Имам предвид и двата езика-и латинския,и гръцкия :)И на двата езика християнин и славянин звучат съвсем различно.А колкото до това дали ти си съгласен или не с историците,визиращи с думата "sclavus" съвременните славяни-това си е твое право.Факт е,че това е официалната версия 
И още нещо-ако едновремешните българи са били едновременно и "словени",а това означава "хора на словото",демек християни-то кога в такъв случай е извършено покръстването в България?През 5-6 век или в 9-ти?И ако основната маса местно население вече е било християнизирано,защо тогава узаконяването на християнството като държавна религия е трябвало да се извърши дефакто в окупационна обстановка?Нещо не се връзва...
Първо трябва да си отговорим на няколко въпроса ,а именно какви са обичайте на българите.Тук като паралел трябва да приемем приемането на исляма във Волжка България.
Според оскъдният изворен материал с който разполагаме стигам до изводът,че българската държава е била един вид военна демокрация-т.е. всички важни събития се приемат след общонароден събор и като цяло не са били със задължителен,а с препоръчителен характер-защо мисля така-преди да приеме исляма Алмуш свиква този общонароден събор-от друга страна не всички във Волжка България стават мюсюлмани-една част остават езичници,други са християни и т.н.
Именно това не прави Борис-той налага християнството насила на тези,които не го искат-Затова е и бунтът на боилите-те не са били съгласни с едно толкова значимо събитие да бъде прието без да има допитване до тях и народът(макар ,че има различни източници,които ни навеждат на мисълта,че и преди това още от 5-6 век християнството е навлязло трайно сред българите-Кубрат,Еспор,Тервел и пр.,но то е било в съгласие с българските традиции)
Именно тогава след приемането на християнството започва едно разпадане на България довело до раждането на Унгарската държава-това ме навежда на мисълта,че българската държава не е била централизирана монархия и властта не е била съсредоточена изцяло във властта на Кана-тъй като след този акт-се разделя практически на няколко самостоятелни владения-под Дунава едно по голямо християнско със център Плиска и Охрид начело с Борис и верни на него комити/дукове и няколко вероятно езически над Дунава-начело със Салан, Гелу,Глад,Меноморут и пр. превзети постепенно от Унгарците без взаимопомощ,както помежду си така и от християнският юг.
И така през 895-896 год. (според някои документи точно на 21 април 896 година) маджарските племена, водени от Арпад (889-907) преминават Карпатите и се настаняват в най-западната част на Отвъддунавска България. Дали това е станало по внушение на киевския княз или на византийския василевс, както се твърди, не е от значение. В следващите няколко десетки години маджарите унищожават Моравската държава (906 г.) и българска Панония (907 г.),и след като няма отвед започват да атакуват и останалите комитати на отвъддунавска България. Започват с комитат с център град Унгвар, днешния Ужгород, където комит/дук (областен управител) е самият Салан, чичото на тогавашния български цар Симеон (893-927 г.), т.е един от братята на Борис I. Под ръководството на своя владетел, маджарите нападат областния център Унгвар. След като крепостта Унг пада, българският гарнизон начело с Лоборц тръгва към друга крепост - Земплин. На брега на река Свиржава отрядът е настигнат и разбит, но в битката е ранен маджарския владетел, който след няколко дни умира. Синът му продължава завоевателната война в района. Българските войски начело със Салан са обсадени в крепостта Боржава. Градът е превзет, но Салан се спасява и продължава съпротивата.
Вместо да прати войски в подкрепа на Отвъддунавска България, или даже в подкрепа на своя чичо, цар Симеон (893-927 г.) започва и води многобройни безсмислени войни с Византия. Амбицията му е да стане василевс на Константинопол и повелител на божиите места. Пълен маниак! Изтощена от тези войни, а може би и от липсата на връзка със старите й земи отвъд Дунава, България (южнодунавска) отслабва и запада. Това привлича нови нашественици и усилва апетита на старите й врагове. Под ударите на Киевска Рус и Византия, с много обрати най-накрая (1017 г.) България (южнодунавска) е завоювана напълно от византийските войски. Ролята на Симеон в разделянето на България на две части е отразена в неговото "езическо" име или прозвище, Симеон - Лабас-прякора Лабас можем да го свържем с една дума от езика санскрит - lavas, която означава "отделящ"-т.е. Симеон Отделителят. Противно на мнението на многобройните възхвалители за Княз Борис и цар Симеон, резултатите от тяхното управление са катастрофални за бъдещото развитие на българската държава.
Няма как при наличните сили на Симеон маджарите на Арпад,които по различни данни са разполагали само с около двайсетина хилядна армия да победят една държава,която при Ахелой разполага с над 60 000 армия.Това е било пълно нехайство от страна на Симеон какво се случва с държавата му на север само и само да утоли амбицията си да бъде Римски император.
През този период (865 - 1017 г.) връзките между южнодувската и севернодунавската части на България са напълно прекъснати. От 865 г. насетне под България се разбира само тази част, разположена на юг от Дунава.
Поздрави
