Author Topic: Помаците - какви са били ?  (Read 578991 times)

0 Members and 7 Guests are viewing this topic.

Offline Turas

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 640
  • Gender: Male
Re: Помаците - какви са били ?
« Reply #1350 on: December 03, 2011, 19:21 »
Коя археология работи там - питам за да видя в кои известия ще публикуват работата? Имаш ли също представа дали има останки от античен път от Беглика към Сърница и района на запад от нея? Все някъде ще трябва да е останало трасе от пътя, ако това на Беглика е било средноголямо селище.
Незнам дали имам право да съобщавам имена, но малките имена на двама от археолозите са Величка и Емил. Път наистина съществува напълно запазен от моста Кемера/Борино/ до яз. Широка поляна- от малка Дженевра до калето Кямен Проход/Таш Боаз/ праз Беглика до вр. Суткя/Сютка/ през кабата до бивше село Баня/сегашно Чепино/.

Да не говорим,че през 5-и  век са останали много малко.Защото през 11 г.пр.н.е. са били разбити и ликвидирани напълно.
Това ама грам не е вярно! По-късно в статия ще ти обясня защо.

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
Re: Помаците - какви са били ?
« Reply #1351 on: December 03, 2011, 19:23 »
                                                 Повторението е майка на знанието :


- Богомилството е мултиетническо религиозно движение, дошло не от българите а от Мала Азия/днешна Турция/ даже и от по на югоизток. Българите са скочили от Тангрианството във византийската вяра - Ортодокс. Богомилите са били ерес, със статут на небългари,невизантийци, Некатолици, изобщо еретици , които са били подложени на физическо истребление - горене на глада както са го правили Инквизицията , ККК , КГБ,ГРУ, ГЕСТАПО. Днешните великобългарски расисти се опитвате да вмените на помаците че дори албигойците, катарите са българи. Това ако го кажеш в някой босненски форум ще те изритат като парцал.

Но за някой хора майче и десет пъти не стиа.

Offline Turas

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 640
  • Gender: Male
Ynt: Помаците - какви са били ?
« Reply #1352 on: December 03, 2011, 19:47 »
.................
     Вологес укрива светилището и заличава всички следи. Остава само старият тракийски път, системата от кули и светилища около връх Сютка. Остава легендата за Златните портици между столицата на бесите Бесапара и светилището. Остават имената на местностите – Мантарица (земя на прорицатели), Дрънтовица (мястото на дионисиите и кукерските празници), река Долдорана (златния дол), с. Бабек (напомнящо за името на бог Баал, Ваал), Дженевра (някогашно генуезко селище), с. Фотиново (Фотун, напомнящо Фаетон и култа към Слънцето) и т. н.
     Вологес е убит, както и мнозина беси. Много други са пленени от Пизон през тази 11 г. пр. н. е. и откарани в робство. Римляните ги оковали във вериги и ги подкарали към робските пазари. Но както казва Аний Флор били изумени от свободолюбието на бесите: „Но обуздани от Пизон, те проявявали в пленичеството си своята ярост. Като се опитвали да прегризят веригите, те наказвали сами своята свирепост.” 
     След този жесток погром независимите тракийски племена утихват за 2-3 десетилетия. Реметалк І, който се държи като истински васал спрямо римляните, се укрепва на престола на одриската държава. Император Октавиан Август дори му помага да разшири териториите си и към края на царуването му – 12 г. от н. е., Одриското царство достига размерите от най-добрите си години по времето на Ситалк през V в. пр. н. е. Реметалк І дори получава римско гражданство, подарено му от Октавиан Август. Римското му име било Гай Юлий І Реметалк (Gaius Julius Roometalces). С образите на Август и Реметалк І са сечени монети в Калхедон (град на Босфора срещу Бизантион) и във Бизантион (дн. Истанбул).
     След смъртта на Реметалк І Октавиан Август се разпоредил с Одриското царство като със своя собственост. Той го разделил на две части, като границата между тях била планината Хемус (Стара планина). Богатата и добра южна част дал на сина на Реметалк І – Котис, а бедната и размирна северна част (дн. Северна България) дал на брата на Реметалк І, носещ името Раскупорис. Раскупорис бил недоволен и скоро с измама убил Котис, но самият той бил хванат от римляните, изправен пред римския Сенат, осъден на заточение в Африка, но скоро след това бил убит. Северната част на царството била дадена на Реметалк ІІ – син на убития Раскупорис.
     Следващият римски император Тиберий (14 г. – 37 г.) определил за настойник на децата на Котис бившия римски претор Гай Требелин Руф. Така на практика Одриското царскво се управлявало директно от Рим. Требелин Руф бил безцеремонен в отношенията с траките. Скоро започнало да се натрупва недоволство, което довело до избухване на въстание. През 21 г. въстават диите, койлалетите и част от одрисите. В това време цар Реметалк ІІ е бил в района на Филипопол. Въстаниците обкръжили града, в който се затворила войската на Реметалк ІІ. По този повод Тацит пише: „Койлалетите, одрисите и диите, силни племена, се заловили за оръжие под предводителството на разни началници, но еднакви по своята незнайност. Това била причината, че не могли всички да се съединят за страшна война.”  . Обединените усилия на одриския цар и на Публий Велей, който командвал най-близката римска войска (от Мизия, която от 12 г. пр. н. е. е римска провинция), довели до бързия разгром на въстанието. Млади и неопитни, слабо въоръжени, въстаниците станали лесна плячка за римляните и одриската царска войска.
     През 26 г. от н. е., когато консули в Рим са Гней Корнелий Лентул Гетулик и Гай Келвизий Сабин избухва ново въстание, този път на планинците. Според проф. Велизар Велков тези планинци са бесите. Причината отново е основателна – нежелание да изпращат своите младежи в римската войска, с която да воюват в далечни земи. Римляните правят опити да изпращат тракийските младежи в римските легиони, смесени с други народи и в далечни краища на света. Това противоречи на старите традиции, според които дори когато помагат, траките са обособени в отделни военни части със свои командири. Положението е нетърпимо и избухва въстание. „Освен нравът им, причина за въстанието бил отказът им да допуснат да бъдат събирани за нашата войска най-здравите им синове. Те били свикнали да се покоряват дори и на царете си само по желание, а и когато пращали със съседните народи.

Offline KaraIbrahim

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 1282
  • Gender: Male
Ynt: Помаците - какви са били ?
« Reply #1353 on: December 03, 2011, 19:48 »

 Това ама грам не е вярно! По-късно в статия ще ти обясня защо.

   Очаквам я с нетърпение :)
Dedicated to all you

Offline Фита

  • Благ човек
  • Senior member
  • ****
  • Posts: 130
  • Gender: Male
Re: Помаците - какви са били ?
« Reply #1354 on: December 03, 2011, 20:24 »

Кирил, впрочем, умира в Рим, където е и погребан. Там той спорил с тамошните епископи във връзка със съществуващата тогава т.нар. триезична догма, заключаваща се в това, че на Създателя може да се случи само на три езика - еврейски, гръцки и латински. Той бил много начетен за времето си човек и вероятно свише надарен. Може би ги е убедил, а може и да са го намразили някои затова, че не са могли да го оборят :).  Бил е на около 40 години и почива сред кратко боледуване при последната си мисия, която е именно в Рим. (Дали не са му "помогнали" тайно, така да се каже, за това, един Бог знае...) И след смъртта му брат му Методий доста тегоби прекарва, и доста преследвания. Както впрочем, и някои от най-близките им ученици.

Благодаря за припомнянето на някои факти! Определено е бил рядко начетен човек! За Константин Кирил говоря. Цялото му слово в Диспута е казано в рима...."...Когато бог е сътворил земята, не рало, не имот, език един е дал на идния народ..." Къде е цялото слово от Диспута всъщност? Никога не съм го чел. ..А не може да не съществува защото то е протоколирано и се пази в архивите на Ватикана?
   Аз друго визирах. Винаги съм се замислял как са били претопени останалите езици като този на романизираните траки, например? И днес сме свидетели на подобни процеси - езикът, който една централна власт налага принуждава хората постепенно да изоставят собствения, заради бизнес и кариера в обществото.

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
Ynt: Помаците - какви са били ?
« Reply #1355 on: December 03, 2011, 20:36 »
Помаците - какви са били ? това е темата нали.

Ееее какви са били нека някой да обобщи...........

Offline Turas

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 640
  • Gender: Male
Ynt: Помаците - какви са били ?
« Reply #1356 on: December 03, 2011, 20:39 »
Помаците - какви са били ? това е темата нали.

Ееее какви са били нека някой да обобщи...........
Траки! Поклонници на бог Сива/Дионис/!

Offline Turas

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 640
  • Gender: Male
Ynt: Re: Помаците - какви са били ?
« Reply #1357 on: December 03, 2011, 20:43 »
Имаш ли също представа дали има останки от античен път от Беглика към Сърница и района на запад от нея?

     Разположението на бесите в центъра на територията на независимите тракийски племена е много благоприятно. Това означава, че централното светилище на Дионис и второстепенните светилища са имали двойна защита. От една страна, за да се стигне до светилището, е трябвало да се премине през земите на някое от съседните племена, а това е давало време на бесите да се организират за защита. От друга страна – районът на Северозападните Родопи е естествено защитен от планината. Бесите са контролирали двата известни в древността прохода: проходът Суки (наречен по-късно Траянови врата) и проходът Аконтисма. През по-късните години, по време на Сапейската династия на Одриското царство, за защита на свещената територия вместо Аконтисма решаващ е станал Доспатският проход.
     На тракийски „суки” означава „цепка, теснина, цепнатина”. Древните автори така го и описват, като един процеп, през който се преминава, за да се отиде от Тракия към Дунав. Проходът Суки лежи на главния военен римски път на Балканите – Виа Милитарис . Той свързва Мала Азия с р. Дунав, а главните станции по него са: Константинопол, Адрианопол (Hadrianopolis, дн. Одрин), Филипополис, проход Суки, Сердика (София), Ниш (Nasis), Белград (Sigindunum). По долината на р. Вардар (Axios) този път се свързва с Виа Егнация. Пътят Виа Егнация свързва основните крайбрежни градове: Тесалоники (Солун), Сяр, Филипи (около дн. Драма), Дорискос (дн. Александропулис), Византион (Константинопол).
     В периода от 102 до 106 г. император Траян е построил град на р. Места (Nestos) в чест на победата си над даките през 101 г. Нарекъл го Никополис ад Нестум (Град на победата на Места). Естествено, мястото на този град не е избрано случайно. Той е свързан с прохода , който се намира в района на месността Беглика. Там между язовирите Малък и Голям Беглик е известната и до днес местност Железни врата, до месността Доспатски проход.
     След като разбива през 107 г. даките, превзема столицата им (Sarmizegetusa) Сармизегетуса и превръща Дакия в римска провинция, Траян решава и още един проблем – изселва част от бесите от северната страна на Дунав. Той не е забравил, че римляните са смятали бесите за „врящ вулкан”, който може всеки момент да избухне, както през 16 – 11 г. пр. н. е. или през 26 г. от н. е. Още повече, че плановете му са били за действително приобщаване на Тракия и Родопите към римския начин на живот. През 109 г. императорът се заема със строителството на Виа Траяна . Трасето му е разположено върху частично съществуващ стар тракийски път. Той свързва Никополис ад Нестум по долината на Места с Виа Егнация в едната посока. В другата посока по Виа Траяна може да се стигне до р. Дунав, като главните станции са: Доспатски проход, Филипополис, Берое (Стара Загора), Стара планина – Ришки проход, р. Дунав.
     По сведение на Константин VІІ Багрянородни  по негово време (Х век) Византия е била разделена на 12 области. Първата област е Тракия. Тя включва 5 окръга. Авторът изброява окръзите и главните градове в тях. Третият окръг е Тракийски, ръководен от Консилиарий и има 5 града: Клима Местикон и Аконтисма, Филипополис, Берое, островите Тасос и Самотраки.
     Както се вижда, този окръг включва родопската и тракийската част от Виа Траяна и селищата на островите Тасос и Самотраки. Тук първият град „Клима Местикон и Аконтисма” показва името на града през Х век и мястото му – до прохода Аконтисма. Траяновият град Никополис ад Нестум е допринесъл за възхода на района, за приобщаването на Родопите към римския начин на живот. Там са сечени монети по времето на няколко императори след Траян: Комод (176 – 192), Септимий Север (193 – 211), Каракала (192 – 217) и Гета (209 – 212), убит от брат си Каракала. Намерени са монети с образа на Юлия Домне – жена на Септимий Север, майка на Каракала и Гета .
     С Виа Траяна е свързан известният Кемеров мост, който свързва гр. Девин с виа Траяна. Възможно е първите римски пълководци, следвайки Александър Македонски, да са навлизали в Родопите през района на Триград, по р. Кричим, пресичайки р. Караджадере (приток на Доспатската река) в района на Кемеровия мост, по стари тракийски път през с. Фотун (дн. Фотиново) към Филипополис. Другият възможен вариант е по поречието на р. Кричим, р. Въча към Филипополис.
     След създаването на Никополис ад Нестум, пътят от с. Фотун през Доспатският проход продължава към Доспат и Траяновия град. Това се потвърждава и от втория етап на археологическата експедиция „Родопи 2002 – Храмът на Дионис) през ноември 2002 г. с ръководител д-р Кисьов, която локализира трасето на пътя Филипопол – Бесапара – Пещера – с. Фотиново – Доспат – Никополис ад Нестум (дн. с. Гърмен)
    За уточняването на мястото, през което са навлизали римските войски в Родопите спомагат  и картите, които са се ползвали в началото на новата ера от римляните и от описанията на римския хронист Амиан Марцелин (роден 330г.), описал историята на Римската империя от 353 г. до 378 г. В книгата си „Римска история”, гл. ХХVІ той уточнява, че има три прохода за навлизането в Тракия: през крайбрежна Дакия (Ришки проход), най-известният – проходът Суки и третият – от Македония и Илирия, наречен Аконтисма. От картата, Приложение № 3 се вижда мястото на Суки – между Хемус и Родопите и на прохода от Македония през Родопитe – днешния Доспатски проход. Мястото на Аконтисма е уточнено от други източници – на около девет километра от гр. Филипи.
     След навлизането в Родопите през месността Беглика се навлиза в свещената територия на бесите. Там са били основните боеве между римляни и беси. Пълководецът Лукул и Брут (убиецът на Юлий Цезар) само са преминали и битката е била да се отвори пътя. Филип V Македонски също се е бил с бесите, за да премине през Родопите към Филипополис при неговия поход през 184 – 183 г. пр. н. е.
     Траян е осъзнал, че земята на бесите е богата не само на митове и легенди, но и на злато и сребро. Недалеч от пътя Виа Траяна е връх Сребрен (името не е случайно). Наблизо е и месността Ремово, в района на гр. Ракитово, където има тракийски и римски рудници. Стоян Златаров от село Ковачевица, баща на писателя Емилиян Станев, споменава за махала Калайково, до дн. Доспат (името вероятно е свързано с добив на малко разпространения метал калай). Пътищата са били артериите на римското могъщество и начин за експлоатация на богатствата на покорените земи.
      По времето на турското владичество пътят Виа Траяна е възстановен. За това свидетелства Трендафил Керелов в своята книга „Батак глава не скланя” (стр. 16): „През пролетта на 1671 г. султан Мехмед ІV дошъл на лов из доспатските гори. За този прочут ловен поход на султана са били направени много пътища. Тогава били възстановени старият римски път през Персенк и Чернатица (от него и до днес стои непокътнат отколешен турски кълдаръм) и друмът, по който някога е преминал Александър Македонски на път за страната на трибалите.”
     Султан Мехмед ІV е наречен Ловец. Той много обичал доспатските гори. Може би поради тази причина те са се запазили по-добре от останалите гори почти до Освобождението. Истинските родопски гори са предизвиквали удивление у всеки, който мине през тях. Римляните са наричали горите на Родопа „Великата българска гора”.
     Трендафил Керелов е описал възстановяването на античните пътища по разкази на възрастни батачани, които са предавани от поколение на поколение. Султанът идва през пролетта на 1671 г. и влиза в Батак. Батачани го посрещат и му поднасят дарове. Той приел даровете и почитта, без да слиза от коня, за да покаже превъзходството си като господар на тази земя. Същото се повторило в края на есента на същата година, когато си заминавал.
     Батачани, а така също и християните от околността, са работили по възстановяването на пътищата, а били увеличени и данъците в Пловдивска околия, за да се съберат пари за ремонта. Това научаваме от преписка на Христо Попконстантинов, запазена в Молдавския манастир: „... същата година излезе султан Мехмед на Доспат и беше много тежко за християните. Възложи се тогава на Пловдивска околия 5 000 кила жито и данъка стана по 40 гроша на къща заради пътища...”  В село Фотиново, община Батак и сега съществуват 7 римски моста.
     Пътищата са охранявани строго от римляните. За тази цел в селищата са разполагани римски гарнизони. Там, където не е имало селища, са правени римски военни лагери. Такъв лагер има в района на връх Малка Сютка. Това място се нарича от местните хора „Казармите” и там често обикалят иманяри. Непосредствено до мястото на гарнизона е месността Железни врата. Там е и мястото на римска монетарница.

Offline Фита

  • Благ човек
  • Senior member
  • ****
  • Posts: 130
  • Gender: Male
Re: Ynt: Re: Помаците - какви са били ?
« Reply #1358 on: December 03, 2011, 22:02 »
   
     Трендафил Керелов е описал възстановяването на античните пътища по разкази на възрастни батачани, които са предавани от поколение на поколение.

А кой е Трендафил Кефелов?
Но преди това благодаря, че си се потрудил толкова. За да те зарадвам и аз с нещо ще ти сведа една информация. Когато обсъждахме картата, за която споменах в района на днешен Доспат имаше отбелязано едно кратко име Pala. Когато попитах за това Тодор Узунов каза, че според него това е грешка на преписвач - той така смята. Че името не е променено и си е останало с гръцко изписване и трябва да се чете Рата...като реката, която минава там! Дано ти свърши работа щото виждам, че си много запален на темата. А за рудниците из Доспашкия край си определено прав защото в среща с един американец, професор -антрополог и член на САТО, видях снимки от метални заготовки, намерени при проучване на района западно от Доспат - Медени ливади или подобно, ако не се лъжа. Слитъците бяха много интересни! По всяка вероятност точно в такъв вид са били търгувани из ковашките работилници по егейския бряг.
   Макар в картата на римските пътища да няма отбелязан път, прокаран през планината трасета както изглежда се откриват навсякъде. Аз обаче не съм съвсем убеден, че този мост / Кемеров /, с двете арки и преливника след Доспат е бил на трасе от главен път. Този път е буквално невъзможен за придвижване на войска, струва ми се.
Интересни въпроси но не са по темата. Всъщност са! Нека Караибрахим65 да прочете кои са били хората които са строили пътищата заради идването на Мехмед IV Авджи през 1673.

Offline tersid

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 874
Ynt: Помаците - какви са били ?
« Reply #1359 on: December 03, 2011, 22:51 »
А кой е Трендафил Кефелов?
Интересни въпроси но не са по темата. Всъщност са! Нека Караибрахим65 да прочете кои са били хората които са строили пътищата заради идването на Мехмед IV Авджи през 1673.
Кажи ти, умньо.И не е Кефелов.И кажи  ,толкова ли нема къде да иде един султан на лов ,та да отиде в Доспат ,та да чака и на баташки колибари път да му направят, айгидиай.

Offline ЖАРКО ЖЕГЛЕВ

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 1480
  • Gender: Male
Re: Помаците - какви са били ?
« Reply #1360 on: December 03, 2011, 23:13 »
Неподозирано пътешествие из османска България

Ако живеете в София, няма начин да не сте минавали покрай църквата "Свети седмочисленици". Но дали знаете, че красивият храм всъщност е започнал съществуването си като джамия?

Вероятно сте забелязали останките зад Военния клуб. Неотдавна те бяха грижливо консервирани и до тях беше поставен надпис, че тук са били турски казарми.

"Вярваме, че [голяма част] от културно-историческотo [ни] наследство по различни причини е останалa неизвестнa, пренебрегнатa, а в някои случаи е била активно разрушаванa", твърди авторът и фотограф Антони Георгиев, който тази вечер ще представи "Пътеводител за Османска България" заедно с Димана Трънкова и проф. Христо Матанов. Богато илюстрираното издание на Vagabond запълва празнина, за която едва ли сме подозирали, и ни пренася в действителност, с която не сме имали истински допир.
 
"През 2011 г. малцина знаят, че десетките "римски" мостове в страната са всъщност османски", твърдят изследователите. В съзнанието на мнозина 500-те години османско робство се побират в една шепа. Причината е, че не знаем почти нищо за културата от този тъмен откъслек от историята си, смятат авторите на пътеводителя. "Освен очевидното - стари джамии, мостове, чешми и понякога сгради  - повечето българи трудно биха назовали паметници от този период, защото... не знаят почти нищо за тях", пишат те.

Неподозирано пътешествие из османска България

Фотограф: Антони Георгиев



Много обекти дори са подложени на умишлено унищожение. Добър пример за това е голямата чешма, построена във Варна в чест на Султан Махмуд II през 1834 - огромно съоръжение, високо 9.5 м, с няколко мраморни корита и изящен надпис. Тя е красяла площад "Мусала" - точно пред сегашния варненски театър. През 1927 г. обаче чешмата мистериозно изчезва. "Не, тя не е открадната от цигани, които да рециклират мрамора", разказва Антони Георгиев. По някакво странно и загубено в аналите на историята градско решение чешмата е разглобена и оставена на произвола на климата в конюшнята на тогавашната пожарна.

Днес Махмудовата чешма, обявена за археологически паметник от национално значение още през 1914, е разделена на три части. Коритата са в двора на гръцката църква "Свети Атанасий", надписът - в лапидариума на Археологическия музей, а върхът на чешмата - на пет километра на запад - на могилата, от която Махмудовия прапрапрапрадядо Мурад II е ръководил битката с рицарите на Владислав Варненчик.

По-рано тази година Vagabond издаде аналогичен пътеводител на забравеното еврейско наследство в България - A Guide to Jewish Bulgaria. Изненадващо най-добрият пазар за тази книга е американският, където почти ежедневно има продажби. "Купува се предимно от хора, които имат интерес не толкова към България, колкото към историята и наследството на евреите в Югоизточна Европа", разкрива Антони Георгиев. Двата пътеводителя описват аспекти от българската история, които са "някак встрани от официалните балкантуристки брошурки" и са насочени към всеки, който има интерес да разбере какво вижда, докато пътува из България.
http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2011/11/07/1197899_nepodozirano_puteshestvie_iz_osmanska_bulgariia/

Offline Фита

  • Благ човек
  • Senior member
  • ****
  • Posts: 130
  • Gender: Male
Re: Ynt: Помаците - какви са били ?
« Reply #1361 on: December 03, 2011, 23:15 »
Кажи ти умньо.

Ами, то ясно е написано в текста на Вологез.
Ако имаш калкулатор наблизо вземи го! Папиши 1878 и извади от числото 1673....Равно е на 205. От 205 години до освобождението на България нашите хора сме мюсюлмани. Ако пък не е ставало съвсем насилствено, а постепенно /да речем за 50 години/ то числото пада на 150. Защо ти го казвам!? Защото това е една плюнка време в историята а вие продънихте света с тая вяра и тоя ваш инат. И аз съм мюсюлманин, но нося това спокойно и без напрежение, което не знам от къде инспирирате? Фукате ли се с това или искате да се изкарате по-вярващи от Пророка? И ако се изкарате на кой му пука за вас?!
От вчера насам все гледате да ме разстроите с нещо,....а аго Фита е благ човек!?!

Offline ЖАРКО ЖЕГЛЕВ

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 1480
  • Gender: Male
Ynt: Помаците - какви са били ?
« Reply #1362 on: December 03, 2011, 23:27 »
http://ottomanbul.blogspot.com/2011/05/1834.html
Скеле Капу чешма - 1834г. - гр. Варна
През 1834г. е била изградена до портите на пристанище Варна (през управлението на султан Махмуд II). През 1910 е преместена в Морската градина на Варна.
---------------------------------------
--Описание на Чешмата на Султана историята на едана чешма 1836 г.
[5260]

„Чешмата на султана” от Николай Савов осветява една от най-непознатите страници от историята на града ни.  В книгата е разказана невероятната история на живота на султан Махмуд ІІ, който, след опустошителната руско-турска война през 1828 г., изгражда нов град Варна. В книгата подробно и рядко увлекателно е описан възстановеният и изчезнал отново град, разказана е историята на най-голямата и най-красива чешма-паметник на Балканския полуостров, изградена в центъра на Варна след възстановяването на града. Тук е и животът на гениалния османски калиграф, изписал 8-метровия текст на чешмата-паметник. От тъмнината на историята е изваден и животът на един достоен български духовник, на когото миналото на Варна дължи много. Историята е прекрасна и заедно с великолепното оформление на книгата биха могли да превърнат „Чешмата на султана” в гордост на вашата библиотека. Книгата е богато илюстрована, със сники и схеми.

http://ottomanbul.blogspot.com/

Offline tersid

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 874
Re: Помаците - какви са били ?
« Reply #1363 on: December 03, 2011, 23:29 »
Ами, то ясно е написано в текста на Вологез.
Ако имаш калкулатор наблизо вземи го! Папиши 1878 и извади от числото 1673....Равно е на 205. От 205 години до освобождението на България нашите хора сме мюсюлмани. Ако пък не е ставало съвсем насилствено, а постепенно /да речем за 50 години/ то числото пада на 150. Защо ти го казвам!? Защото това е една плюнка време в историята а вие продънихте света с тая вяра и тоя ваш инат. И аз съм мюсюлманин, но нося това спокойно и без напрежение, което не знам от къде инспирирате? Фукате ли се с това или искате да се изкарате по-вярващи от Пророка? И ако се изкарате на кой му пука за вас?!
От вчера насам все гледате да ме разстроите с нещо,....а аго Фита е благ човек!?!
Първо на първо ,ти не знаеш какво приказваш,второ на второ не каза кой е Трендафил ефелов или ерелов,трето на трето не каза дали наистина Султана е дошъл на лов или са го поканили по някакъв друг повод да го духа и той.И четвърто на четвърто ,ако обичаш не се изтъквай какъв си мюсюлманин,защото изтъкването говори точно за обратното,и не е важно кому пука за нам,важно е на нам за кого пука.И нема за какво да те разстройваме ,яж си свинския колак и и си бъди пак благ,аго ли си ,благо ли си,Фита.

Offline ЖАРКО ЖЕГЛЕВ

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 1480
  • Gender: Male
Re: Помаците - какви са били ?
« Reply #1364 on: December 03, 2011, 23:35 »
Година на изграждане - неизвестна, разрушена, гр. Гоце Делчев
Няма никаква информация за този храм, нито кога е построен , нито кога е разрушен. Знам само, че се е намирал в гр. Гоце Делчев(благодарение на моя приятел от boinaslava.net :P)Сташно много ми харесва архитектурно и затова я споделям тук.
Който разполага с някаква информация , моля да я сподели. :)
http://ottomanbul.blogspot.com/2010/12/blog-post.html