Безспорно, това че част от населението е били павликянско е спомогнало за приемането на исляма след османското нашествие. Но не само това е основното. Голяма част от населението възприема исляма, за да получи облекчения, както по малки данъци, така и спиране на своеволията от страна на спахиите. Например в Търново за един много кратък период от време християните почти изчезват от регистрите, като населениетов общи линии се запазва с постоянна бройка, което говори че голяма част от жителите му са приели исляма. След това започва преселение на християни в града, като след името на човека в регистъра фогурира думата "пришелец", например Драган пришелец. Интерсно е че в областта на Еленската котловина и високите еленски села такъв процес липсва. Тук се запазва броя на християните, като се забелязва колонизация от страна на юруци. Това се дължи на факта, че синът на последния управник на Еленско- болярина Кършо се споразумява с турците да запази полуавтономен статут като в замяна се задължава да пази проходите и никога да не вдига ръка срещу падишаха. Тези си задължения еленачани пазят до освобождението, като се считат за едни от най-лояните и верни поданници на Османската империя. В Еленско има два типа население- в западната част на областта са преселници от Търновско дошли през 15 век, привлечени от специялния статут на областта, а в източната е старото местно население към което принадлежи и моя милост. До преди 60, 70 години не се е забелязвало смесване на тези две общности, които са носители на различни традиции и диалекти. Иначе местните аристократи както и такива придошли от Търново запазват висшия си статут и макар и християни имат правата на спахии и притежават земи и села барабар с хората в тях. Все още се знаят и помнят тези родове. Един от най известните са потомците на болярина Кършо- родът Кършевци. Те са съсредоточени в самата Елена, а старото местно население главно в селата Беброво, Марян, Костел, Палици и многобройните еленски колиби- малки пръснати села в планината.
