От поредното изследване на гените ще се окаже отново по-верна тази теория, че Помаците в България са местното коренно население и техните далечни предци на Траките, които по късно като езичници приели исляма през 7 - 10 в., а и оттам - преди и след това всички останали прииждащи нашественици (прабългари, славонци - ако е имало изобщо такива, византи, турки, и т.н.) още от времето на техните деди Траките (Помаките) - всички те са идвали тук при нас Помаците като гости или като нахални мусафири, които им е харесало тук да остават и да се заселват, та затова и измислената панславянска теория отново е рухнала и скалъпена, така, че ВИЙ всички нашессвеници в земите на нашите Помаци - чувствайте се удобно при нас, ама не се самозабраевйте и не прекалявайте на гостоприемството на Помаците, че измилените Ви теории за заграбване на тези Помашки територии, рухват една след друга, затуй си пийте питието спокойно, но не притеснявайте Вашите домакини, за де ни изгонят от там откъдето сте дошли преди 1300 и нещо години от там напред и назад - мирувайте и си пирувайте без да правите повече золуми в нашите зами на Помаките. Гените ни на кръстопътПубликувана: Събота, 19-ти Ноември 2011, автор(и): Жeни Милчeва; прочитания: 3586; коментари: 39
Категорично се опровергава теорията за тюркския произход на българите. Ние сме европейци, а не азиатци. В генетично отношение заемаме междинна позиция между славяните и средиземноморците. Близки сме до поляците, украинците и хърватите, но и до жителите на Северна Италия и до гърците. Най-типичните славяни са руснаците, но ние не сме плътно дотях. Славяни сме, но особен вид.
Прабългарите са индоевропейци, а не алтайци. Носим и техни гени, и гени на траките.
Така в общи линии директорът на Института по микробиология към БАН акад. Ангел Гълъбов синтезира резултатите от най-голямото генетично проучване, правено досега сред българите, при представянето му неотдавна. Още същия ден форумите кипнаха.
Заради това, че ни оприличиха със славяни, учените бяха обвинени в русофилство, манипулации и изпълнение на политически поръчки, но без да стане ясно какви. Имаше и коментари, че дори генетичните изследвания показвали разкраченото положение на българите и неспособността ни да се определим. Затова сме били "хем така, хем онака". С много малки изключения коментарите показаха абсолютно неразбиране на смисъла и резултатите от изследването.
Причините за това са най-малко две. Първо, генетиката е сложна наука и разбирането й наистина е проблем. Същото с особена сила се отнася за популационната генетика, която освен това е твърде непопулярна у нас - занимаващите се с нея се броят на пръсти. За постиженията й много се шуми на Запад, но не и тук.
Второ, когато научни изводи трябва да бъдат представени на популярен език, често възникват недоразумения. Объркването става още по-голямо, когато се смесват понятия от различни науки - в случая на генетиката, лингвистиката и антропологията. Затова, изглежда, някои заявиха, че изследването напразно е харчило пари, понеже и с просто око се виждало, че очите на българина не са дръпнати като на азиатец. Залитнаха и тези, които твърдяха, че не може да бъдем определяни за "нещо като славяни", защото славяни нямало - археологията не откривала нищо специфично славянско, следователно нямало как да бъдем сравнявани с нещо несъществуващо.
"24 часа" се запозна подробно с резултатите от изследването, за да се опита да отговори на въпроса какво всъщност ни казва то. И как генетичният портрет, който ни рисува, осветява произхода ни.
Но нека първо се договорим какво е правилно да се разбира под различните понятия.
Когато генетиците говорят за славяни, те имат предвид тези съвременни народи, които говорят славянски езици.
Езиците нямат нищо общо с гените. (Краен пример - братя близнаци, осиновени в различна езикова среда, говорят различни езици, макар генното им наследство да е еднакво. И обратно - за мнозинството негри, индианци и европейци, които очевидно имат различно генно наследство, английският е майчин в САЩ.)
Генетиците обаче са установили, че има връзка между определени езикови групи и определени комплекти генетични варианти. Например сред говорещите индоевропейски езици са по-разпространени едни, а сред говорещите тюркски езици - други. (Тюркските са в друго езиково семейство - алтайското.)
Той е въпрос на самоопределение и зависи не само от произхода, а от още много неща. Но учените са установили, че сред някои народи определени генни вариации се срещат с по-голяма честота, отколкото сред други. И колкото са по-близо географски народите (дори да говорят езици, спадащи към различни езикови семейства!), толкова е по-вероятно да са сравнително близки и в генетично отношение. (Освен ако след геноцид не е имало тотална подмяна на населението, което в историята се случва рядко.) Но като всяко правило и това си има изключения - с турците сме географски близо, но се различаваме.
Ако два народа са съседни, това не значи автоматично, че напълно си приличат. Винаги има нюанси, които се дължат на различната им история и свързани с нея миграционни събития - проникване на друго население, идващо отдалече.
Учените са прави за това, че българите сме индоевропейци, а не тюрки, доколкото българският е индоевропейски език, а не тюркски. Ако в него има такива заемки, те не са чак толкова много. Когато генетиците казват, че нашите гени ни определят като индоевропейски народ, имат предвид, че нашият генетичен пул и този на повечето други народи на Стария континент, говорещи днес езици от индоевропейското езиково семейство, доста си приличат. Приликата е в това, че в тези генетични пулове почти липсват някои типично източно-азиатски генетични линии, които се срещат със значителна честота сред народи, говорещи езици от тюркското езиково семейство. Но и връзката език-гени не бива да се абсолютизира.
Показателно изключение са циганите, чийто език е индоевропейски, а сред тях са разпространени в голям процент типично азиатски генетични линии.
Голямо изследване на Института по експериментална морфология и антропология към БАН с ръководител чл.-кор. Йордан Йорданов доказа, че българинът е типичен европеец и в антропологично отношение.
У него няма нищо азиатско. Той е не просто европеид, но и с типични за Стария континент антропологични характеристики. Българите определено се различаваме по липсата на типично азиатски черти от някои народи, говорещи тюркски езици. Някои, подчертаваме! Защото турците говорят тюркски език, но в антропологично отношение те също са европеиди.
Правят грешка тези, които твърдят, че няма нужда от генетични изследвания, понеже очевидно българите не сме азиатци, щом мнозина от нас са синеоки и светлокоси - нещо, което при азиатците не се среща. Грешката им е в това, че смесват 2 типа характеристики.
Единият тип са тези, които се отнасят до видими белези като цвят на очите и косите. Те, грубо казано, зависят от рекомбинацията - кръстосването на майчините и бащините гени. Популационните генетици обаче се интересуват от друг тип характеристики - които се предават от родителите на поколението непроменени, защото не участват в рекомбинацията. За това доколко двете неща не са пряко свързани, добър пример е наш сънародник, чиято майчина генетична линия е типично африканска, но той има най-бялото лице, което можете да си представите. ..........................................
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1119034#comment