Но ако се позамисли човек,ще открие,че и на гърци,и на турци ще им е по-удобно,ако легализират един помашки език в страните си,отколкото да признаят,че голяма част от населението им говори български.На самите помаци също ще им е по удобно.
И като се замисли човек още малко,ще си спомни,че официален български език съществува сравнително отскоро и е създаден на базата на диалекти.Нищо необикновено.
Eзикът, всеки език е живо нещо. Той не може да остане един и същ, да не претърпи никакви изменения, ако не друго – в лексиката си – в продължение на векове. Затова има например старогръцки език, има старобългарски, староанглийски, старофренски, старокитайски, ако щете, и пр. езици. В тези езици с течение на времето, на много време, са се променяли и писмените правила, или са се правили промени в графичните системи, чрез които са били изписвани. В някои езици, като английски, не са били въведени подобни промени, затова кажи-речи цял свят днес се учи да пише и чете на английски по малко усложнен начин, понеже преди векове много думи в този език са звучали не точно така, както звучат днес. В доста други езици, като българския например и далеч не само в него, не е така. Ние не пишем така, както са писали на кирилица (и преди това на глаголица) в ІХ, Х, ХІ, ХІІ, ХІІІ или ХІV векове. Ръкописните паметници на старобългарската литература, текстовете, които са били писани в онези времена, могат да бъдат четени и разбирани напълно само ако човек придобие необходимите допълнителни знания, образованост за това.
Пиша тези неща не защото не са познати, а защото може би все пак не всички си дават сметка, че историята на българския език въобще не е толкова кратка. Както може би не всички вземат под внимание и това, че диалекти има кажи-речи във всички езици, и официалната книжовна норма на езиците далеч не само при българския се основава на базата на определен говор или диалект, който се налага по някакви причини в определен исторически момент. Когато братята Кирил и Методий съставят своята нова азбука, те, както и техните ученици впоследствие, започват да превеждат богослужебните книги (тези книги разбираемо за времето първо са били превеждани), използвайки т.нар. солунско наречие. Константин-Кирил и Методий са родени в Солун и познават този говор, това славянско наречие, въз основа на което е създадена книжовната норма на наречения (векове по-късно разбира се) старобългарски език. Климент, Наум, Ангеларий обучават много хора да пишат и да четат на новата азбука, основават се първите книжовни школи в историята на книжнината, използваща новата азбука, на основата пак на това наречие. Когато доста по-късно, със сформирането на третата българска държава се водят дебати кой диалект, кой говор или наречие да залегне в основата на книжовния български език, каквото налагане на обща норма е било необходимо в това време, се избира говорът, характерен за Великотърновския край. Някои македонски българи впрочем, все още смятат, че ако би се приел някой западен, не някой източен български говор (какъвто е великотърновският), това би било по-добре за тях. Така или иначе обаче е трябвало да бъде избран един говор или диалект, не всички. А диалекти и в българския, и в кажи-речи всички езици има, при някои повече, при някои по-малко, достатъчно много.
Книжовна норма на който и да било език се избира и налага най-вече, когато който и да било народ основе държава. Има и изключения разбира се, най-малкото защото далеч не всички народи и етноси по света са основавали такава. (Най-красноречивият пример са например ромите, които са се разселили и живеят в течение на векове в много страни.) Ако става въпрос за помаците, за помашкия диалект/диалекти, когато гръцката държава или поне някои среди в нея се опитва да създаде отделен помашки език, тя го прави поради собствени интереси или амбиции. Интересно е впрочем, че Р. Гърция, която при това, от десетилетия е член на ЕС, признава малцинствени права само на своите граждани, които са мюсюлмани (помаците т.е., защото в Гърция вероятно живеят вече твърде малко турци). Към своите еднакви по вероизповедание, но различни по етнос граждани, не провежда никаква друга политика, освен непрекъснати опити за асимилация. И днес в Р. Гърция е трудно да се наречеш българин или македонец като етнически произход. Ако си такъв, си „славяноезичен грък”, това е един от термините, който са измислили. Дават този пример защото той според мен е показателен, че в името на национални или държавни някакви свои цели или интереси, една държава може да бъде по-нетолерантна, колкото и това да е от някаква гледна точка парадоксално, към една част от своето население, което изповядва същата вяра, отколкото към друга част, която изповядва друга вяра.
Р. Турция или поне някои среди в нея, от друга страна, в която също разбира се живеят помаци, вървят по друга линия. Понеже и без това доста помаци знаят турски език и са разбира се с едно и също вероизповедание като основното население на тази страна, се подпомага, развива, пропагандира влиянието на турския език. И не само сред помаците в Турция разбира се, които далеч по-лесно приемат този език като основен, но и сред помаците в България, някои от които може би също смятат, че това е техният първи език. Получава се все пак обаче, в крайна сметка, едно незаобиколимо противоречие, свързано с помашката идентичност и нейният т.нар. майчин език. За едни той може да се окаже един, за други друг. Такова противоречие, впрочем, нямаше да има, ако и в Р. Турция, и в Р. Гърция бяха малко по-честни да назовават нещата с техните истински имена. Ако бяха способни да казват, да признаят, че помаците говорят на диалекти, които са част от българския език. Че колкото и да се променят, да се напълват с допълнителна лексика, с думи на гръцки, да кажем, за помаците, живеещи в Гърция; че колкото и добре да знаят турски помаците в Турция; техният майчин език не е нито турски, нито гръцки, нито някакъв напълно отделен език, не диалект/диалекти, който да не е свързан с езика на един съседен тям балкански народ. Нищо подобно не се прави обаче, и не само днес, от десетилетия наред. Причините да не са прави, впрочем, не са някакви други, освен едни още неизживени балкански амбиции за разширяване на влияния, за това кой какво получил, какво не, от балканската „баница”, и какво още иска да получи. Може би звучи грубо или невярно за някои, но причините са всичко друго, само не и идеалистични.
Това, което се прави в Р. Гърция, е разни медийни и други влияния за налагането на помашки език, който да е свързан по възможност поне малко с гръцкия, и да се изписва не на кирилица, а на латиница, неслучайно. А от друга, от турска страна - разни опити за медийни и други влияния за постепенното изместване на българския, на собствения майчин език т.е., от съзнанието на помаците, който и да се употребява, да бъде най-малкото на второ място, на първо да е турският. (За която цел се използва разбира се и, колкото и това да е необосновано в случая, и общата верска идентичност.) Най-лесният пример, впрочем, за това, че турският език се приема като първи и за доста родени в България помаци, е този, че първият официален език на този форум, форум на помаците по света, е турският език. (Преди няколко дни, впрочем, си позволих да попитам в една друга тема в този форум защо е така, и никой не ми отговори.)
