Сами виждате че бе провокативна, и затова не се водеха коментари по нея, дай сега да напишем нова тема ромите са българи, или циганите са българи, турците са българи, пак същата работа дори пак ще е провокативно ако дадем заглавие на тема помаците са кумани, или помаците са юруци, или помаците са печенеги, помаците, ромите, турците, са български граждани много от тях са по достойни и защитават българското от българи-българи
Ромите, родени в България, са български граждани разбира се, и роми като етническа принадлежност. (Роми и цигани са две наименования за един и същи етнос, както е известно, не знам защо ги изброяваш отделно.) Турците, родени в България, са също български граждани разбира се и турци като етническа принадлежност. Куманите като етническа група са изчезнали по тези земи, претопили са се в други етнически групи още през късното Средновековие. Днес тук няма кумани, но има примерно арменци, евреи, други по-малки етнически групи на български граждани с небългарска етническа принадлежност (каквито подобни групи има разбира се във всички европейски страни и почти всички страни по света).
Що се отнася до помаците, при тях проблемът е по-специфичен. Поради най-вече исторически и политически причини помаците се помайват, така да се каже, от кой точно етнос са. Много от тях не искат да повярват, че каквото и да се е случвало в миналото, близко или по-далечно, техните предци са били българи, не някакви други. Българи християни, които са приели исляма и са станали мюсюлмани. Верската идентичност е станала доминантна за тях и продължава да е, но тя сама по себе си е няма как да “запълни” етническия произход. Вяра и етнос просто не са едно и също нещо. Има, впрочем, някои естествени маркери, що се отнася до чийто и да било етнически произход. Това е най-вече т.нар. майчин език, както и фолклорът в някаква степен. Ако чуе човек примерно родопски песни, независимо дали са били измислени и пети от християни или от мюсюлмани, ще види, че те, освен че са на един и същи език (диалект), си приличат много като мелодика, като звучене. Благодарение обаче, от една страна, на насилствените опити да бъде сменена верската идентичност на помаците през миналия век, на репресиите срещу тях и т.н.; и от друга – на това, че помаците от по предишни поколения, по времето на Османската империя, са се разграничили още тогава от българите християни (бидейки, тогава, привилигировани поради вярата си, и чувствайки и тогава вероятно може би и повече от сега, верската идентичност като най-важната), казусът е по-сложен и ще продължи да бъде такъв струва ми се. Ако не поради други причини (като например явно манипулативни, неверни пропаганди от рода на това, че помаците били кумани или били араби или били не знам какви; или поради елементарното неразбиране на някои българи християни или атеисти за специфичната култура и себеусещане на помаците), то и само поради някакви достатъчно силни психологически причини.
Известно е разбира се това, че има доста помаци, които смятат, че помак трябва да значи етнос, етническа идентичност. Ако такава обаче се създаде и се намерят достатъчно хора, които да повярват, че помаци значи етнос, това няма как да стане без едни или други спекулации с историческата истина. И не само. Едни помаци могат да смятат и смятат вероятно, че са турци. Други, че са българи. Трети – че са кумани примерно или не знам какви. Ако помаците обаче бяха турци, защо им е въобще да се оразличават като помаци. Ако смятат, че са кумани като етнически произход, много странно е не само това, че помаците никога не са говорили кумански, но и това, че кумански етнос днес просто няма. Ако смятат пък, че са българи като етнически произход – което в крайна сметка е историческата истина - никой не бива да смята, че тези българи нямат свои не само верски, но и специфични културни различия, и че това, да имаш български етнически корени значи обезателно да си християнин или атеист и т.н.
Православието разбира се е традиционната вяра за българите, но освен, че има разбира се българи, които са католици; други, и те не са никак малко, които са атеисти; трети, които са будисти примерно и т.н.; има и българи, които са мюсюлмани. Малка част от тях са просто хора, приели исляма по своя воля в наше време, не защото това е била религиозната принадлежност на семействата и родовете им. Повечето са мюсюлмани, чиито семейства и родове са такива от векове. Ако те поради една или друга причина не искат да се смятат за българи като етнически произход, никой не може да ги спре. При всяка демократична система всеки разбира се може да смята за какъвто иска, без значение дали е преценил правилно сам за себе си този въпрос или не. Не знам обаче дали търсенето на чисто етнически корени там, където те не са били в действителност, може да помогне.
Така или иначе това, което при всички случаи ми се струва важно, е да не се бъркат понятия като гражданска и етническа принадлежност, понеже те просто не са еднакви понятия. Както и това да не се забравя, че когато по някакъв въпрос има сложни исторически, политически, психологически включително натрупвания, ничия елементарна реакция или тълкувание, от когото и то да изхожда, до нищо добро не може да доведе. И понеже, в края на краищата, днес всички граждани поне де юре са напълно равни пред закона; никой не е и не може да бъде “втора ръка” заради верска или етническа идентичност, заради каквито и да било общи признаци; това, което може би остава да свършим, е да се опознаем малко повече, да си вярваме малко повече. (Не защото “целта” е примерно да загубим това, което ни отличава. А защото не знам честно казано какво толкова има да делим.) Може би трябва да бъдем все пак достатъчно мъдри - да не вярваме лесно и безпрепятствено на чийто и да било, на каквито и да било крайни или пък манипулативни, или просто елементарни позиции или тълкувания.
