ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА
Науката не може да отговори на въпроса има ли живот след смъртта, тъй като тя се занимава само с класифициране и анализ на данни, дошли от сетивата. Освен това, човек се занимава с научни изследвания в съвременния смисъл на думата едва от няколко столетия, докато идеята за живота след смъртта му е била близка от незапомнени времена. Всички Пророци (а.с.), са призовавали хората да служат на Аллах (Бог) и да вярват в живота след смъртта. За тях това е било от такова значение, че дори и най-слабото съмнение в това е означавало отричане на Аллах и обезсмисляне на всякаква вяра.
Самият факт, че всички Пророци (а.с.) са се занимавали с този въпрос – живота след смъртта, като са влагали енергия и са демонстрирали близост в мненията си, независимо че са били отделени един от друг хиляди години доказва, че източникът на знанието им е едно и също – Божието откровение. Известно е също, че хората са се противопоставяли на това тяхно сведение, тъй като са смятали, че животът след смъртта е невъзможен. Но независимо от това Пророците (а.с.) са намерили много искрени последователи. Възниква въпросът: кое е накарало последователите им да отхвърлят установените вярвания, традиции и обичаи на техните предци въпреки риска да бъдат отхвърлени от общностите си? Отговорът е много прост: те са се доверили на ума и сърцето си и са осъзнали истината. Дали те са достигнали до нея по пътя на сетивното възприятие? Не, това е невъзможно. В действителност, освен сетивното съзнание, Аллах е дал на човека рационално, морално и естетическо съзнание. Именно то му открива реалности, които не могат да бъдат доказани на базата на сетивни данни. Поради тази причина всички Пророци (а.с.), които са призовавали хората към вярата в Аллах и живота след смъртта, са се обръщали към моралното, естетическото и рационалното съзнание у човека. Така например Свещения Коран показва чрез рационални аргументи недостатъците в идеите на езичниците на Мекка, които отричали възможността за живот след смъртта:
И дава той пример на Нас, а своето сътворяване забравя. И казва: “Кой ще съживи костите, след като станат на пръст?”
Кажи: “Ще ги съживи Онзи, Който ги сътвори първия път. Той знае всичко как се сътворява.
Онзи, Който стори за вас огън от зеленото дърво и ето ви от него палите!”
А нима Онзи, Който сътвори небесата и земята, не е способен да сътвори подобни [хора]? Да! Той е Всетворящия, Всезнаещия.
(36:78 – 81)
По друг повод Свещеният Коран много ясно казва, че отричащите нямат солидно основание да опровергаят живота след смъртта. Те се позовават единствено на догадки.
И рекоха: “Съществува само земният ни живот. Умираме и живеем, и само времето ни погубва.” А те нямат знание за това и само предполагат. И когато им бъдат четени ясните Ни знамения, техният довод е само да рекат: “Елате с предците ни, ако говорите истината!”
(45:24 -25)
Аллах несъмнено ще съживи всички умрели. Но Той има Свой Собствен план. Ще дойде ден, когато този свят ще бъде унищожен и тогава мъртвите отново ще бъдат съживени и ще застанат пред Аллах. Този ден ще бъде началото на живота, който никога няма да има край и тогава на всеки човек ще му се въздаде според делата му, добри или лоши.
Свещеният Коран обяснява живота след смъртта като нещо, което изисква моралното съзнание на човека. Ако няма живот след смъртта, то тогава самата вяра в Аллах става несъстоятелна или дори някой да вярва в Него, то Той би бил един несправедлив и безразличен Бог; веднъж създал човека, Той не се интересува повече от съдбата му. Аллах несъмнено е най-Справедливият. Той ще накаже тираните, извършили безброй престъпления: избиване на стотици невинни, подкупи, експлоатиране на робски труд за задоволяване на прищевките си и т.н. Тъй като човек разполага с малко време на този свят, който е преходен, наградата или наказанието за добрите или лошите дела не е възможно да бъде на този свят.
Свещеният Коран ясно казва, че несъмнено ще дойде Съдният ден и Аллах ще реши съдбата на всеки човек, според записаното в книгата на делата му:
Неверниците казват:
“Не ще настъпи никога за нас Часът!” Кажи: “Не, кълна се в своя Господ, непременно за вас ще настъпи, в Знаещия неведомото, от Когото нищо не убягва, дори с тежест на прашинка, нито на небесата, нито на земята, нито по-малко от това, нито по-голямо, без да е в ясна книга, - за да възнагради онези, които вярват и вършат праведни дела. За тях има опрощение и щедро препитание.” А за онези, които се стараят да осуетят Нашите знамения, има унизително, болезнено мъчение.
(34:3-5)
В Деня на съживяването след смъртта милосърдието и справедливостта на Аллах ще проличат с пълна сила. Той ще разпростре милосърдието Си за тези, които са понасяли страдание в Негово име през земния си живот, вярвайки, че ги очаква вечна благодат. Но тези, които са злоупотребили с благосклонността на Аллах, без да се замислят за бъдещия си живот, ще вкусят Неговото мъчение. Сравнявайки двете групи, Свещения Коран казва:
И дали онзи, комуто обещахме хубаво обещание и той непременно ще го получи, е като онзи, комуто дадохме да се понаслади с насладата на земния живот, а после, в Деня на възкресението, ще е сред доведените [за наказание]?
(28: 61)
Свещеният Коран известява, че земният живот е подготовка за вечния живот след смъртта. Но тези, които го отричат, стават роби на страстите и желанията си и се подиграват на праведните и богобоязливите хора. Такива хора разбират глупостта си само в момента на смъртта и желаят да могат да получат още една възможност, но напразно. Тяхното окаяно положение в момента на смъртта и ужасът им в Съдния ден, както и вечната благодат на искрено повярвалите, са описани в следните знамения от Свещения Коран:
А когато се яви при някого от тях смъртта, той казва:
“Господи мой, върни ме, за да сторя праведно дело в живота, който оставих!” Ала не! Това си е негово слово. Но зад тях има преграда до Деня, когато ще бъдат възкресени. И когато се протръби с Рога, тогава не ще има родство между тях и не ще питат един за друг. Чиито везни натежат, тези са сполучилите. А чиито везни олекнат, тези са се погубили в Ада ще пребивават вечно. Огънят ще обгаря лицата им и в него ще се гърчат.
(23:99-104)
Вярата в живота след смъртта гарантира не само успеха в отвъдния живот, но и прави този живот мирен и щастлив, а хората – отговорни в дейността им.
Помислете за хората населявали арабските земи. Преди да повярват в живота след смъртта, те са се отдавали на комар, вино, племенни вражди, грабежи и убийства. Но след като са повярвали в Единния Бог и в отвъдния живот, те са станали най-дисциплинираната нация в света. Отказали са се от пороците си, помагали са си взаимно и са решавали споровете си на справедлива и равна основа.
По същия начин, отричането на живота след смъртта има своите последствия не само в отвъдния живот, но и в този. Когато една нация го отрича, сред членовете й се развихрят корупция и злини и тя се разпада. Свещения Коран разказва за ужасния край на народа на Самуд и на Ад:
Самудяните и адитите взеха за лъжа Бедствието. Самудяните бяха погубени от Вика. А адитите бяха погубени от бушуващ леден вихър. (Вж. 11: 50, 61) Накара го Той да вилнее срещу тях седем нощи и осем дни поред, и виждаш там хората покосени, сякаш са стволове на повалени палми. И нима виждаш някой останал от тях? И Фараонът, и онези преди него, и сринатите [селища на Лут] вършеха грях. И се възпротивиха на пратеника от своя Господ, затова Той с мощ ги сграбчи. Когато водата преля, Ние ви понесохме в плаващия Ковчег, за да го сторим поука за вас и да го запомнят помнещи уши.
(Тук се визират потопът и Ноевият ковчег .”Ние ви понесохме”, т.е. спасихме вашите предци и благодарение на това днес съществувате.) И когато се протръби с Рога първия път, и бъдат вдигнати земята и планините, и бъдат натрошени с един удар, тогава ще се случи Събитието. И ще се разцепи небето, и ще бъде слабо в този Ден. И ангелите ще са по краищата му. В този Ден осмина [от тях] ще носят Трона на твоя Господ. В този Ден ще бъдете изправени [пред Аллах]. Не ще бъде скрита и една ваша тайна. И онзи, чиято книга му се даде в десницата, ще каже: “Ето ви, прочетете моята книга! Предполагах, че ще получа своята равносметка.” И ще живее в доволство сред въздигната Градина. Плодовете й ще са сведени. Яжте и пийте със здраве за онова, което сте вършили преди, в отминалите дни!
А онзи, чиято книга му се даде в левицата, ще каже:
“О, да не ми бе давана моята книга и да не бях узнал каква е моята равносметка! О, да бе приключило всичко [със смъртта]! Не ме избави моето богатство. Пропадна моята власт.” !
(69:4-29)
И така, налице са много убедителни причини, за да вярваме в живота след смъртта:
Първо – всички Пророци на Аллах (а.с.) са призовавали народите си да вярват в него.
Второ – всяко човешко общество, основано на тази вяра, е най-доброто и миролюбивото, без никакви социални и морални злини.
Трето – съществуват исторически свидетелства, че когато тази вяра е била колективно отхвърляна, въпреки предупрежденията на Пророците (а.с.), гневът на Аллах се е стоварвал върху отричащите, дори още по време на престоя им на този свят.
Четвърто – моралните, естетическите и рационалните способности на човека подкрепят идеята за съществуването на живот след смъртта.
Пето – Справедливостта и Милосърдието на Аллах биха били безсмислени, ако животът след смъртта не съществува.
Източник: muslims.hit.bg
