исляма се решават на тази стъпка по вътрешно убеждение, а не по принуда. Той твърди, че повечето го правят в резултат на лични контакти с мюсюлмани - в училище, на работното място или в приятелския кръг. Това им давало възможност да се запознаят с исляма като религия и да го приемат. "Конвертитите могат да играят важна функция на посредници между мюсюлманската общност и останалата част от обществото, защото те говорят добре немски и познават германската култура", казва още Азауи.

Автор: Х. Омар, Б. Узунова

Редактор: Д. Попова-Витцел

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page