Жената в Исляма- Е символ на уважение и крепост на семейството.
По долу една истинска случка в живота на една жена мюсюлманка!
Отдавна боледуващият й съпруг починал и тя останала сама с двете си деца в квартирата под наем.
Вече всички проблеми трябвало сама да ги решава. Най-много я затруднявал наемът, който не можела да плати. Затова хазяинът й я предупредил да намери средства и да плати дължимото.
Тя взела със себе си двете си деца и отишла при един богаташ в квартала.
Разказала му всичко и го помолила за помощ.
Човекът вдигнал рамене и безнадеждно казал:
- Знаеш ли колко като теб идват на ден да търсят помощ? Аз не мога да помогна на всички. Освен това не знам дали казваш истината, или не. Иди другаде.
И затворил вратата пред лицето й. Потърсила помощ и от други, но и те я отпратили. Привечер, когато се прибирала, спряла един случаен човек с надежда да й помогне. След като я изслушал внимателно, човекът казал:
- Ох, ох! Наистина положението ти е много зле. Ела с мен, вземи и децата си. Ще те приютя.
Стаята на пазача пред къщата на човека била свободна и той я приютил в нея, като й заръчал:
- Не се притеснявай от никого. Докато намерим друго решение, ти може да останеш тук. Ние ще ти помагаме да отгледаш децата си. Ти трябва да възпиташ своите сираци. Наше човешко задължение е да ти помогнем.
Жената се успокоила и ден и нощ се молела на Всевишния да отреди Рая на непознатия мъж, който й помогнал в такова затруднено положение.
След известно време мъжът и съпругата му дошли при жената и й казали:
- Госпожо! Наблюдаваме те много внимателно. Ти си една искрена мюсюлманка. Твоето търпение, грижата, която проявяваш към децата си, въпреки трудностите, много ни впечатли. Ние сме семейство, което почита огъня. Но след като видяхме твоята непримирима искреност, решихме да станем мюсюлмани. Разкажи ни за исляма. Колко си почтена, търпелива и искрена мюсюлманка! Твоята почтеност, търпение и смиреност ни впечатлиха толкова, че ние искаме да станем мюсюлмани.
И така, огнепоклонническото семейство чрез молитвите и примера на жената, която приютили, станали мюсюлмани.
А богатият, при когото бедната жена отишла по-рано, същата вечер сънувал, че е настъпил Съдният ден, че Слънцето се приближава толкова близо, че мозъкът му всеки момент ще заври. И когато той търсел сянка, видял един прекрасен бял дворец:
- Чий е този дворец? - попитал той.
Отговорили му, че той е за щедрите мюсюлмани. Тогава човекът предложил:
- И аз съм мюсюлманин, пуснете ме да вляза, за да се спася от тази нетърпима горещина.
Отговорили му:
- Почакай малко! Да видим с какви дела ще влезеш там. При теб дойде жена със своите осиротели деца и те помоли за помощ. Но ти я отпъди и затвори вратата пред лицето й. В този момент и тази врата се затвори за теб. А се отвори за огнепоклонника, който я приюти...
На следващата сутрин първата работа, която свършил богатият човек, била да намери огнепоклонника и да приюти той бедното семейство.
- Искам да помогна на това семейство, да ги нахраня и да им дам това, от което имат нужда - казал богаташът.
Огнепоклонникът отговорил:
- Аз извърших тази добрина, преди да видя този дворец. И затова Всевишният ми отреди да повярвам и да стана мюсюлманин. Вземи жената, ако тя приеме твоята помощ.
Отговорът на жената бил кратък:
- Ти ми обърна гръб и Всевишният затвори за теб вратата на двореца. А на огнепоклонника първо му отреди да повярва, а след това му отвори вратата, предназначена за богатите. Аз не желая помощта на скъперника. Намери друг нуждаещ се и се спаси от това да бъдеш считан за скъперник!
АХМЕТ ШАХИН.
Copyright © 2006—2012