ТАЙНСТВЕНОТО ПОКРЪСТВАНЕ
- Княз Борис - обхваща ни с ведър поглед - от началото на властването си е дълбоко вярващ християнин. Приел от душа новото учение, по-къс¬но го въвежда като официална религия не само да обедини славяни и българи в единна сплав. Дълбо¬кото му вътрешно убеждение го превръща в духо¬вен пастир за народа. Надарена личност, на много високо духовно стъпало.
- Благодарение на младия княз християнската религия става достъпна за поданиците. Как според теб, лельо Славе, се извършва покръстването?
- Виждам го като млад...Непоколебим християнин е. Възприема новото учение от сестра си далече преди върховната промяна. Тайно прегърнал го, уверен е - трябва да стигне до всяко кътче в страната. Значителна част от народа, особено в Тракия, отдавна вече го изповядва. Но има и върли противници със знатни позиции.
Задаващото се събитие е от изключителна важ¬ност. Младият монарх предстои да реши: откъде, с чия помощ официално да приеме и проведе акта на покръстване.
Като всеки владетелски двор и неговият е гнездо на оси. Предвиждайки съпротивата на привържени¬ците на старата религия, трескаво търси решение как да даде възможност на новата да се утвърди по-безболезнено.
Дълго, тревожно се лута.
* * *
Веднъж узнава: дълбоко в непристъпните дебри на Хемус се подвизава старец - монах-отшелник. За божествената му дарба да предсказва и цери се носят легенди.
След далновиден размисъл Борис решава да го открие и се посъветва с него.
С този проникновен контакт търси ориентири от Висшата сила. Цели да узнае какво бъдеще го очаква и как да извърши покръстването на народа си.
Тайнствен дух ли го тласка натам?
Борис поема към усойните недра на Хемус. Сам, с един от най-верните велможи.
Срещата е инкогнито.
Загърнат в тъмен плащ, младият монарх язди кафяв кон. Качулка закрива лицето му. Знатният придворен - също с наметало - след него. Конят му е петнист.
Навлизат все по-дълбоко в хладните пазви на планината. Дълго уморително лутане.
Най-сетне - закътаното убежище на пустинника.
Самодържецът слиза от коня. Отхвърля плаща. Покланя се с уважение. Целува ръка на стареца. С подобаваща почит разговаря с него.
(Слава забелязва - пустинникът е един от се¬демте най-извисени духове на Земята. Въплътен е по онова време по родните места.
За голямата пророчица фактът, че "напреднали души от такъв ранг се явяват в плът на наша територия е ясен знак - българското племе и в най-трудни периоди на развитие не е оставяно без висше покровителство".)
* * *
Ако, създавайки славянската азбука, Кирил и Методий постигат безсмъртие, Борис I прави това с официализирането на християнството.
Покръстването на народа, според прорица-телката, е повече от политически акт. Мощен съзидателен взрив в развитието ни.
Князът, както вече се узна, дълго се колебаел откъде да приеме новата религия - от католиче¬ския Запад или православния Изток.
Срещата с монаха-отшелник е съдбовна. Чрез неговата извисена личност Борис осъществява връзка с невидимия свят в търсене проекции на Бъдещето.
Проведена тайно, необикновената визита оста¬ва в абсолютна неизвестност.
Владетелят с часове разговаря с мистериоз¬ния аскет.
Изслушал внимателно мъдрите му слова, твър¬до решава: ще приобщи народа към светлите лъчи на православното християнство от Изток.
Каквото и да му коства, оттук нататък процесът на покръстване е необратим.
* * *
Жената с удивителни способности, проник¬нала отвъд историческите миражи, се превръща в уникален хроникьор на събитията. Образите й са динамични, живи, осезаеми. Имаш чувството, че можеш да ги докоснеш - толкова близки до реалността.
Проследява покръстването на двореца.
Забелязва: не е пищна атрактивна церемония, а забулен в тайнственост акт.
Първо князът се потапя в купел със светена вода. Извършва ритуала не формално, а от душа, с искреността на вярата, извираща от същността му. След него пристъпва владетелското семейство. После са най-приближените.
Кръстът в духовния взор на Борис-Михаил за-сиява в златисто-сребърна светлина. Блясъкът й озарява дворцовите чертози.
Изгряла е нова епоха за младата държава.
* * *
И до задаващото се "време разделно" българи¬те са вярвали в единосъщния Бог, макар да са го зовели Тангра.
Слава винаги е твърдяла: "Не е от решаващо значение как народите именуват Висшата сила. За всички е една."
Психотроничните й видения потвърждават автентичността на достигналите до нас историче¬ски извори относно обезглавяването на разбунту¬валите се срещу налагането на християнството велможи.
"Борис I - заявява тя - не носи кармична вина, защото го прави в името на доброто и на Вяра¬та. Дело, подчинено на светла мисия - с покръст¬ването да издигне духовните вибрации на народа си и да го изведе на световния хоризонт."
След кратка пауза пророчицата тихо, ала твър¬до допълва: "...Но никой няма право да отнема чо¬вешки живот."
Близо половин хилядолетие по-късно се задават аналогични, отново обагрени в българска кръв съ¬бития. (Хроники за патриарх Евтимий.) Болезне¬но, с още по-страшна сила ще отекнат за втори път в нашата история.
И тъй България стремително навлиза в една прогресивна цивилизация. Първата хрис¬тиянизирана страна сред океана славянски народи.
По-късно светлото учение ще поеме от нас към Киевска Русия и другите народи. С него усърдно ще се разпространяват религиозни книги на кирилица.
Силна духовна вълна. Така старобългарският език и там ще се превърне в официален за богослу¬жение. Русите ще вземат от нас дори титлата '"цар".
Киприян, Григорий Цамблак, Михаил Булгарин са едни от най-образованите наши духовници. Го¬дини по-късно, вече след падането ни под турска власт, емигрирали по неволя, те ще се издигнат до епископски и патриаршески сан в Русия.
С предаването на християнството и сла¬вянската азбука, знаменитите наши прос¬ветители ще извисят манталитета, очер¬тавайки блестящи модели на поведение на по-късно оформилата се най-голяма държа¬ва на света.
Неудобни истини. Десетилетия наред останали в сянка. Защо ли?...
България оцелява в хилядолетни изпитания, благодарение на вяра и писменост. Княз Борис е свързан с двете.
Изненадващо ли е, че земите ни са давали плът ча едни от най-еволюиралите души на света?
Народ, не престанал да ражда будни умове дори в смазващи сривове на развитието, каквото е чуждото владичество, не е за подценяване.
Немалко сънародници открай време са прите¬жавали богонадарени свръхсетивни способности. Успелите да ги "облекат в дух" и подхранят с вяра. са извършвали чудеса.
Неслучайно патриарси стават видни духовни първенци. А най-призваните от тях - светци: Те-одосий Търновски, Евтимий... Такива са и две ко¬роновани особи - Борис I и внукът му цар Петър. А помежду им - ненадминатият във вековете войн и книжовник Симеон - един от най-образованите люде на тогавашна Европа.
"Виждам - той е мистериозният Черноризец Храбър" - категорична е пророчицата, надничаща в тайните летописи.
"С книжовността в разширените с мощта на меча и осветени от силата на българския дух територии - продължават откровенията й - Вели¬кият Симеон спомага за изчистване народност¬ната ни карма и реализиране на нелека мисия.
Сред светците ни има благочестиви книжо¬вници: Климент Охридски, Наум, Константин Преславски... Виждам и Боян Мага, владетеля на тайните на ясновидството, магията и теле¬патията, най-малкия син на Симеона. Оставил трайни следи в българския и европейски духовен елит. Виждам и седемте висши същества, живе¬ли някога по нашите земи. Помнете, това говори - България открай време е богоизбрана."
Поел по стъпките на дядо си Борис I, покръс-тителя на българите, богобоязливият цар Петър десетилетия по-късно на свой ред ще се срещне с една друга духовно извисена личност - Иван, рил¬ският чудотворец. Ще поднесе златици, дрехи, плодове и своя искрен доземи поклон пред чутов-ния му подвиг и сила на Вярата.
Светият старец ще приеме плодовете, а дре¬хите и благородния метал смирено ще откаже. И това ще е не другаде, а в блестящата, величаво разраснала се "страна на 42-рия паралел"...
И тайната история, случила се някога с княз Бо¬рис I по един удивителен начин ще се повтори. Но тя вече ще е грижливо съхранена от дворцовите летописци.
