Масовият размах на Богомилството и неговата многовековна тайност , притегателната му сила и жизненост се дължат преди всичко на социалния му характер.
Оригиналната му същност се състои в идеята за възможно подчиняване на ЗЛОТО от силата на ДОБРОТО , с други думи казано да бъдат подчинени носителоте на ЗЛОТО от масата на страдащите , които са носители на ДОБРОТО.
Богомилите проповядват още „... че РАЯТ и АДЪТ са само на Земята и за човека : Адът това е человечеството при господари и роби , а Раят – то е всечеловеческото общиарство , основано на равенство и братство”.
Тези идей на богомилите и практическите им действия пораждат и масовите гонения срещу тях , организирани от обединените сили на държавата и църквата. То започва още от Х век , когато цар Петър 1ви получава „Благослова на цариградския патриарх Теофилакт „Да се прилага смъртна казън срещу еретиците Богомили”. Следва „Синодика” по времето на цар Борил в 13век и гневния памфлет на презвитерКозма „Беседа против Богомилите”.
Папа Инокентии ||| в 1207г. Издава своята „Була против Катарите” ; организира в 1209г. Кръстоносен поход срещу Катарите – Бугри . Тогава е унищожен гр. Алби с цялото му населениеот 15 хиляди човека ; организира най-жестоката форма за преследване на инакомислещи , наречено „Света инквизиция”,отнела живота на милиони хора.
Гонението продължава и до днес – формите са други , но и те създават условия да се забрави окончателно това народно движение в средновековна България.
Квалификациите , които се пишат са различни , но основата им е една – Богомилите са еретици ; Със свойте действия са намалявали съпротивителните сили в средновековния българин , което е довело до падането на България под византийско робство , а по късно и под турско ; Че тяхното име Бугри на запад има само отрицателно значение , което вреди на авторитета на българите и днес. Има и други квалификации , но няма да ги споменаваме.
Катарите – Бугри във Франция дават началото на нов етап в развитието на социалната филосовска мисъл в Европа ; То отразява деиствителността на епохата , проблемите на хората ;
Що се отнася до това , че те са основната причина за падането на България под Византийско робство е измислица на неговите врагове и да се прикрие пагубната роля на княз Борис 1ви , разрушил старата българска държавност и е въвел еднолично управление на държавата.
Църквата, била тя православна или католическа, не е имало как да приеме учението на богомилите. Това би значело да се превърне тя самата в богомилска църква, би значело да се откаже от някои основни, фундаментални неща, свързани с християнската вяра. Въпросът в случая с богомилите и тяхното учение е там, че макар че то, както разбира се се е различавало в част от идеите си от основни идеи в християнството, в друга част е било по-близо до начина на живот на първите християни, до първите християнски общности, когато църковна и държавна власт въобще не са били свързани, и когато водачите на тези християнски общности не са се смятали въобще за нещо повече от своите братя и сестри християни.
Винаги има риск за което и да било вероизповедание, когато църковните институции се свържат с държавната, със светската, да я наречем власт. И не само през средните векове или дори по-късно – както е било при християните, но и сега включително – както се случва днес в една или друга степен в мюсюлмански страни, в които светската, държавната власт не е отделена от тази на религиозните институции или религиозни постулати. И както през средните векове е имало достатъчно духовници, които са имали власт да управляват съдбата на други хора, да ги наказват даже и да ги преследват, поради убежденията, които са имали; така и днес се случва други духовници, от друго световно вероизповедание, да имат власт да управляват съдбите на други хора, свои сънародници и съграждани, да ги наказват даже и да ги преследват, да си присвояват правото вместо тях да избират какво е добро и какво не.
В исляма също има, впрочем, интересни течения, които не са били споделяни от сунната в основната й част и от държавни и духовни водачи, и техните последователи също са били гонени по един или друг начин в някои исторически моменти. Едно такова учение е например това на алевиите или алианите, чиято ритуални и мистични практики и разбирания са различни.
Текста, който следва, свързан с алианите, е част от това, което се съдържа за тях като информация в Уикипедия.
Алевиите са малко или повече затворена общност, която вярва в личното, мистично общуване с Бога. Те не използват традиционната ритуалност на исляма, почитат гробници на алевийски светци (тюрбета) с курбани, дарове, свещи, вино и ракия, музика и танци. Жените се смятат за равностойни с мъжете — участват задължително в ритуалите, не носят фередже и шалвари (поне до неотдавна). Алевиите не посещават джамии и медресетата, защото в тях се преподава ортодоксалният сунитски ислям, а и защото на входа на джамия в Кербала в Ирак е бил убит от мюсюлмани-сунити един от техните най-почитани светци — Хюсеин — внук на пророка Мохамед и син на имам Али и Фатима. Като следствие на това, те са се образовали само в рамките на общността си, и така са съхранявали спецификата на своето учение и обредност от поколение на поколение.
Алевийската теология е повлияна от идеите на хуманизма и универсализма. Основни верски принципи на алевиите са: Любов и уважение към всички хора („Най-важното нещо не е религията, а да бъдеш човек“); толерантност към другите религиозни и етнически групи („Ако си наранил другиго, никаква полза няма от ритуалните ти молитви“); уважение към труда („Най-големият израз на вярата е да се работи“).
Алевийската обредна система се подчинявa на аграрния цикъл и включва много празници като Кьофюр и Хъдрелез, Пеперуда (за дъжд), Илинден, Ашуре (пост, различен от Рамазана), Харман тавъ (благодарност за реколтата), Саяджи (за плодовитост и здраве на добитъка), Кърклар или Невруз (в чест на 40-те шиитски апостоли), Тодоровден. Някои от тези празници запазват не само християнското име и дата на провеждане, но и езическата семантика, възприета и от християните. Те са били свързани с травестия (ритуално преобличане) и смяна на идентичността (маскиране) до преди няколко десетилетия. В наши дни не е останало нищо от този ритуал, а само слухове сред неалианите. В други празници е вложено чисто шиитско съдържание.
Алианите са наследници на някаква част от шиитите, чийто социален строй през XII–XIII в. е повлиян от организацията на суфийските ордени на бекташите. Преселени са в българските земи през 30-те години на XVI век. Според преобладаващото днес мнение, поддържано от изследователи като Страшимир Димитров и Любомир Миков, основната част от алевиите са потомци на шиитско население, насилствено преселено в източните части на Балканския полуостров. Основание за тази хипотеза дават многобройните първични източници за насилствено преселване на шиити от Мала Азия, както и за значително присъствие на шиитско население още в началото на ХVІ век.
Алевиите са най-голямото религиозно малцинство в Турция и според различни данни наброяват от 12 до 25 милиона души. През 1915 г. в Османската империя алевиите спасяват арменци, а през 30-те и 50-те години на ХХ век те самите преживяват малък геноцид. Въстанието Кочкири в Дерсим през 1920 г., ръководено от местния къзълбашки елит, е било жестоко потушено. През 1937 г., под предлог, че в същия град уж има въстание, турските власти обкръжават града и убиват много арменци алевии, а други пращат в заточение. Фанатизирани турски ислямисти през 1993 г. изгарят живи най-видните им интелектуалци, събрани на един форум в гр. Сиваз. През юли 2007 г. алевиите в Истанбул и гр. Сиваз излизат на шествия по улиците, за да отбележат годишнината от трагичната гибел на интелектуалците си.
Свещени места за алианите в България са Гробницата „Демир баба теке“ в археологическия резерват „Сборяново“, близо до Исперих, Разградско, построена върху основите на старо тракийско светилище и християнски манастир. Това е едно от най-почитаните свещени места от алевиите и от други ислямски секти, както и от българи християни. Вярва се, че в нея е погребан Демир баба (Тимур баба, Кара Демир, Демир пехливан, Тимур ата, Демир ага) — известен дервиш, живял през XVI в. в земите на днешна Североизточна България. Освен това най-известно теке, в има и други свещени места, текета и тюрбета, в Кърджалийско, Хасковско и на други места, като част от тях са свързани и с жени (Сюрмели баджъ, Къз баджъ), с жени светици за алианите.