Космосът и душата си приличат по това, че имат притегателната сила на неовладяеми бездни. Две бездни, които се оглеждат една в друга – душата черпи своето вдъхновение от звездите, звездите отразяват в нея своята красота.
Приличат си по своята неспособност и нашите домогвания до тях. Колкото навътре сме навлезли в космоса, толкова път сме изминали и до дълбините на душата – говорим за дълбочина, а още дълбаем на повърхността. Разбира се, и там има много за дълбаене.
Мечтите и стремежите, ведно с научния подход, са главната ни двигателна сила за навлизане в тези пространства. Любопитството също. Възможностите ни и в двата случая са нашите ограничители.
И в небесния и в душевния космос засега сме проникнали само с въображението си. То е единственото ни истинско средство, което не се спира пред никакви прегради. Технологиите също се развиват повече благодарение на въображението ни, не толкова на научния подход. Ако имате възражения срещу това, замислете се, дали бихме открили нещо ново, без преди това да сме дръзнали да си го представим.
Науката е само помощник, въображението е двигателят. Въображението и знанието вървят ръка за ръка, но докато първото пробива като свредел обвивките на нашето невежество, второто само го следва.
Човешкото тяло е малко на фона на космическата необятност, но душата вътре в човека може да се мери с безграничната Вселена. Въображението, като израз на душевната ни същност, доказва това. Човек не може да има богато и гъвкаво въображение, без да носи жива, откликваща, ранима душа. Тя е онази, която ни кара да гледаме към звездите, онази, която ни кара да търсим звездите вътре в нас.
