Целта на Априлското въстание ( въстанниците избиват цивилно население за да се предизвика войската която да ги защити) и на тези публикации,е била да се присъедини Великобритания (която е била против разпада на Османската империя и е била пречка за руснаците) на страната на Русия,доказано е ,че статиите на Макгахан и на Скайлер са преувеличени,те и други журналисти са изпитвали силна омраза към мюсюлманите!Имали го Батак съществува ли?А къде е Тъмръш съществували?Не трябва да се говорят лъжи а да се гледат фактите!
Първия абзац говори колко зле си запознат с историята-особено,че въстаниците са избивали цивилно население-пълен абсурд.
Второ целите на въстанието се променят при неговото избухване.
Част от въстаниците се самоубиват за да не попаднат в турски ръце,където ще бъдат измъчвани и смъртта им ще бъде мъчителна-показателен е факта за смъртта на дипломат в Солун след Илинден -човекът се опитал да помогне на невинно малко българско момиченце-когато озверена турска тълпа го разкъсва-Турците я разкъсват затова,че е българка и как може раята да си позволи такъв бунт.(родителите са и били одрани живи преди това)
Това,че статиите не са преувеличени-"доказването" в противното е в услуга на политиката.
За да разбереш това трябва малко да се по интересуваш от историята на САЩ и развитието на журналистиката там.
А именно-през този период САЩ наистина са демократична държава за разлика от "демокрациите" в Европа.
Журналистиката през този период не е имала за цел "сензацията" както в момента,а наистина да информира хората.
Журналистиката в САЩ не била подчинена на политиката-а и САЩ не са били заинтересовани в този момент от Европейската сцена.
Калахан е обиколял тези краища веднага след събитието-т.е. видял е нещата от първа ръка-а не години след това.
Разпитвал е очевидци-българи мюсюлмани при които част от въстаналите български семейства са оставили децата си.
Показателен е факта,че нито един мюсюлманин от посочените градчета не е бил убит-а част от въстаниците като са видели на къде отиват нещата са оставяли и децата си при тях за да запазят животът им.
Докато-доказващите ,че статиите на Калахан и Скайлер са преувеличени го правят години след това и са политически заинтересовани от това.
П-с.
От друга страна пропагандната машина в Русия въобще не е била развита-за разлика от тази на Запад-просто не е имала нужда-в Русия основата от населението е крепосническо и е било лесно манипулируемо чрез други по силови похвати.
Друго Русия не е имала нужда от това въстание за да нападне Османската Империя-имала е поддръжката на Австро-Унгария и Германия и втора Кримска война не е била възможна(даже е имало план за това)-само че това щеше да се случи няколко години след това и съдбата на България щеше да бъде друга-поделена между Австро-Унгария(Западна) и Русия (Източна).
Този план се предлага на Цариградската конференция по късно-като две български автономни области под протектората на двете държави.
Дори преди берлинският конгрес Австриците предлагат много по добър вариант за нас отколкото по късният Берлински конгрес:
През март 1878 г. се срещат представители на Австро-Унгария и Русия, за да обсъдят австрийските изисквания за корекция на Сан Стефано.
От българска гледна точка тези изисквания не изглеждат зле, защото предлагат неделима българска държава с излаз на Бяло море и владееща част от Македония
(т.е. територия равняваща се на приблизително около 150 000кв.км-по голяма от сега) В същото време се дава автономия на другата част от Македония, вкл. Солун,
(територия около 50 хил.кв км,без по късното влияние на съседите-т.е.втора българска държава) която с други думи няма повече да се управлява от Османската империя и макар под австрийско влияние би могла сама да решава бъдещето си в даден момент. Русия и граф Игнатиев обаче не приемат австро-унгарското предложение, подкрепено и от Бисмарк, защото то включва също така преотстъпване на влияние в западните Балкани. Там Австро-Унгария иска анексия на Босна и Херцеговина, както и оставане в настоящите им граници на Сърбия и Черна гора, която освен това да загуби излаза си на Адриатика.
В крайна сметка Русия отказва да постигне съгласие с Андраши и се насочва към преговори с Великобритания. Тя гарантира териториалните придобивки на Сърбия и Черна гора, както и на Русия в Бесарабия. Големият губещ според английското предложение е България, която трябва да се раздели на северна и южна – приблизително в границите, познати след Берлинския конгрес.
Русия не се възпротивява на това и приема английското предложение. Така взетите решение отговарят на политиката на княз Горчаков, който цели подобряване на отношенията с Великобритания и Франция и няма никакво желание да бъде въвлечен в нова война заради България.
http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/NUSHA_IVANOVA_CARIGRADSKATA_KONF_1876.pdfпоздрави.
