Манчо Джуркин, учител в Рибново: Радикалният ислям навлиза бавно
Българите мохамедани сме част от българската нация. И имаме една родина, едно отечество и то е България.Източник: вестник "Труд"
Снимка: вестник "Струма"
- Кое наложи да възстановите Дружба "Родина", г-н Джуркин?
- Дружба "Родина" съществува 10 г. - от 1937 до 1947 г., когато е забранена от БКП. След 10.11.1989 г. се отиде от едната крайност в другата - свободата отприщи и религиозните чувства на хората. Това ги доведе до нечистоплътни мисли - да посегнат и да използват религията за всякакви цели, заигра се за пореден път и с националните чувства на българомохамеданството, т. нар. помашко население. Хората от Родопите започнахме да търсим как да отвърнем на удара.
- Разграничавате ли народността от религията?
- Това е правела старата Дружба "Родина". За нас е ясно, че населението в Родопите има чист български характер. Религиозните чувства стоят на заден план.
- В община Гърмен подкрепят ли ви в тази родолюбива кауза?
- Не виждам някой да ни помага, защото това родолюбиво дело трябва първо да влезе в семейството, в класните стаи. Не ни помагат, но косвено ни пречат.
- Как и кой ви пречи?
- Това са процесите, които навлизат сега - актуалната тема за Родопите е радикалният ислям.
- Има ли го и в каква форма?
- Това са процеси, които не са на повърхността и не могат да се видят. Те са дълбоки и резултатите идват след години. Не е като с хеликоптера да литнеш и да заснемеш вилите на новобогаташи.
- Казвате, че тези процеси текат, а ние не разбираме добре?
- Да, и на тези процеси не бива да се гледа с лека ръка и да се казва: "Няма го". Рибново е нарицателно за нашия район. Разбира се, че правото на религия е свободно. Но в Родопите се напълни с джамии. Не може на 10 души да правиш джамия. Или облеклото... Там при нас са престилката, шамията, шалварите. Но сега навлизат някакви арабски облекла, които никога не са се носили в Родопите.
- Какви са тези облекла?
- Това са т. нар. джомани - покривка за главата, дългите до долу рокли - неща характерни за арабския свят. Има ги в Рибново и района.
- Ходжите не виждат ли това?
- В нашия край винаги ислямът е бил традиционен. Помня старите ходжи, бяха като духовни бащи. Имаха търпимост, обещаваха. Докато сега всичко се налага в груб вид, няма дебати. Много момчета завършиха в Саудитска Арабия, което е въпрос на доста пари.
- От Рибново много ли са завършили там?
- Някои завършиха, други не. Но сред фондациите от арабския свят имаше и такива с нечисти цели.
- Населението в Рибново как ги приема?
- В Рибново винаги са се доверявали на духовните водачи. Не са видели големия свят и приемат всичко наготово, защото са смирени хора. В Рибново населението е 100% българомохамеданско.
- Там имахте проблеми с кмета Башев. Продължават ли сега?
- С Башев сме съученици, заедно работехме в училище. Разликата ни с него е по националния въпрос. През 90-те г. той тръгна да използва религията за користни цели. Като директор публично бе заявил, че ислямът трябва да влезе във всяка къща. Човек с две лица - в училището казваше "тук е българско", а в джамията - че в училище трябва да се учи турски и религията да влезе.
- Наскоро в Сърница намериха ислямистки книги, разпространяват ли ги и при вас?
- Има такава литература. Понякога хората участват и неволно в този процес. С чистото намерение да проповядват своята религия. Джамиите станаха разградени дворове. Духовенството, не само мюсюлманското, гони крайни цели, които не се виждат на повърхността. Вижте какво стана в Иран, Ирак. Често тези духовни водачи злоупотребяват с вярата на хората. Не се знае кой и как може да събуди искрата.
Затова сме от "Родина" - да пазим тази искра да не пламне.
- Какви хора сте родинци, не ви ли заплашват?
- Родинци сме много будни хора. В движението ни са учители, лекари, сестри, кметове - много трудно някой би тръгнал да ни заплашва. Срещу родинци се води друга война - не ни дават да сме отпред... А ние искаме да се разбере - българите мохамедани сме част от българската нация. И имаме една родина, едно отечество и то е България.
http://pomaks.blogspot.com/2010/10/blog-post.html#more
