Изяснено бе в сайта, а и не само, че термина помаци първоначално не засяга родопските мюсюлмани а тези на север от стара планина ,говорещи български език.
Впоследствие ,по ред причини този термин се пренася и върху българоговорящите мюсюлмани от Родопа планина.
Считам обаче, че този термин за определение на дадена група население , търпи развитие във времето, като променя съдържанието си и считам че и досега не е изяснен произхода и първоначалният смисъл който е изразявал този термин.
Пример - при едно описване на някои къщи в Пловдив от Константин Моравенов, през далечната 1869 г. е отбелязано следното-
Къща на Куменова, българин-помак, той като се помина, наследи я зет му Георгий, българин из Перущица и дъщеря му Теопи
Къщата на Аргиря Талигаджийт и на Ивана Душкова и двоицата българи, от тъста им наследиха къщата, а тъста им беше помак българин - семерджия. Той остави и двоица синове - Васил и Аргир
Дъщеря си поп Васил ожени за Василя Сичанджийт, българин помак, който загинал в Цариград по давия с Тома Абаджибашийт, от Василя доживяха дъщеря и син
Къщата на помак Янка, българин. Той се помина и я наследи жена му и дъщеря му, малкото момиче. Помакът я купи от х. Димитър Сарафаки.
Къщата на Георгия Помакът, българин и на Иванча Гаджева, тоже българин.
Това е интересно писание.
Разбира се ,изводите трябва да се правят предпазливо ,защото примерно в надпис от бронзовата епоха в Кносос, се споменава -
Помак-свине 6 , Потей-свине 7 , Петак-свине 11 и пр. те. среща се и име'' помак'' което няма нищо общо със съвременната натовареност на термина помак.