http://d1.islamhouse.com/data/bg/ih_books/single/bg_women_in_islam_and_women_in_the_jewish_and_christian_faith.pdfЖената в Исляма в сравнение с жената в юдео-християнската традиция
Автор
Д-р Шериф Абдел Азим
......
ЖЕНАТА И ПРАВОТО Й
НА НАСЛЕДСТВО?
Една от най-важните разлики между Корана и
Библията е тяхното становище за наследството на жената
от починалите й роднини. Библейската гледна точка е
описана накратко от равин Епщайн: „Непрекъсната и
неприкосновена традиция откакто Библията
съществува не дава правото на жените в семейството -
съпруги и дъщери - да наследяват от семейното имане.
В по-примитивните закони за наследството на жените
се гледа като част от имуществото и като роби без
право на наследство. По късно, според повелите на
Мойсеевия закон, на дъщерите е било позволено да
наследяват, ако е нямало мъжки наследници, но дори и в
тези случаи на съпругата не се е гледало като на
наследник. “На въпроса „Защо женските членове на
семейството са част от семейното имущество?“ равин
Епщайн отговаря: „Те принадлежат преди женитбата
на бащите си, след женитбата на съпрузите си.“
Библейските правила за наследството са изложени в
Числа 27:1-11. На една жена не се дава дял от
имуществото на мъжа, в същото време той е първият й по
ред наследник, дори преди синовете й. Дъщерята може да
наследява само ако няма мъжки наследници. Майката не
наследява нищо, докато бащата наследява. В случай че
има мъжки наследници, вдовиците и дъщерите са
оставени на тяхната милост. Ето защо вдовиците и
осиротелите момичета са измежду най-онеправданите
членове на еврейското общество.
Християнството следвало дълго време тази схема. Както
духовното, така и общественото право не допускали
дъщерите да делят с братята си бащиното имане. Освен
това съпругите били лишени от всякакви наследствени
права. Тези несправедливи закони просъществували до
края на миналия (бл.пр.: по-миналия) век.
Сред езическите араби преди Исляма правата за
наследство се простирали само върху мъжките роднини.
Коранът анулирал всички несправедливи обичаи и дал на
всички женски роднини правото да наследяват: „За
мъжете има дял от онова, което са оставили
родителите и най-близките, и за жените има дял от
онова, което са оставили родителите и най-близките -;
малко или много -; предписан дял.“ (Коран 4:7)
Мюсюлманските майки, съпруги, дъщери и сестри са се
радвали на правото да наследяват 1300 години преди
Европа да признае, че тези права въобще съществуват.
Поделянето на наследството е обширна тема с много
подробности (Коран 4:7,11,12,176). Главното правило е,
че частта за жената е наполовина по-малка от тази за
мъжа, с изключение на случаите, когато майката
получава същата част като бащата. Ако това главно
правило се разглежда без оглед на другите обвързващи
мъжа и жената закони, то то може да изглежда
несправедливо. За да се разбере обаче стоящата зад това
правило основна причина, трябва да се вземе предвид
факта, че финансовите задължения на мъжа в Исляма
значително надвишават тези на жената (виж главата
„Женското имущество?“). Младоженецът трябва да
предостави на булката сватбен подарък. Този подарък е
нейна лична собственост и й принадлежи дори, ако по-
късно бракът бъде разтрогнат.
Булката не е обвързана да предостави какъвто и да е
подарък на младоженеца. Мюсюлманинът е натоварен
освен това с издръжката на жената и децата си. От своя
страна жената не е длъжна да му помага в тази сфера.
Имуществото и приходите й са за нейно лично ползване,
освен това, което тя предостави на съпруга си по
собствена воля. Всеки трябва да осъзнае, че Ислямът
горещо насърчава семейния живот. Той окуражава
младежта да се жени, обезсърчава разводите и не гледа
на безбрачието като на добродетел. Затова в ислямските
общества семейният живот е наистина нещо нормално, а
ергенският рядко срещан. Почти всички възрастни жени
и мъже в ислямските общества са женени. В светлината
на тази действителност всеки би осъзнал, че
мюсюлманите в сравнение с мюсюлманките са
натоварени с много повече финансови задължения и
затова законът за наследството цели да компенсира това
неравновесие, за да няма междуполови и междукласови
войни. След едно кратко сравнение на финансовите права
и задълженията на мюсюлманката, една британска
мюсюлманка направи заключението, че Ислямът е не
само справедлив към жените, но и великодушен