Уважаема Svetlina,
аз все още не съм разбрал, кои историци визирате като мои опоненти
. Бих Ви бил изключително благодарен, ако ми цитирате имената на тези историци, които оборват моите убеждения и твърдения. Лично аз съм се срещал с достатъчно много учени по света, а проф. Драйфус е сред учителите ми.
Svetlina, аз отлично разбирам техниките на манипулативната история, която се втълпява в България през последните 133 години, а в определен смисъл, и от близо 200 години
. Ето защо, не се подвеждам по подобни схеми.
Бих искал да Ви припомня, че когато говорим за българите, би трябвало да става дума и за онези общности днес, запазили българското си самосъзнание извън пределите на Дунавска България. Например петте милиона волжки българи не са "по-малко" българи от "дунавските". Както и тези в Чувашия, Хакасия, Балкария, Башкирия, Марий-Ел и т.н. и т.н. Не споменавам Македония, тъй като тя е отрязана плът от тялото на Дунавска България. Не споменавам и бесарабските българи, изселвани в Русия от руските пропагандисти още през 50-те и 60-те години на 19-ти век (Г.С.Раковски подробно описва тези процеси). Имам предвид онези земи, населени с българи, които са съществували като самостоятелни държавности далеч от Дунавска България и независимо от нея. Ако не сте ходили в Казан, примерно, препоръчвам Ви едно подобно пътуване
. Тези волжки българи, имат друга историческа визия и памет, която, според мен, отговаря по-реалистично на еволюционната траектория: "прабългари" - "съвременни българи". Тоест, името "българи" при волжките българи, отговаря по-наситено с културни, езикови, фолклорни и т.н. характеристики (дори генетични), отколкото това е налице при "дунавските българи". Причина за тези "разминавания" е гръцкото духовно и политическо господство над "дунавските българи", както и осъществените насилствени миграционни процеси върху дунавските български земи, осъществени от Русия в огромни мащаби, а по-късно продължени от българските власти
.
Но, нека не навлизаме в подробности, тъй като излизаме от темата.
Успех!