На 10 ноември изгубихме България
Както всички дати, белязали ключовите поврати в развитието на третата българска държава и 10 ноември 1989 г. доказа, че те са родно изпълнение, но под чужда диктовка. За всички, които внимателно са наблюдавали през последните 22 години т. нар. преход това е факт, който трудно се поддава на опровержение.
Плод на невинаги потърсена и поискана „външна помощ" или на „братски съвет" бяха и 6 септември 1885 г., и 22 септември 1908 г., и 1 октомври 1915 г., и 9 септември 1944 г. Впрочем, Десети ноември бе вписан в историята ни с активната намеса на същият СССР, помогнал ни да впишем и Девети септември.
Защото вътрешнопартийният преврат в БСП, какъвто по същество се състоя преди повече от две десетилетия, бе само българската проекция на променената външна политика на „преустройващите" се КПСС и Съветски съюз.
Потвърждение на това, че става дума само за „смяна на караула" в ЦК на БКП даде и първият „свободен" митинг на 18 ноември 1989 г., който бе свикан, за да подкрепи „новото начало" в партията и решенията на пленума на 10 ноември.
Ден преди у нас да настъпи „промяната, тя стана факт с пробива на Берлинската стена в Германия, случи се и в Чехословакия, Унгария, дори с кървавата Коледа и в изглеждащата непоклатима Румъния на Николае Чаушеску.
Защото след като бе осигурил тила си (или поне така си мислеше) с договорки със Запада, „бащата на перестройката" Михаил Горбачов реши, че основната пречка, за да изпълни „реформите" си са лидерите на соцстраните. И през есента на 1989 г. КГБ, не без помощта на ЦРУ, им спретна „нежните революции"!
Неприкривано доказателство за съпричастността на Америка към „промените", станали в България на Десети ноември, е фактът, че представителите на Щатите контактуваха повече с висшата червена номенклатура. Един Джеймс Бейкър - тогава държавен секретар на САЩ - предпочиташе да се среща с Андрей Луканов и Петър Младенов, но никога не пожела да се види с Илия Минев, умрял в мизерия.
Преди, по време и след Десети ноември, червената номенклатура бе естественият партньор на американските дипломати. И нямаше как да бъде другояче. Девет човека около Луканов направиха преврата, понеже имаха най-голямата политическа власт и откриха чрез нея пътя на заграбването на собствеността.
Направиха го просто. Те не приложиха обществените правила, обвити в законодателството на реалната демокрация, а това са: разделение на всички власти от политическата власт, върховенство на закона, антикорупционни законодателства - за държавните служители, политиците, финансовото разузнаване и икономическата полиция, които вършеха и контролираха приватизационните сделки.
Това са правилата на реалната демокрация, които бяха приложени в западноевропейските страни, в които имаше същите процеси на приватизация след 1989 г., както и в България. У нас обаче те бяха услужливо забравени!
Без горните железни правила обществото се движи по повърхността на вълната и попада в хаоса и безвластието. Както и стана! Без върховенство на закона пък в едно общество, с корумпирани правоохранителни и съдебни власти, изплуват всички криминални елементи, заграбващи собствеността за себе си.
В крайна сметка, едно общество, както показа и българското, без нужното законодателство и без действащо върховенство на закона неизбежно стига до безконтролен пладнешки грабеж на националните богатства!
Това, което е особено показателно в случая обаче е, че реакция на дивата криминална приватизация, обхванала България след Десети ноември, от страна на Америка така и не последва. Напротив, като че ли имаше мълчаливо поощряване на грабежа. „Съветският брат" бе сменен с „американския брат"! Или казано на съвременния жаргон - На Десети ноември смениха Биг Брадър. Това е!
А за да се прикрие разграбването на икономиката, в обществото набързо бе пуснат митът, че България е „обрулена държава" (думи на проф. Александър Чирков). „Пропуснато" бе и да се вземе решение на Кръглата маса, започнала работа през януари 1990 г., за ревизия на икономическото състояние на страната.
Днес, 22 години по-късно, се оказва, че има още за „брулене" от икономиката, построена и завещана ни от времето на социализма!
Резултатът от разграбването на държавната собственост бе не само, че възникна една класа на свръхбогати и привилегировани, но и че не се създаде средна класа, която трябваше да е гръбнакът на националната ни икономика.
Но най-голямото престъпление на „прехода" е, че една огромна част от българите бяха маргинализирани. Причината за това е, че не бе изработена визията за бъдещото развитие на нацията, обществото и държавата.
Чудно ли е тогава, че днес култът към бившия Първи стихийно се възражда? Че сред все повече обикновени българи спомените за неговото време, когато хлябът и работата бяха гарантирани, на почивка ходеха почти всички, а родната милиция наистина ги пазеше, се завръщат все повече, и повече? Едва ли!
Но плюсовете на социализма съвсем не свършват с това, че хората бяха равни, нямаше бедност, нямаше това социално разделение и разслоение на много бедни и много богати, което съществува днес. Хората бяха задружни и си помагаха един на друг - нямаше, или почти нямаше битова престъпност.
По времето на социализма всяко семейство се сдоби със собственост - било то жилище, било то вила, било то къща и т.н. Имаше истински, неподправени... още приятелски човешки взаимоотношения. Икономиката ни бе в пълен подем и бяхме на едно от челните места по развитие - 26-о в света.
Разбира се, социализмът имаше много минуси. На първо място, това бе невъзможността да си изказваш свободно мнението. На второ, невъзможността да пътуваш в държави, които не бяха част от соцлагера и т.н.
Сега при капитализма, поне теоретично, плюсовете са свободата на словото, свободата на пътуванията, възможността да имаш собствена стопанска инициатива, предприемчивост, възможността да избираш...
Минусите му са социалното разслоение на бедни и богати - като в 99 процента от случаите богатите са забогатели по нечестен, престъпен и криминален път. Обществото е обладано от алчност, безскрупулност и наглост.
Ограбването на народа и на националните богатства в полза на една шепа самозабравили се мутри, политици и други се съпътства с огромна корупция във властта. Престъпността е напълно безнаказана - на свобода са убийци, крадци, изнасилвачи. Шири се наркомания, проституция.
Резултатът от всичко това е социален, духовен и физически геноцид над обикновеното българско население. И като капак, има и толериране на малцинствата, за сметка на етнообразуващия фактор - българите. Е, как сънародниците ни сами да не си направят извода кога по-добре се живееше?!
Че има ренесанс на уважението към Живков стана ясно и на организираната на 8 ноември в НДК от партия „Нова зора" и редакцията на едноименния седмичник конференция по повод 100-годишнината от рождението му „Жив пред българската история". Изнесеното на нея за сетен път показа, че „човека от народа" продължава да е почитан от много българи и до ден днешен.
В народното съзнание обаче имената на неговите десетоноемврийски детронатори едва ли ще мъждукат още дълго време. Българите не обичат да си спомнят за тези, които не само са ги излъгали, но и са ги превърнали в бедстващ плебс!
Защото днес българите са напълно обратно на онова, което им обещаваха преди 22 години - достоен и свободен народ. „Преходът" ги направи роби!
Другият голям блъф, който трябваше да успокои избухналите след Десети ноември по площадите на България страсти, бе „възстановяването на демокрацията". Как се възстановява нещо, което у нас - с изключение на няколко години - никога не е съществувало, авторите на преврата така и не ни обясниха.
Пък, и в интерес на истината, никой от митингуващите не ги и попита. Повярваха им и обединени в името на „демокрацията" през 1990 г. на „Орлов мост" се събраха над един милион души. Толкова се събраха, от другата страна на полицейския кордон, и вярващите, че социализмът е също форма на народовластие.
Днес и едните, и другите - и по-точно тези, които останаха в България и биологията ги пожали - знаят и почти не спорят, че „демокрацията" в България не се състоя. Това го показа и последният двоен вот - за президент и местна власт, който надмина с гафове „първите свободни избори" след кабинета „Луканов".
Това че 22 години след Десети ноември демокрацията в България е фикция го доказват ежедневно, ежечасно и ежеминутно и масмедиите.
Повече от 80 процента от тях са картелизирани и превърнати в „посредници" не между институците и обществото, а между корпоративните интереси на крупните им собственици и „природонаселението". Типичен и неповторим пример за техен продукт е настоящият пръв министър и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов.
Доколкото в България все още има наистина свободни медии, то те съществуват само за да легитимират „главните играчи" на пазара.
Третият главен лозунг, който бе издигнат на първите митинги след пленума, на който бе свален Тодор Живков, бе: „Да си възвърнем загубения суверенитет!". Пряката и нерядко груба намеса на Москва в държавните ни дела бе изострила докрайност чувствителността на българите към „диктата на Съветите".
Възстановяването на държавната независимост стана едно от основните обещания и на повечето политически партии. Днес, от дистанцията на времето, можем да кажем, че именно суверенитетът ни се оказа една от първите конвертируеми валути, които идващите начело на властта продаваха зад граница.
Най-напред част от правото на страната ни сама да взима решения, определящи нейното бъдеще бе любезно „преотстъпено" на НАТО. Срещу изпълненото с голяма доза неясни условности задължение Пакта „да ни защитава", политическата ни върхушка делегира на Брюксел цялата ни военна сигурност.
Нещо повече, за да докажат, че имат пълно доверие на Северно-атлантическия договор няколко „български" правителства унищожиха армията ни - от 150 хиляди тя бе „свита" на 26 хиляди. И като капак, сегашният военен министър и за срам на пагона о.р. генерал Аню Ангелов се готви още да я смали!
Сякаш на запад от границата ни не продължават да пушат незагаснали огнища от войната в бивша Югославия като Косово и др., и клаузите на Алианса не изискват цели 3 месеца, за да се задейства, ако въобще го стори.
В крайна сметка, войската ни бе намалена по численост и въоръжение повече, отколкото с Ньойския диктат, и бе „преструктурирана" в няколко бригади за обучение и рекрутиране на „висококачествени рейнджъри"!
Две години, след като се простихме с военния си суверенитет, казахме „Гутбай!" и на така прескъпия ни политически суверенитет. Едва ли е имало друга държава в Европа, приета за пълноправен член на ЕС, която с такава охота и облекчение да е хвърляла в краката на Европейската комисия правата си!
Българските управници - и преди, и след 2007 г. - просто тръпнеха от разяждаща ги жажда да сторят дълбок поклон пред еврочиновниците и да ги помолят: „Командвайте ни!" Е, вярно е, че една част от тях по-сетне осъзнаха какво са направили и почнаха да се дърпат, но бе късно. Докладите на ЕК не спират!
Тази част от националния ни позор, последвал Десети ноември, обаче няма да е пълна, ако не споменем и апломба, с който разноцветни властимащи се отказаха от енергийния ни суверенитет, стълбът на държавата ни.
Наскоро една кандидат-президентка, титулуваща се „Гражданка № 1", ад хок се опита да се оправдае с горния факт. Но повдигането на крайчето на завесата не извинява нито нея, нито останалите участници в продажбата на националните интереси за стореното, което хората определят като предателство.
За съжаление, лишаването на българската енергетика от първите четири блока на АЕЦ „Козлодуй" бе само част от планомерното унищожаване на икономиката, която страната ни имаше в началото на „прехода".
Разбира се, пълният отговор на въпроса: „Какво ни донесе Десети ноември?" би трябвало и могат да дадат цели научни центрове, ако въобще решат, че тази нелека тема представлява интерес за тях. Но и от сега - от далечината на повече от две десетилетия след събитието, преобърнало българската история, резултатите са видни.
Защото, ако трябва да обобщим последиците от Десети ноември, то те са, че днес ние сме един демографски умиращ и социално колабиращ народ, мъчен от растяща безработица, живеещ в разкапваща се държава, презиращ политиците си, но продаващ им гласа си или спасяващ се в чужбина, лишен от свой национален идеал.
Или с две думи, на Десети ноември загубихме България!
автор:Евгений Еков
