Ако за едни ислямът е свързан с подобни на горните разбирания, за други не е (бих казала за съжаление). Каквато и вяра да има човек обаче, каквото и вероизповедание, религия и невежество – и това съм го писала някъде в този форум, не го пиша за първи път – не бива да вървят ръка за ръка. Едно от най-опасните неща за всяка религия е тя да бъде използвана например за свързване на светска и религиозна власт в едно - от което обикновено следват преследвания, затваряния, наказания на едни или други хора; самозаблуда на едни или други духовници, че могат да изземат едва ли не правото на Всевишния да съдят себеподобни вместо него. Това се е случвало в общи линии преди доста време, преди векове при християните. И се случва днес, както е известно, в някои мюсюлмански страни, където светска и религиозна власт не са разделени. В някои мюсюлмански страни убиването с камъни например (което се среща всъщност в т.нар. Стар завет, среща се първо в израилтянството), е също нещо, което се смята за напълно правилно и за извършвано „в името на Бога”.
Демек, когато християнин е замесен в терористичен акт - видите ли, той не не е истински вярващ, затова така постъпвал. А когато стане дума за атентат от мюсюлмани - на кой му минава през акъла да прави такива асоциаций. В такъв случай, не забравяйте, че човек извършил самоубийствен атентат - директно излиза от исляма и не е, пак ще повторя, не е никакъв мюсюлманин, защото самоубийството е абсолютно забранено в исляма.
П.С. Убийството на невинни също.
Самоубийствените и убийствени атентати, извършвани от хора, които са убедени вероятно, че също на Бога служат, са разбира се далече от това, на което учи ислямът. Но след като се случват обаче, за съжаление, и то не единични, а дори масови подобни изкривявания, мюсюлманите по света, всички онези мюсюлмани, които смятат, че тяхната религия се изопачава, използва по този начин, не бива да си затварят очите пред това. Едва ли, впрочем, точно днешните християни могат да бъдат пример за сравнение по въпроса. Ако има „ключ” или пример, който да е свързан с християните и да е по-адекватен, то това е онзи средновековен опит, когато светска и държавна власт са били свързани заедно в много християнски страни на Европа. Опитът, некрасивият опит на средновековната Инквизиция, на търсенето на „вещици”, но преследването, наказването, убиването на разни инакомислещи, които не са влизали в „калъпа” на някой висш епископ, църковен съдия, имащ и гражданска власт, властта да определя кой как да разбира християнството включително. (А може, както нерядко се е случвало, самите християнски духовници да са се отдалечили толкова от същността на тази вяра, от примера на Христос, на Месията, с когото идва тази вяра, че „в името на вярата”, „в името на Бога” да са извършвали, а някои от тях са извършвали наистина, всякакви напълно не духовни неща.) Т.е. примерът за сравнение за злоупотреби и насилия, оправдани чрез религиозна вяра, може да бъде взет като цяло от миналото, от някакви периоди, през които е минало християнството, не от днешния ден.
Това, което се получава сега като реакции, не е обаче като че ли поука, размишление за времената на „фундаментализирането” на християнството, да го нарека. Търсят се и се цитират паралели с атентати, извършвани от комунисти или крайно леви или крайно десни групировки, взели на въоръжение политическото насилие. Не се прави като че ли важната разлика между християнин и атеист. (Комунисти, крайно леви или крайно десни в общи линии въобще не са вярващи хора, те не извършват атентати или взривове или насилия „в името на Бога”. Не че онези атентати, които се извършват от хора, които смятат, че го правят „в името на Бога”, „в името на Аллах”, са в Негово име, не са; но първите, които изброих, не се интересуват от Бог, не вярват в него или във всеки случай не заявяват своите цели и действия като нещо, извършвано в името на Всевишния.) Приема се извършваното от някои мюсюлмани, които са се отдалечили всъщност от исляма, които са се доверили на водачи, които интерпретират тази вяра така, че да им служи като политическа идеология на насилието, като някаква „обща обида към мюсюлманите”, когато и това да се спомене. Защо?
Отишъл ли е който и да било от мюсюлманите, които пишат в този форум примерно, да се опасва с гранати, да убива себе си или други хора? Нищо подобно. (Не бих повярвала, че който и да било от вас, мюсюлманите тук, би бил способен на подобно нещо.) Бихте ли, впрочем, също така убили с камъни когото и да било за прелюбодейство? Бихте ли хвърлили камък по която и да било жена или мъж, въпреки че това второто, убиването с камъни, не е нещо по-късно дошло като интерпретация, а е много старо. Едно правило, което може би по времето, като древните евреи са живели в Палестина, е било адекватно, но дали е адекватно днес....
Според мен (не че аз съм го измислила това разбира се), вяра и култура, вяра и разум, вяра и съмнение, ако щете, малко или повече трябва да не са разделени. Както написал Галилео Галилей (когото средновековната църква затваря в Рим заради една книга, в която той защитава тезата си, че не Слънцето се върти около Земята, а Земята се върти около Слънцето; и го кара да се отрича от убежденията си, да се кае и пр.): „Духовници, сега вие ме съдите за ерес, но може да дойдат времена, когато да сметнете за еретици онези, които не мислят като мен”.
