цитат от Силвия: "Това, което правеше Държавна сигурност едно време, нито някой където и да било публично можеше да го види, прочете или да чуе за него"
Силвия, преди да твърдите нещо, защо не го проверите първо, а ми губите времето да Ви обяснявам неща, които и децата знаят?
Безспорно, много неща се правеха тихомълком, но я отворете вестниците от онова време и ще видите колко показни процеси има, колко лъжи и клевети по страниците им за страшни "народни врагове" и "шпиони" ще намерите? Да не говорим, че цели семейства бяха натоварвани на открити камиони и пращани по заточения. Да не говорим за страшните обиски, често в нощта срещу Коледа или Великден. Ама не била чула Силвия и не била разбрала. Ами да прочете и ще научи.
пак цитат от Силвия: "Тогава човек можеше да пострада за едното нищо, дето се казва..."
А сега, мила Силвия? Сега за какво може да пострада?
За едното нищо или за едното нещо, като например НЕЗАБРАНЕНА от закона литература?
А за какво нещо пострада кметът на Рибново миналата година като му избиха вратата и му нахлуха посред нощ в дома въоръжени до зъби закачулени?
Или на Вас това ви се вижда нищо? Ами поканете ги тогава дасаджиите да ви разбият вашата врата, да обърнат вашата къща да дирят 'забранена литература" - все ще намерят нещо забранено - щом не е казано в закона кое е забранено, току-виж всичко е забранено!
цитат от Силвия: "Това, което правеше Държавна сигурност едно време, нито някой където и да било публично можеше да го види, прочете или да чуе за него"
Силвия, преди да твърдите нещо, защо не го проверите първо, а ми губите времето да Ви обяснявам неща, които и децата знаят?
Безспорно, много неща се правеха тихомълком, но я отворете вестниците от онова време и ще видите колко показни процеси има, колко лъжи и клевети по страниците им за страшни "народни врагове" и "шпиони" ще намерите? Да не говорим, че цели семейства бяха натоварвани на открити камиони и пращани по заточения. Да не говорим за страшните обиски, често в нощта срещу Коледа или Великден. Ама не била чула Силвия и не била разбрала. Ами да прочете и ще научи.
пак цитат от Силвия: "Тогава човек можеше да пострада за едното нищо, дето се казва..."
А сега, мила Силвия? Сега за какво може да пострада?
За едното нищо или за едното нещо, като например НЕЗАБРАНЕНА от закона литература?
А за какво нещо пострада кметът на Рибново миналата година като му избиха вратата и му нахлуха посред нощ в дома въоръжени до зъби закачулени?
Или на Вас това ви се вижда нищо? Ами поканете ги тогава дасаджиите да ви разбият вашата врата, да обърнат вашата къща да дирят 'забранена литература" - все ще намерят нещо забранено - щом не е казано в закона кое е забранено, току-виж всичко е забранено!
Госпожо, аз никъде не съм писала, че не са били арестували и открито много хора. Написах, че между онова и днешното време има доста съществени разлики. Това първо. (Няма как да не знаете или да не си давате сметка, че е така, дори от много време да не живеете в тази страна или да идвате в нея примерно само за малко.)
Второ, що се отнася до “забранената литература”, няма забранена литература, има литература, забранена за проповядване. Членове, касаещи забраната да се проповядва расова, религиозна и пр. омраза, подбуждането към омраза или разделение гражданите на страната, има и в основния закон на РБ.
Колкото до това как точно действали специалните служби на тази страна, аз нито съм им фен, нито съм им представител. Не прилича като да са си изчистили още собствените авгиеви обори разбира се. Така или иначе обаче, ако преди 20 години някакви агенти бяха отишли да обискират дома на който и да било имам, нито населението щеше да ги блокира в къщата на имама, без никакъв страх от никого, (в тази малка подробност се крие всъщност част от значимата разлика между времената) и без никакви последствия за самите тях; нито после всички имаме щяха да искат извинение от службите и от правителството; нито в медиите – които тогава разбира се всички пишеха почти едно и също и бяха априори “прокрустови” щяха да излизат най-различни коментари, становища, мнения и пр.
През пролетта на 1989 г., впрочем, когато властта преследваше, репресираше за пореден път мюсюлмани, човек не можеше да разбере за това от българските медии, за тях нищо подобно не се случваше. А главният мюфтия (тогава Недю) Надим Генджев, който наистина е дълбоко компрометирана фигура, даваше интервюта за вестниците, в които призоваваше мюсюлманите към мир и труд. Лошото е обаче, че и неговия съперник за поста в Главното мюфтийство бе избран с юридически укорими в съда документи (освен че има не само духовни, но и политически пристрастия) и това доведе до неприятния конфликт, до двувластието, така да се каже, сред ръководството на мюсюлманското вероизповедание. Надявам се все пак, че този въпрос ще се реши на една следваща конференция на мюсюлманите в страната и те ще изберат един достоен духовник за водач, който не само да ги представлява, но и по никакъв начин да не ги разделя.