Едни от тези народи от които произлизат помаците са печенегите и куманите,които когато българите са били под византийско владичество през 11 и 12 век са били господари на Мизия и Тракия !
Ал Бекри през XI век предава версия, според която печенегите в Причерноморието са мюсюлмани:
„ И разказваха много от мюсюлманите, които са били пленници в Константинопол, че печенегите се придържали към вярата на маджусите. Но след 400 година по Хиджра, попаднал при тях пленник от мюсюлманите, учен-богослов, който обяснил исляма на някои от тях, вследствие на което те и го приели. И намеренията им били искрени и започнала да се разпространява между тях пропагандата на исляма. А останалите, които не приели ислама, ги порицали за това и работата завършила с война. А Бог дал победа на мюсюлманите, макар че те били само около 12,000, а неверните да пъти повече. И те (мюсюлманите) ги убивали и останалите живи приели исляма. И всички те сега са мюсюлмани и при тях учени и законоведи, и познаващи Корана.[15]
Че ислямски мисионери през тая епоха, както и преди нея и след нея, са кръстосвали земите около Черно и Каспийско море и че дейността им там в някои случаи е била доста успешна, това е добре известно. През 1084-1086 година заселили се в българските земи печенези подкрепят и въстанието на павликяните, водени от Травъл. През 1087 година още печенеги, както и унгарци и кумани, преминават Дунав и достигат до Източна Тракия. През 1090-1091 година в съюз със селджукските турци печенегите организират мащабно нападение срещу Византия. На 29-30 април 1091 година в решителна битка при Левунион, подпомогнат от кумани, узи и дори някои печенежки предводители, византийският император Алексий I Комнин им нанася съкрушително поражение, в резултат на което са избити не само печенежки воини, но и жени, деца и старци. Пламен Павлов определя действията на Алексей Комнин като „рядко срещан даже и през Средновековието геноцид“.[25].
Оцелелите печенеги са заселени в Мъглен, Беломорска Македония (дн. Гърция), където образуват специален византийски военен отряд.[29] През същата година Византия си възвръща пълния контрол над темата Паристрион.
През есента на 1122 година прогонените от киевския княз Владимир Мономах печенези заедно с берендеи, узи, каи и други групи нахлуват в земите на юг от Дунава, настаняват се в Северна България и опустошават големи райони от Тракия. През пролетта на 1123 година византийският император Йоан II Комнин ги разбива при Боруй (днес Стара Загора), с което печенегите са отстранени окончателно като политически фактор в историята на Балканите.
Пленените печенеги са заселени в българските земи като войнишко население.[29]http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/skitski.htm
