Български > Религия и мистика

Жената в Исляма- символ на уважение или...!

<< < (21/29) > >>

KaraIbrahim:

--- Quote from: PETER on October 31, 2010, 16:48 ---Блато, блато ама мюсюлманите се на запад към атеистичното блатото емигрирате.
Дрънкате същите глупости за блато, корени, светлинки и т.н. както едно време дрънкаха комунистите.

И все питам, а отговор не можете да дадете, защо по-развитите държави са по-нерелигиозни?

Ей ви я статистиката, дето доказва това:
http://en.wikipedia.org/wiki/Irreligion_by_country

--- End quote ---

   Петер,ти погледна ли това,към което си дал линк?Че то според теб тогава Куба е по-развита от Германия!И Азербайджан от Великобритания. ;D

PETER:
Това какво те притеснява, Караибрахим? Говорим за статистическа връзка между две величини, не за право пропорционална връзка. При статистическите връзки отклоненията от нормата се обясняват с по-голямото влияние на други величини от разглежданите. Все пак развитие и нерелигиозност не са единствените показатели за една страна.
Най-лесно за теб да го разбереш е като разделиш горния списък през средата и отбележиш ( дори според твое мнение) колко държави от първия списък са развити и колко са от втория списък.
Другия начин (по-труден  ;D) е като се запознаеш с математическата статистика.

KaraIbrahim:
  Лично на мен не ми е по-труден и другия начин.С математика съм откърмен ;D.Затоав мен със стъкмистика не можеш да ме заблудиш.
 Пряка връзка между религия и икономическо развитие на една държава няма и това го показва точно твоя списък.
   Има друга връзка.Ще ти я публикувам на стената.

nik1:

--- Quote from: KaraIbrahim on November 02, 2010, 17:45 ---  Лично на мен не ми е по-труден и другия начин.С математика съм откърмен ;D.Затоав мен със стъкмистика не можеш да ме заблудиш.
 Пряка връзка между религия и икономическо развитие на една държава няма и това го показва точно твоя списък.
   Има друга връзка.Ще ти я публикувам на стената.


--- End quote ---
Има няколко типа влияния (наколко типа фактори, които влияят) върху нивата на религионозността, и те действат едновременно. 
За това което пише съфорумника "Петър" ще направя коментар накрая.

1) Културни влияния и взаимовръзки:
Високия монументализъм на дадената културата (сам по себе си) облагодетелства високата религиозност.
Примери:
Арабеските култури (култура) са с висока степен на монументализъм (по Минков, Хофстеде), но не е такава и азерската.
Американците също са с висока степен на монументализъм на културата си (и затова са най-религиозната нация от всички развити)
Китайците, японците и монголите са на дъното на класафията по монументализъм (те са гъвкави култури, без грам гордост и постоянство, много самокритични) , затова и религииите им са бошлаф  (будизъм, езичество , или просто ги няма никакви, щото езичеството е просто традиция, а будизмът е нещо без никакви догми, вятър работа) .
Ние, русите, естонците, и т.н. сме в долната част на класацията по момунетализъм (всъщност това е най-прекрасната българска черта, почти се приближаваме до японските самураи) и затова сме повече атеисти и езичници (макар че размахваме религииите си - в исторически контекст)

2) Имаме 45 годишен атеистичен период, които облагодетелства атеизма (нерелигиозността) по няколко начина: първо - чрез силово налагане на атеизъм, и второ чрез подобряване на социалноикономиските условия и намаляване на стреса. (вижте също 3)

3) Тук са разни цитати:
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9838&st=20
Причината (първата) смятам е че сме преживяли сме един 50 годишен период на атеизъм, в които религията беше смятана за "опиум за народа":), като в този период не само че религията беше изместена и маргинализирана "силово" , но и беше замемена с друга ценност и идеология - комунистическата идеология и тоталиратизмът, които очевидно намериха добра почва в нашето неравновластно, колективистично и тревожно общество.

Смятам също има и втора група фактори за намалението на религиозността при българите, и те са еднакви на тези, които причиняват общ спад на религиозиността в северните страни.. Въпреки че съм центрист (не лявоцентрист, а центрист) не мога да не отбележа, че социализът коренно промени социоално-икономическите и битови условия на българите - в посока по-благоприятни, с по-малък стрес: имам в предвид неколкократното увеличаване на БНП в този период, също така постигнаха и се подържава трайно: безплатни и достъпни за всеки образование, здравеопазване, жилищна политика; ниски нива на смъртност (обща и детстка), ниски нива (много ниски) на безработица, и други в този аспект..

ПС
Както казах тезата въобще не е моя:
Ето ви и цитати от изследването на Грегори Пол:

"По-доброто разбиране на природата, произхода и разпространението на различните нива на религиозност и секуларизъм и тяхното влияние върху социално-икономическите условия и обратното, налага серизно междунационално изследване. Използвайки 25 индикатора, скалата SSS – Succeful Societies Scale – разкрива, че обществени различия и имиграцията корелират слабо със социално-икономическите условия в богатите страни, а високите нива на социално разслоение (индекс на Джини), религиозността и отхъврлянето на еволюционната теория корелират силно негативно с подобряващи се социално-икономически условия. Исторически безпрецедентната социално-икономическа сигурност, която е резултат от специфични социално-икономически политики изглежда ограничава религиозността и креационистките нагласи, консервативната религиозна идеология очевидно предизвиква социална дисфункция, социалноориентираните религиозни дейности и благотворителност са по-малко ефективни за подобряване на социалните условия от светските правителствени програми. Антагонистичната връзка между добри социално-икономически условия и силна религиозност изключва хипотезата за съществуване на нации, които да комбинират и двата фактора. Ограничеността в разпространението на силната религиозност във времето и пространството и скоростта и лекотата, с която огромни човешки популации изоставят дърбокия теизъм, когато социално-икономическите условия са достатъчно добри, опровергават хипотезата, че религиозните вярвания и практики са нормалното, дълбоко вкоренено умствено състояние на човека. Всъщност, религиозността е повърхностен и непостоянен психически механизъм за приспособяване към високите нива на стрес и тревожност, породени от социално и преди всичко икономически дисфункционална среда. Нерелигиозността е съответната реакция при наличие на по-добри социално-икономически условия в хабитата. "

----
Призход и природа на религиозността

Предишни опити да се обясни произхода на религиозността се базират на предположението, че хората са силно предразположени да извявяват високи нива на религиозност в широк набор от социалноикономически обстоятелства (as per Bloom, 2007; Boyer, 2008; Dennett, 2006). Преди сто години би било много трудно да се оспори това твърдение, когато религиозността е почти универсално явление и почти всички хора живеят в достатъчно неблагоприятна социално-икономическа среда (Barrett et al., 2001; Paul and Zuckerman, 2007). Днес, когато примерът на силно нереглигиозни проспериращи демокрации доказа ограничеността и неуниверсалността на религиозността, нейните сериозни измерения, доброволна природа, социално-икономическа мотивация, основните въпроси за генетичната или неврологична база, произход, психология и историческо развитие на религиозността все още не са решени. Все още няма мащабни предходни изселдвания на тази тема, така че това изселдване използва възможността да хвърли светлина върху тази проблематика.

Ако дълбоката религиозност беше генетично програмирана в същите нива, както речта и материализма, тогава религиозните нагласи и практики щяха да останат също толкова универсални, общовалидни и задължителни за всички човешки популации, независимо от условията на средата, които тя обитава. Вместо това, скоростта и лекотата с която стотици милиони жители на богатите западни демокрации доброволно изоставиха религозността си през последните десетилетия сочат, че религиозността е стандартен, макар и не единодушен, психологически отговор на достатъчно високи нива на увреденост, патологичност и дисфункия в социално-икономическите условия на средата, и тя е достатъчно повърхностен феномен, за да бъде отхърлена лесно, бързо, доброволно, когато условията се подобрят до желаното ниво. Това социологическо базирано заключение е в хармония с и подкрепено от подобни изследвания, като това на Inzlicht 2009, изследващо неврологичната активност, свързана с религиозността. Еднакво важно за разбирането на произхода и психологията на религиозността е, че нерелигиозността в демократичните общества е еднакво случайна и бърза сред повечето нетеисти (as observed by Zuckerman, 2008).

Имайки предвид ниските нива на религиозност и мащабите й сред популациите, които се радват на социална сигурност, може да се заключи, че ако социално-икономическите условия бяха подобно благоприятни още при появата на първите хора, не бихме могли да очакваме разпространение на религиозността до нивата, наблюдавани в човешката история, и атеизмът щеше да бъде много по-широко разпространен и всеприсъщ, още от самото начало.Същото се отнася за речта и материализма. Така, силната религиозност изглежда е изкуствен продукт на човешкия ум, в отговор на дефекти в хабитата,и не е нито свръхестествена, нито генетично заложена, както много по-дълбоко заложените реч и стремеж към материалното. Тъй като религиозността е като цяло опционален атрибут, не би било много по-трудно за хората да бъдат религиозни, отколкото да не бъдат, но при определени условия на средата, обратното е вярно.

Така идва сценарият за произхода, еволюцията и упадъка на масомата религиозност, базиран на резултатите от това изследване. Снабдени с висши еволюционни умения, гъвкава интелигентност, ум и въображение, повлияни от мечтите и виденията, често под ефекта на опияти, които се възприемат за връзка с други светове, първите хора, ловци и събирачи, нямат никаква информация за света около себе си, и живеят в бедност и постоянно дебнещи опасности. Тези условия са толкова идеални за измислянето на свръхестествени същества, които да бъдат молени за помощ и защита, че е много трудно да си представим такова примитивно общество да бъде съставено от рационални атеисти. В този сценарии генетичната склонност като селективно влияние не би имала роля при възникването на масовата религиозност[/color].

Ако гените имат нещо общо, те биха се проявили, само ако другите фактори на средата са благоприятни, но дори и те нямат съществено влияние за широкото разпространение на речта и материализма.

Животът на огромното мнозинство обеднява още повече и несигурността нараства, с установяване на земеделието и цивилизацията, която е придружена от появата на жрически касти, които измислят и налагат организираната религия като средство за социално-политически контрол. В този патологичен контекст обещанието за светъл живот след смъртта дава на християнството и исляма конкурентно предимство и ги превръща в доминиращи сред над половината от населението на планетата (Barrett et al., 2001). Дисфункционалните социално-икономически условия на средата продължават да облагодетелстват масовата религиозност, до появата на по-сигурна и просперираща средна класа и по-благоприятни условия в някои страни, което доведе до последвалата спонтанна и бърза секуларизация.

----
Съществените различия в нивата на вяра в Създател, измерени от PRVSS показват, че религиозността не е универсално, общовалидно, общоприето и съществено високопроявяващо се качество, каквито са някои по-първични човешки атрибути, като материализма и речта, които са станали общовалидни, задължителни и общоприети. Речта буквално е универсално човешко качество, защото всички психично здрави възрастни човешки индивиди притежават високоразвити речеви способност – вербални или чрез знаци, както при глухонемите – които са добре развити още през детството, и е напълно невъзможно за хората да водят функционално и социално нормален живот, без способността да говорят, за която са се адаптирали дори респираторния апарат и човешкия мозък (Deacon, 1998). Мозъкът, в съчетание с развитото умение да правим на инстументи и противоположно действащата по посока сила на палеца са също така силно адаптирани към стремежа за притежание (материализъм). Съществуват по-значими различия в степента на материализъм между индивидите и обществата, отколкото между техните лингвистични способности, но тези, които радикално отхвърлят стремежа към притежаване на материални обекти, се считат за аберантни (увредени) и маргинални от мнозинството хора, които желаят в по-голяма степен материални придобивки. Желанието да се задоволят материалните потребности е първичен фактор за развитието на човешката цивилизация от най-дълбока древност и нейното последвало индустриално-корпоративно-консумативно изражение (Paul). Нито едно общество не отхвърля материализма, тези които го правят, са малки и много редки, а малкото индивиди, които стигат до крайността да отхвърлят материалистичния начин на живот се считат за умствено увредени или на границата с увредеността, а дори редица антиматериалистични култове притежават изразен материализъм – менонитите се гордеят с традиционния си начин на живот и предмети, свързани с него.
----

Дали е възможно значителни маси от световната популация да изгубят стремежа си към притежаване на материални предмети, досега не е доказано, но повсеместното разпространение на религиозността до преди няколко десетилетия доказва, че мнозинстовто хора имат потенциал да развият значителна степен на религиозност. Но е ясно, че докато речта и материализмът са първични аспекти на човешкото същестуване които показват незначителни отклонения или изобщо не показват такива във времето и пространството, то религиозността е далеч по-непостоянен, опционален, повърхностен фактор, който не е така дълбоко присъщ на човешката психология, както другите широкоразпространени качества като реч и материализъм. Вероятно човешкия стремеж към изкуство е по-универсален от свръхестествената духовност.

Stark (2008) отрича значителния спад в религиозността в нагласите и практиките в САЩ, противно на резултатите на водещите световни организации и анализатори (Barrett, 2001, Bruce, 2002, Kosmin and Keysar, 2009, Norris and Inglehart 2004, Pual and Zuckrman 2005, Pew 2008, Smith and Kim 2004, Taylor 2003, Times/Harris 2006). Единственото световнозначимо изследване на теизъма-нетеизма след ВСВ, класическият въпрос дали хората вярват в Бог или в някоя висша сила, проведено от Gallup и по-късно от Pew (2008), показва нарастване с почти една трета на невярващите и загубата на теизъм. Pew разкрива, че само половината американци вярват абсолютно в персонален Бог (2008), и че само половината американци са толкова религиозни, както населението от страните от третия свят. Редица либерални и умерени деноминации от много време търпят сериозни загуби, но косервативните църкви и библейският литерализъм в САЩ също запада (Reiner 2005, Gallup 2005b).

Загубата на религиозна вяра се свързва отчасти с значителни демографски различия, или по-точно фактът, че мъжете са значително по-нерелигиозни от жените, което допринася за последващия спад в религиозността, защото децата наследяват нерелигиозността на бащите си (Haug and Warner 2000). Резултатите от PRVSS потвърждават, че интензивната секуларизация се извършва чрез спонтанна и сазнателна конверсия във всички богати западни демокрации, независимо от липсата на организиран и институционализиран атеизъм, сериозната съпротива на организираната и институционализирана църква, значителните възпроизводителни способности на религиозните групи и притока на религиозни имигранти от бедните страни (Barrett 2001, Bruce 2002, Norris and Inglehart 2004, Paul 2005). Единствено нетеизмът е способен да достигне високи нива на растеж чрез конверсия, докато религиозността расте чрез естествено възпроизводство и имиграция. Западането на религиозната вяра и практика често е много бързо. Посещаването на църкви рязко намалява в повечето западни демокрации след ВСВ, Испания все още е католическа фашистка държава преди 30 години, а сега е секуларна демокрация, където хомосексуалните могат да се женят, жените да се развеждат и да извършват легален аборт. Дори в религиозните САЩ нерелигиозността се е увеличила почти двойно през последните две десетилетия. Импиричните доказателства показват, че религиозността претърпява сериозни и бързи изменения, като най-значимият спад се регистрира в западните развити демокрации.
-----
От Gаllup:
"Гражданите на България, Великобритания, Литва, Латвия и Естония, Финландия и Холандия най-малко се определят като религиозни, сочи проучване на Галъп, цитирано от EUobserver."
Проучването на общественото мнение е проведено в 143 държави.
Естония е следвана от Швеция И Дания, където съответно 17 и 18% от запитаните са отговорили позитивно на същия въпрос. Чехия е на пето място с 21%, след Норвегия с 20%..
"Според анализаторите на Галъп Стив Крабтрий и Брет Пехлам резултатите от проучването могат частично да бъдат обяснени от факта, че "нивото на религиозност е строго свързана с жизнения стандарт*".
8 от 11 страни, в които 98 на сто от жителите са отговорили, че са силно вярващи, са "по-бедните държави от субсахарска Африка и Азия"

------
Тук съм аз:
Или, причините за високата религиозност в този аспект (щото има и друг, който е свързан с стойностите на измерението "момументализмът" в даденото общество) могат да се разгледат като:
1. Отговор на стресовите и неблагоприятни социално-икономически и битови условия.
2. Страх от неизвестното (което е "крайъгълен камък на всички вярвания и суеверия")
3. Бог като универсален компаньон или пазител..

Когато тези условия се подобрят (бита, социално-икономическите условия, науката)- спада бързо и общата религиозност..Най-малко религиозните хора са хората с професорски титли..


Разбира се има го и обратното влияние - високите нива на религиозност водят до социални патологии и дисфукции, но това е друга тема.
--
Ето това е изследването на Грегори Пол, преводът е на alvassareiro

http://elementy.ru/news/431139
http://www.epjournal.net/filestore/EP07398441_c.pdf

http://nauka.bg/forum/index.php?s=ffb76d18313236b236888fa84ebd8eaf&showtopic=9838&st=20

muti6:
Защо плачат жените?

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page

Go to full version