Author Topic: Произход на българския език  (Read 12646 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Много историци спорят за произхода на българите-дали са били тюрки,иранци или са местното автохтонно население-всеки дава за пример освен някой косвени доказателства и езикът ни.Предлагам да разгледаме всяка една версия за произход на българския език.
 Тракийска дума-Значение
ак-око
ас- аз
ала- хала, вихър, поток
анг- крив, извит, ъгъл
аиз- коза
арда-река, течение
арзас- бял
афус   aphus   вода, извор
асдуле-ездач, яздя
бела- бял
берг- планина, бряг
бенд- връзвам, съединявам
бърд- брод
брия- град
берса- бреза
бебру- бобър
бреда- пасище
бръза- бърза, остаряло
брате(р)- брат
брилон- бръснар(бричар)
бистра- бърз
бринхос, брънчос- тъмбура, дрънкя, китара
болинтос- див бик, бизон
вис- село
вер- вря, извирам
ведъ- вода
вриза- ориз
гин- гине, чезне, разваля се
герм- горещ
дун- височина, дюна
дава, дева- град
деа, дева- дева
дерз, дърз- смел, дързък
дама   -дом
диза   - крепост
з-   из, от
зер- звер, звяр
зет- сят, засят
зама- същия, еднакъв
зъмъ- змей, змия
золта- злато, жълт
кел- извор
кер- черен
кара- планина
кист- чист
кента- чедо
керасо- череша
рес- цар
скалме- нож, скалпел
зейра- вид връхна дреха
ак-як
бист – быти ( бъда)
бура-буря
граник-граница
дава-дявам ( полагам, слагам, поставям)
даоа-давя, душа
дери-дера
дур-двор
зелиа-зелие ( зеленина)
кайка-чайка
кист-чист
куза-коза
пад-пад ( падина)
перк-перкам, пера, удрям
перг-праг
скор-скоръ( скоро, бърз)
стор-простор, страна
стра-струя
тама-тъма
хром-хром ( недъгав)
хупан(купан) - къпане

санскрит-български-немски-английски

песана-пясък – Sand, sand
ретас – река – Fluss- river
пена-пена ( пяна) – Schaum - foam
сара-езеро – See, Teich – lake, pool
вари-вир - See, Teich – lake, pool
брх-връх – Gipfel- top
дару – дърво - Baum- tree
сака-сонкъ ( клон) – Zweig - brahch
абая-абие (веднага) – gleich, sofort – immеdiately, at once 
аба-овъ (този) – dieser, diese, das, that, this
ко-кой – wer, who
асия-уста- Mund-mund
уша-ухо – Ohre – ear
читра-чист – rein- clean, pure
бружа-бърз- snel- quick, swift
бодин-буден - wach-awake, clever
жива-жив ( бърз, активен) – lebendig, snel - quick
друва-здрав – firm, steady
чодия-чудо- Wunder- wander
мая-омая – Zauberchracht – magic
чара-чаръ ( магия) – Magie – magic
смая-смайване – verwunderung - admiration, astonishment
висва-вси ( всички) – alle, all
веда-ведъ ( мъдрост)  – wissenschaft – wisdom, wita -мъдър човек ( ст.англ.)
бага-бог – Gott- god
хармия- храм - Tempel – temple
пужита – почит – Hochachtung – honour
дана –данъ ( дан) - Steuer, Schenkung – gift, tribute
раке -дума(реч)-wort-word

хетски-български-английски

аста-оставам– remain
aгниш- огън, огнище -fire
aиш-уста -mouth
аляна-елен - deer
aруни-храна-meal
вала-хваля- praise
вали-велик –great
васту-вьсъ ( селище, дом) – home, abode, village
гаури-гора - forest
гима-зима - winter
гурта- град, ограда – enclosure, yard
дa-давам - give
далуки- дълъг - long
далугасти-длъгостъ ( дължина) -  lenght
де-дети ( поставям) -place, put
думата-дом – home
дулия/тулия –събрание, група, общество
иукан-иго – yoke
ия-ити ( отивам, ходя)- go, march
киша-чеша –scratch
кист-гася - extinguish
куй-кой – who
куна-куна ( ръка)- hand, arm, right hand
купас-окоп, гроб- grave, thrench
лаху-лея, поливам- pour
лапани-лапам- graze, eat
малд-молити ( моля) -ask
мала-меля – to grind
марсант-мръсен- bad, spoiled
нас-нас – us
непиш-небе –sky
паргасти-праг-high
паркуи-праг-high, threshold
пахс-пазя - keep, protect
пурут-пръст, прах – soil, earth
сакуа -очи –eyes
самана-земя, земина- base, foundation
сарпа-сърп- sickle
сурна-сърна, рог- horn
суана-щенен ( куче) – dog
тамас-томити ( мъча) -torment
таната-стена -wall
тарх-торк- търкам, троша
тару-друв-дърво
тата-тате- father
тупи-тупам – to beat
тухсант- тесен - shortened, cut, small
хапай-капя- moisten, drip
хастаи-кости – bones
хупар-купа-bowl

Скито-сарматски-съществуват две форми-"р" и "л"
"Р" варианти на думата в българския език/"Л" вариант на думата в българския език

 

1   
КРАДА (стбл. - клада) /КЛАДА (стбл. и нбл. - клада)

2   
КУТРИ  (стбл. и диал. - малък, ситен, дребен) /ХУДАЛ (стбл. - малък, дребен, ситен)

3   
БРОНЬ (стбл. - бял) /БЯЛ (новобългарски - бял)

4   
ПРЬСИ  (стбл. и персийски - гърди) /ПЛЕШКА (гръдна кост на гърдите)

5   
ВЪРНИ (стбл. вали дъжд) /ВАЛИ (вали дъжд)

6   
ПРИЧАМ (стбл. - говоря), ПРИТЧА, БРЪТВЯ /ПЛЕЩЯ

7   
    ПРЪЖДОМА (пъкъл, ад - стбл.) /ПЪКЪЛ  (метатеза на Р - К и трансформация на К в ЖД)

8   
БУРГИ, БОРГИ, БОРДЖАНИ  -  ранна форма на българския етноним /БЪЛГАРИ (етноним на българите)

9   
ЗЕРДАВ  (кожа от златка - диалектна дума) /ЗЛАТКА (название на животно със ценна кожа)

10   
КАРАМ (от санскрит carati –карам кола) /КОЛА (воз – славянски), КОЛЕЛО, КОЛО

11   
6.   МАГУРА  (могила, стбл. заемка в румънски) /МОГИЛА

12   
ХОРО (кръгов танц, български народен танц) /КОЛО (кръгов танц – Зап. България, Сърбия)

13   
КРИЧАВА (стбл. викове, крясъци) /ГЪЛЧАВА (викове, говорене, крясъци)

14   
 ШАРУВАРИ (панталони, скито-сарматска дума, запазена в руски) /ШАЛВАРИ (български еквивалент)

15   
ВЕРЕГАВА (планина), БЪРЧИНА (продълговат връх), БЪРДО (продълговат хребет), БРЯГ (високата страна на корито на река). Всички тези думи са "р"-форми на индоевропейската дума bherэg, bhergho -висок, бял.   
БАЛКАН -планина, староиранска дума, заимствана в много други езици. От същия корен е и думата БАЛКОН - високо, издадено място в сграда.  Към този "Л"-вариант може да се добави и не добре засвидетелстваното и изчезнало вече название БАЛИГА (връх в Стара планина). Съществуват няколко твърдения, че при картографирането на България непосредствено след освобождението от османо-турско робство, върху картата на Стара планина са отбелязани няколко върха с едно и също название Балига. Според друга версия в Странджа съществуват два върха с названия Голям и Малък Балига. Отбелязан е и топонимът Балиг баир. Всъщност, българската дума "балига" може просто да означава "връх". БАЛИГА (връх) е сродна с известното название ВАЛОГ - падина между два върха. Названията "балкан", "балкон", "балига" и "валог" са "Л"-форми на същата индоевропейска дума bherэg, bhergho -висок, бял и са максимално близки до източноиранския топоним БАЛХ (висок, голям, бял), който стои в основата на българския етноним. 

16   
БРЕЗА (високо бяло дърво) - производно от индоевропейската дума berez - висок, бял. /БАЛАС (белезникав, старобългарска и диал. дума), БАЛАСЧЕВ -фамилно име, БЕЛАСИЦА (планина) - всички производни на същата индоевропейска дума berez- висок, бял   

17   
БРЕЗИ БИВОЛИ (биволи с бяла звезда на челото)- производно от индоевропейската дума berez- висок, бял /БЯЛ, БАЛАС - виж по-горе

18   
5.   БРЕД (стбл.-глупост) /БЛЯДЬ (стбл. - глупост)

19   
СПОРЕН (успешен, доходен) /СПОЛАЙ ТИ (пожелание за успех), СПОЛЯЗНИК (ПОЛЯЗНИК) - човек, носещ успех на празника Еднажден (Полязовден)

20   
ВЕРБЛЮД  (стбл. - камила) /ВЕЛБЪДЪ, ВЕЛБЪ (стбл. – камила), ВЕЛБЪЖД, ВЕЛБЪЧД -камилско (прилагателно име).

21   
КОР (корове- мн. ч.; от тук "прякор" = прозвище; укорявам; покорявам и др.). /ХУЛА (хулна дума; охулвам, хуля, хулител)

22   
ЦЯР (лекарство. Думата има персийски аналог - "чаре" - лекарство, което показва прабългарския произход на морфемата), ЦЕРЯ (лекувам, леча), оттук-ИЗЦЕРЯВАМ (излекувам) / ЦЯЛ-
ЦЕЛЯ (лекувам, церя), и ИЗЦЕЛЯВАМ

24   
ГАР - черен, сив, мургав. Диалектна българска дума, вариант на старобългарската дума "гал" - черен. От тук названието на част от циганите от района между Чирпан и Пловдив. "Сиви гълъби" - черни, сиви, гарав, галав, по-късно осмислено на "гълъб"/ГАЛ - черен, мургав, сив. Старобългарска (прабългарска ?) дума. Думите "гар" и "гал" са вероятни производни на санскритските думи  КАЛИ - "черен" и  Кришна - "черен". Забележете, че при ранните индо-арии също имаме нестабилност КЛ (кали) - КР (кришна).

 25   
БРОШКА /БЛЯХА (стблг.) - брошка

26    
ДОБЪР /ДОБЛИЙ, ДОБЛСТВЕННИЙ, ДОБЛЕСТНИЙ – твърд в доброто, в добродетелта (стблг.).   

27   
   СЪРПИКА – вид трева.Основата на названието е "сърп" с добавка на суфикса "-иг", променен на "-ик, ика". В такъв случай сърпика = клонак. /СЪЛП, СЪЛПЕ - клон на дърво[5,29].Диалектна дума. 

28   
       ОБРЪЧ -бълг. о́бръч, укр. обру́ч, др.-руск. обручь, цслав. обрѫчь, сербохорв. о̏бру̑ч, словен. оbrонč, чеш., слвц. obruc, польск. obręcz, в.-луж. wobruč, н.-луж. hobruc, hobryc - гривна, халка, пръстен, кръг. Думата "обръч" очевидно присъства в повечето славянски езици, обаче има неясен произход. Някои етимолози я извеждат твърде несполучливо и условно от славянската дума "ръка". Думата "обръч" може безпроблемно да се обясни като фонетичен Р-Л вариант на основата (белч-бърч) на старобългарската (прабългарска) дума "белчуг".
      БЕЛЧУГ  - (прабълг.)-пръстен, гривна, кръг. Прабългарската дума "белчуг" е заимствана в старобългарски белчу́г, сербохорв. био̀чуг, сербск.-цслав. бѣльчугь., русск.-цслав. бѣльчоугъ ( за пръв път в Златоструй (XII в.). Открива се и като заемка в някои късносредновековни езици на народи, заселили територии на ранните българи: тур.чагат. biläzik "браслет", тат. beläzek "запястье", калм. biltsǝg "перстень". Прабългарското БЕЛГУГ има обилно присъствие в съвременния български език и диалекти под формата бележик (окова), белезик  (гривна), белезия (гривна), белезица (окови) и белезници (окови).

        Имайки пред вид наличието на прабългарския и алано-осетински суфикс "-АГ" в думата "белчуг", можем да разглобим  БЕЛЧУГ  = БЕЛЧ + УГ. Основата БЕЛЧ, след вземане пред вид на често срещаната при сарматите фонетична трансформация Р-Л, може да се представи като БЪРЧ, която е морфема на голям брой старобългарски и новобългарски глаголи от вида "бърча, сбръчвам, набръчквам" = сгъвам, нагъвам, кривя, изкривявам. От тази основа са образувани и съществителните "бръчка", "бръчкул " (бръчка - стар., диал.) и "обръч". Обръч се получава от основата БЪРЧ с добавка на начално "о, ho, wo".

 
    
КЪРЧОВИНА [6] – нива, създадена от гора чрез изсъхване на корените /КЪЛЧ [10]- корен (от тук, "изкълчвам" = изкоренявам, преносно "изваждам от ставата")
    
КРЪЧИИ - ковач (старобългарска и диалектна дума)[11,17]. Тази дума има алански паралел - КОЪРТ - ковач и "гурда" - стомана. От старобългарската (прабългарска) дума КРЪЧИИ - ковач произлизат няколко ранни български топоними. До XVIII-ти век, българският град Кичево в Македония е носел името Кърчево (Кърчова в турските регистри) - Ковачево. На юг от планината Славянка се намира село Кърчово ( Кричова, Крицова) - село в древен желязодобивен район, засвидетелствено в старобългарски надпис от времето на цар Калоян (1197-1207), но вероятно е съществувало още по времето на цар Симеон, когато българската държавна граница минава на 20 км от гр. Солун [Иванов Й. Български старини из Македония. София, 1931, с. 30; Иван Добрев. За името на село Тешово. Анали. 2-3, 1994, с. 114-120]. Същата основа "кърч" имат и старинните български думи креждел – заключалка [10] и кладиво – чук, млат [10], както вероятно и думата КРЯЖЬ - вид борба в Татарстан, при която двамата борци заключват своите ръце, като се хващат за колана на противника. Вероятно от същата основа идват и специфично българските думи "гърча, гърч, гърчене", които отговарят на огъването (гърчене) на нагорещеното желязо.    
КОЛЬЧУГ - КОЛЬЧУГА – старини войнски доспехи във вид на рубашка от метални колелца, ризница от железни пръстени [Ожегов, С. И. словарь русского языка. М. 1988, с. 232]. Кольчатый – направен от халки. Съществува в полски - kolczuga със същото значение. Трубачов прави погрешно предположение, че "колчуга" е или заимствано от полски – kolczuga или произлиза от "кольцо" - предмет във формата на окръжност; наплат от дърво, кост, желязо [Ожегов, С. И. словарь русского языка. М. 1988, с. 231].

Може да се допусне, че думата "колчуга, колчуг, kolczuga" е образувана от основата на старобългарската (прабългарска) дума "кърчии", КЪРЧ (КЪЛЧ ако се вземе пред вид фонетичната трансформация Р-Л) + прабългаро-аланския суфикс "-уч". Това е логично, защото този вид ризници са изковавани от нагорещени до червено железни пръстени, при което ковачът е играел основна роля.  Нещо повече, самата дума "кольцо" също може да се получи от основата КЪРЧ (коване), като се вземе пред вид фонетичната трансформация Р-Л. Предположението, че “кольцо” идва от “коло, колесо” е вероятно погрешно.
23   
ОНОГОР (ОНОГУР, УНОГУР). Название на част от раннобългарите в прикавказката им родина и Стара Велика България. Среща се и като ОНОГУНДУРИ, ОНОГУНДУР-БУЛГАР (във византийски изт.) и ОНОГХОНТОР-БЛГАР (арменски изт.), предположително "вътрешни българи". Има данни, че оногурите са живеели първоначално в согдийската област Уструшана с център град Бакат. Под влияние на аварите и хазарите, част от оногурите се изселва по източните склонове на Карпатите, където оставя много топоними (Унг вар - градът на оногурите, днешният Ужгород; Унгвария - днешна Унгария)Под влияние на това название, маджарите наричат българите "нандор". /ОНГЪЛ (ОНГЛОС). Във византийски източници така се е наричала областта, където се заселва народа на Аспарух след агресията на хазарите над Стара Велика България. Първоначално се е считало, че това е делтата на Дунав, а названието ОНГЪЛ означава укрепено място и "ъгъл" по славянски (?). Съгласно по-нови хипотези, ОНГЪЛ значи "вътрешност, център". Сега се знае, че ОНГЪЛЪТ е бил обширна територия, включваща земята на всички придунавски ОНОГОРИ (днешна източна Румъния и Молдавия). Това показва, че ОНГЪЛ може да е фонетичен Р-Л вариант на етнонима ОНОГОР (ОНОГОР - ОНГОР - ОНГОЛ - ОНГЛОС (грц.) - ОНГЪЛ).

29   
ФЕРГАНА - обширна долина, заградена от три страни с планини и отворена на запад към Уструшана и Согдиана. Антропометричните данни на костите от прабългарските некрополи в Североизточна България и Добруджа определят прабългарите като народ от памиро-ферганския расов тип. Уструшана е родината на оногурите (вероятно оногундурите)- население родствено на согдийците, език близък до согдийския, религия - форма на зороастризъм с поклонение на дървени идоли. Уседнал живот в укрепени градове, поминък животновъдство и земеделие. Почвените и климатични условия правят Фергана една от най-гъсто населените райони в Азия в древността. /БЕЛГАНА. В съвременните ирански езици много думи започващи с "б, п" се произнасят с ",В,ф", например:  България - Фалгария, Персия - Фарси, пендж - фонз -5 и др. Като се вземе пред вид тези закони за фонетична трансформация в иранските езици (преход Б(П) - Ф(В) и сарматската фонетична трансформация Р-Л), получаваме еквивалентност на думите ФЕРГАНА = БЕЛГАНА = БЪЛГАНА.   По този начин историческият термин Фергана, "преведен" на съвременен български, дава Белгана, Бългана, което се съгласува с данните, че историческата родина на прабългарите е района западно от Белурдаг, планината Белур - днешния Памир, най-вероятно самата Фергана (Фиг. 1).

30   
КРАК -долен крайник при човек, животно. На стблг. "уд" - крайник, "удове" - крайници. /КЪЛКА - крак. Употребява се по-често като крак на жена, при което носи еротичен смисъл.

31   
ХРЕМА - настинка, леко заболяване на горните дихателни пътища, съпроводено с отделяне на слуз./ХЛЕМА-лека болест;  ХЛЕМАВ - болен [СИ-РРОД, стр.550]
32   ХОРЪ (стблг. един човек), ХОРА - много човеци. Думата е вариант на староиранското "гур" - род, племе. /КОЛЯНО -  (стблг.) род, племе, народ. Семантичната основа "кол" на "коляно" е фонетичен вариант на "гур" и е образувана чрез типичната за сарматите фонетична трансформация "р - л".

33
БРАМИН(древнолатинската)-ФЛАМИН(жрец на огъня от пеласгийски-оттук фламбе)/Пламен-Пламък
Отцѣпленията и разцѣпленията никак да не ни плашат.
Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато синца сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть!
<<Гоце Делчев>>

Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Re: Произход на българския език
« Reply #1 on: July 27, 2010, 12:55 »




Отцѣпленията и разцѣпленията никак да не ни плашат.
Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато синца сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть!
<<Гоце Делчев>>

Offline daczo

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 524

Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Ynt: Произход на българския език
« Reply #3 on: July 29, 2010, 11:32 »
интересен поглед-но според мен е фантасмагория-все пак монголоидните раса в последствие се разпространява на север-от Европа чак до Камчатка са си били бели-представи си каква е била изненадата на русите когато стигнали до там и заварили бяло население на Камчатка.Ако погледнеш теорията за заселването на Америките ще видиш,че бялото население се е прехвърлило през Беринговия провлак образуван между Азия и Северна Америка-културата "КЛОВИС",а жълтото през Скандинавието 10 000 години по късно. ;)
Отцѣпленията и разцѣпленията никак да не ни плашат.
Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато синца сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть!
<<Гоце Делчев>>


Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Ynt: Произход на българския език
« Reply #5 on: October 28, 2010, 09:38 »
В своята хилядолетна история нашият изстрадал език е претърпял многократни изтезания ! Ще ви разправя само за едно от тях , извършено след октомри 1944г , но замислено много по-рано .
През октомри 1944г. се назначава комисия , която да подготви проект за правопис .
Председател е писателят Димитър Николов - Осинин . В комисията влизат Л. Андрейчин , Ал. Балабанов , В.Василев, Ст. Попвасилев , Вл. Георгиев , Н. Джеров, Елин Пелин , Ст. Илчев , Г. Караславов , Ив. Леков , Ник. Лилиев , К. Мирчев , Ст. Младенов , К. Петканов , Хр. Радевски , Ас. Разцветников , Ст. Романски , Т. Самодумов , Ст. Стойков , Л. Стоянов , Т. Траянов , Ив. Хаджов , Г. Цанев , С. Чукалов .
 
Пръв застава срещу готвения погром върху АЗБУКАТА и правописа писателят Константин Петканов , той пише във в. "Мир" 26.10.1944 в статията " Правописът" :
" Правописът е една културна традиция , която подлежи само на усъвършенстване, но не и на опростяване...Българският език е баща на славянските езици и затова той на всяка цена трябва да запази връзката си със старославянския език..."
Тодор Павлов призовава властта да се намеси , за да не се бави правописната реформа .в.Отечествен фронт /30.11.1944/ в статията му" За правописната реформа ".
Константин Петканов пише /в."Изгрев", 17.12.1944г./
" Реакционно е да изнасилваш езика , за да го пригодиш към вкуса на неграмотните...
Култулно е само онова , което е една стъпка напред и което споява , а не разединява..."
В комисията има и други честни българи , като Елин Пелин , които са против реформата. Гласът им остава глас в пустиня .

На 21 февруари 1945г. правителството на Отечествения фронт приема "Наредба- закон за правописа " По силата на този закон от българската азбука се изхвърлят буквите  ѣ и ѫ     , символите на единството между източните и западните български говори и връзката със старобългарския език .
Неграмотниците , завзели властта , не можейки да се справят с граматиката , вместо да направят усилие да я научат , решиха да я свалят на своето ниво .
И във Вардарска Македония , подарена от великите сили на Титова Югославия , е извършен погром върху българската азбука. Това става на 7.6.1945г.
"Македонската азбука представлява адаптация на азбуката на Вук / съвременната сръбска азбука / Правописът е подобие на Вуковото указание " пиши што говориш ".
по статията на Петър Петров-Дочев
Отцѣпленията и разцѣпленията никак да не ни плашат.
Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато синца сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть!
<<Гоце Делчев>>