Поздрави на дамата!
Марианче, хубаво е това, което разясняваш. Така трябва да е станало. Струва ми се обаче, че трябва да е било взето държавно решение от стратегически характер. Аз не си представям, че само защото Кирил и Методий написали кирилица, поради липса на друга възможност българите решили да пишат на това писмо. Главна роля е изиграло според мен обстоятелството, че огромна част от славяните е населявала Византия - района та Халкидики и Тесалия, та даже Пелопонес. Стратегия прозира в това нещо. Траките пък били мразени и игнорирани защото те смятали българи и славяни за натрапници. В крайна сметка този език е ползваният при писане и четене на църковни текстове и е спомогнал за асимилацията на разнородното население.
Разбира се, че е имало стратегия, държавно решение от стратегически характер.
Ако не беше новата азбука (съобразена впрочем, със спецификата на славянските наречия, със звуци като ж, ч, ш и пр., характерни за нея и нехарактерни за езици и наречия от други езикови групи), приемайки от Византия християнството, и идването на духовници оттам, които разбира се са проповядвали, служели и пр. на гръцки, Борис І би рискувал Византийската империя да приобщи/заличи по-лесно неговата държава.
Но има и една друга причина, за която също си струва да се спомене.
Учениците на св. Кирил и Методий идват тук от запад, от Великоморавия (заемаща части от днешна Чехия, Словакия, Унгария и др.), откъдето са били изгонени, както е известно. Тогава, а именно през ІХ век, нито Чехия е имало като наименование на държава, нито Словакия, нито Сърбия даже примерно, но не това е важното. Важното в случая е, че по това време за западните християни (част от които са били и са със славянски произход), и най-вече за техните епископи, проповядването и служенето на разбираем за хората език е било вид ерес едва ли не. Затова минават още няколко века, преди да се случи първия превод на Библията на немски примерно, след като започва т.нар. Реформация в Католическата църква.
Климент, Сава, Наум, Горазд, Ангеларий и пр. - т.е. учениците на Кирил и Методий, намират през ІХ век прием и условия да развият делото на учителите си в тогавашната българска държава. Тук те не само, че не са гонени, но са били подпомагани в това да създават книжовни школи, да обучават на четно и писмо, на разбираем за обикновените хора език, да сътворяват от наличната славянска лексика и нови думи, ако щеш, да разработват т.е. книжовната форма на езика и възможностите му да предава по-сложни понятия, послания и пр.
Кирил, впрочем, умира в Рим, където е и погребан. Там той спорил с тамошните епископи във връзка със съществуващата тогава т.нар. триезична догма, заключаваща се в това, че на Създателя може да се случи само на три езика - еврейски, гръцки и латински. Той бил много начетен за времето си човек и вероятно свише надарен. Може би ги е убедил, а може и да са го намразили някои затова, че не са могли да го оборят
. Бил е на около 40 години и почива сред кратко боледуване при последната си мисия, която е именно в Рим. (Дали не са му "помогнали" тайно, така да се каже, за това, един Бог знае...) И след смъртта му брат му Методий доста тегоби прекарва, и доста преследвания. Както впрочем, и някои от най-близките им ученици.
А триезичната догма, от която тогавашните епископи на западните християни не са били готови така или иначе да се откажат през ІХ век, продължава на практика за католиците още няколко века.
