Един много добър сайт за всички които продължават да търсят и да изследват своята история
Дигитална библиотека Дигитализацията на ценни документи от колекциите на Националната библиотека започва през 2006 г., а през есента на 2007 г. тези дигитални изображения стават достъпни за ползване чрез електронната страница на Библиотеката. До момента са дигитализирани около 80 хил. файла (800 GB информация) – ръкописи, старопечатни книги, непубликувани документи от БИА и Ориенталския отдел, портрети и снимки, графични и картографски издания, български вестници и списания от периода 1844-1944 г. – изображения и техните систематизирани описания. Електронният архив е организиран за търсене чрез специализирана система DocuWare. Дигитализираните оригинали се предоставят за ползване на свободен достъп.
Дигиталната библиотека е структурирана в зависимост от вида на документите в няколко колекции, които са подразделени в отделни кабинети.
http://www.nationallibrary.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0038&n&visПримерно:
Арабски ръкописи
Сбирката съдържа около 3200 ръкописа. Поради големия им брой, дигитализацията ще продължи доста дълго. Като начало са подбрани по-ранни и по-рядко срещани съчинения, които засягат различни теми: „Китаб ал-Йамини” (ОР К1) на ал-Утби (ХІ в.) и „аш-Шакаик ан-нуманийа” (ОР 3367) – история, „Сахих ал-Бухари” – препис от нач. ХІ в. (ОР 801) - хадиси, „Шарх ал-лума” по граматика (ОР 1863), „Диуан ал-Мутанабби” (ОР 2491) и „Диуан Ибн Сабит” (ОР 2488) – поезия, „Аудах ал-масалик” (ОР 2643) – география, Сборник от съчинения с религиозна тематика (ОР 492).
Брой дигитализирани документи - 9.
Турски ръкописи
Сбирката включва около 490 ръкописа. Дигитализирани са интересни заглавия: българо-турски речник, съставен в Скопие - „Люгат-и булгари” (ОР 900), биографии на светии „Бахр ел-веляе”, съставен в Кюстендил (ОР 893) и „Гюлшен-и инша” на ал-Касталани (ХV в.) от областта на епистолографията.
Брой дигитализирани документи - 3.
Персийски ръкописи
Сбирката съдържа около 120 ръкописа. Подбраните за дигитализация преписи са от областта на художествената литература: „Тимур-нама” (ОР 994), „Ибтида-нама” (ОР 188), „Бахаристан” (ОР 1127) и „Сунбулистан” (ОР 1868), и едно съчинение по астрономия – „Зидж-и Йамини” (ОР 1750).
Брой дигитализирани документи - 5.
Дефтери
Сбирката включва около 720 дефтера (регистри) на османотурски език. Това са тимарски регистри, джизие регистри, ведомости за изплащане издръжката на военни подразделения, подробни и съкратени данъчни регистри, приходно-разходни книги, общи описи на населението, описи на отделни категории население със специален статут в Османската империя (джелепкешани, соколари, войнугани) и др. Една част от тези регистри са публикувани в превод в поредицата „Турски извори за българската история” (ТИБИ) на БАН, както и в „Архивите говорят” на ГУА.
Брой дигитализирани документи - 10.
Сиджили/Sijills
Документите в този кабинет са представени в рамките на Проект BG0046 "Дигитализиране и запазване на писменото наследство на България"
Сбирката сиджили в Ориенталския отдел при Националната библиотка включва общо 184 тела, малка част от които съдържат по няколко листа, а други над 300 листа. Най-голям е броят на сиджилите от Видин – общо 73; следват тези от София – 54, Русе – 42, Добрич – 9, Силистра – 5 и Търговище – 1.
Сиджилът представлява входящ-изходящ дневник, воден от кадията или неговия заместник в дадено селище. В него се преписват всички заповеди, получени на място от по-горни инстанции (включително и от султанската канцелария). Освен това сиджилът включва и преписи на документи, които изхождат от кадията и са предназначени до по-висши органи на властта. Поради това сиджилът представлява изключително ценен и интересен исторически извор. Документите, които се съдържат в него, отразяват политическите отношения с други държави и въпроси, отнасящи се до цялата Османска империя. Ценни са също така сведенията, които могат да се извлекат за конкретните селища: описи на наследства на покойници, даващи представа за имущественото състояние на населението; листи с цените на стоки и продукти в съответното място; спорни дела за имущество; строежи и ремонти по места; вакъфски имоти и други въпроси.
Ориенталски документи/ Европа
Една немалка част от единичните документи на османотурски език отразяват главно политическите и стопанските отношения между Османската империя и европейските страни. Те са отнесени към фондове, които носят името на съответната страна: Австрия, Германия, Италия, Полша, Русия и др. Документи за европейските страни са класирани и в колекция ОАК, а така също и във фонд 1 (Истанбул).
Брой дигитализирани документи - 7.
И т.н. и т.н. информацията е огромна.
Приятно четене!