Rasate, не мога да се съглася с теб, че богомилството има много общо с исляма. Богомилството, дори и еретично течение, все пак е християнско и възниква под влиянието на византийското манихейство и павликянство. В същността си богомилството признава Бог, Божия син Христос и апостолите от Стария завет. Каква е връзката с исляма? Освен може би, че богомилите считали своя пророк за по-низш от Бог, както е и в исляма.
Названието на богомилите тръгва разбира се от поп Богомил, но по-късно широко разпространение придобиват и названия като торбеши, бабуни и др. (Бабуни е по името на планината Бабуна, предполагаемо място, на което е проповядвал поп Богомил.) Според някои изследователи част от богомилите в Македония били наричани торбеши. Последователите на това учение в неговите своеобразни модификации и нови развития в Западна Европа са били наричани с други названия, като например бугри (българи), катари, манихеи, патарени, албигойци и т.н. Връзката на манихейството впрочем, с богомилското учение, е направена още при неговата поява при управлението на цар Петър (927-969). (Константинополската патриаршия впрочем, още с неговото възникване, определя богомилството, както разбира се и манихейството и павликиянството, като ереси, и се опитва да се бори с тях.) Богомилското учение обаче е не само религиозно или религиозно-еретично, но и реформаторско, антифеодално социално движение, възникнало в лоното на българската църква през Х век и придобило широко разпространение извън пределите на българското царство.
Богомилството създава първите си църкви в Мизия, Тракия и Македония, Въпреки преследванията, на които е била подлагано, особено по времето на византийското владичество, но не само, това учение просъществува в България на някои места чак до XV век. Според западноевропейски извори Западните Родопи съвпадат с богомилската „църква Драговичия“, Македония — с „църквата България“. Имало е свързаност на богомилските църкви и последователи по българските земи и в Босна.
Една значителна част от богомилите, особено в Босна, приема исляма по-късно, по време на инвазията на османските турци на Балканите. Интересен е, впрочем, случаят с Босненската църква, която институционализира богомилството, а по-късно точно сред това население се наблюдава масово присъединяване към исляма. Това население днес се идентифицира като бошняци, т.е. славяни-мюсюлмани. Според становището на някои учени (Пламен Павлов) появата и на повечето от значимите локални групи от българи мюсюлмани, на помаците т.е., е сходна – те и днес живеят по места, където богомилското учение е било особено силно.
Разпространението на „българската ерес“, впрочем, в Западна Европа се осъществило през ХІ и ХІІ и чрез търговци, занаятчии, различни пътешественици и пр. Поради идейната им прилика с трубадури и минезингери последователите на това учение могли да бъдат чути по площади и пазари, да имат някакъв достъп до управите на свободните градове в Северна Италия, до аристократични кръгове в Южна Франция и Арагон. През XI в. се появяват първите сведения за тях, а през XII в. тези сведенията доста зачестяват. Понякога последователите на това учение били наричани просто "добри хора" или "добри христяни", заради скромния им начин на живот и вид и мисионерския им плам.
(Текстът на този постинг е редактиран, съкратен вариант на това, което всеки може да прочете за богомилското учение в Уикипедия.)
