Бьлгарски разбира се но примесен с много турцизми,които и до денднешен се срещат в бьлгарският език.Пример:турската дума - баш - глава в бьлгарският баш- та - глава на семейство и т.н.
Из
http://liternet.bg/publish16/e_ruseva-stoikova/ezik.htm„Специфичните роднински думи, за които споменах по-горе и които липсват в славянските езици, се срещат и в Памир:
майка, баща, майко, татко, бати, кака, чичо, чина, стрина, булка и др.
1. В Кавказ и до днес има народи, които приспиват децата си с “нани-на” - от “нанкам” = спя; които казват на пойните птички “чучулиги” и др.
2. Еднакво звучащи думи в нашия език и в памирските езици също има безброй:
- къща, кът, къс (кратък), хъш, кърпа, тънък, тръс (конска езда), бъз (вид игра), мъска (катър) = ”мъск” в памирскте езици и др.;
- междуметия, с които стопаните се обръщат към някои животни и у нас, и в Памир: “пъци-пъци”,”къци-къци”, “къш!” .
Из
http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Sufixi%20prabaalgarski/Izoglosi%20avestiyski%20i%20snskrit.htm„Азем (азм)— Аз. Съвпада с българското АЗ - чисто иранска форма без славянска етимология. Това е иранско местоимение, преминало в църковнославянския език посредством езика на прабългарите.
Богоно – войн. Това е кушано-бактрийска дума, от тук идва прабългарската съсловна и държавна титла БАГАИН – военен, командир, военноначалник.
Виш — знам. Сравни с българското ВЕЩ СЪМ В НЕЩО
Кam - санскритски и авестийски предлог, който има пълно българско съответствие (към). В славянските езици се изразява с формата К (КО), която е доста далеч от авестийско-санскритската и българската форма.
Иада — ядене
Мижда – награда. В прабългарския език е имало дума МЪЗДА- възнаграждение.
Зара – гледам, съзерцавам (от тук: ДА ЗЪРНА! И детските изрази ЗАР! ЗАК! - ВИЖ МЕ)
Уста — устен, който се слави
Устана — дишане с уста, душа (от дишам)
Сурик – руска дума, означаваща червено-оранжев цвят. Съгласно Фасмер [4], тази дума идва от църковно-славянската (старобългарска) дума СУРИКЪ–червено багрило. Вероятно, самата старобългарска дума СУРИКЪ произлиза от източно-иранската дума СУРХ – червен, която прабългарите са донесли от Памир. Думата СУРХ сигурно е присъствала в прабългарския език, защото остатък от нея има в съвременния български език. Когато един плод започне да зрее се казва, че е НАСОРЯЛ, т.е., леко почервенял.
Кала – крепост. В официалния език на Афганистан, пущу, думата “кaлe” означава село. В Хазария е съществувал голям български град Саркел – Бяла крепост, а също и градът Азаркел – Хазарска крепост. Думата крепост в древността е била синоним на укрепено селище, град. Сравни с днешната българска дума КУЛА и остарялата българска дума КАЛЕ -крепост, която погрешно се приема за турска. За тази цел в турския език се използва думата ХИСАР, която е персийска.
Рита - ред, законност и морал във Вселената - основен принцип на ведическата философия и религия [Бонгард-Левин. Г. М. Древноиндийска цивилизация. Философия. Наука. Религия. Изд. Наука и изкуство. София. 1982]. Обратното на рита - анрита (безредие), означава хаос! Сравни рита с българското ред.
Тримурти - триединен образ, изразяващ обединение и единство на трита главни бога на ведическите индоарии - Брахма, Вишну и Шива [Бонгард-Левин. Г. М. Древноиндийска цивилизация. Философия. Наука. Религия. Изд. Наука и изкуство. София. 1982]. Сравни ведическото мурта - образ, лице с българското мутра.
Barubar, barabar- на днешните памирски езици Калаша и Ховар означава “един и същи, еднакъв”. Сравни с българската дума БАРАБАР, осмисляна може би неточно като “заедно”.
Driga, drung, darga –дълъг, на Калаша, Ховар и Нуристани.
Chaku в езиците Калаша, Ховар, Нуристани, Хинди-Урду и Пущу означава нож. Сравни с българската дума ЧЕКИЯ – малко ножче, най-често сгъваемо ножче.
Kapra – на езиците Хинди-Урду и пашто означава плат. Сравни с типичните български думи КЪРПА и глагола КЪРПЯ - ЗАКЪРПВАМ (метатеза на съгласните “п-р”).
Baris - на езиците Хинди-Урду и пашто означава дъжд. Сравни с авестийското Varsha (дъжд) и българската дума ВАЛЕЖ.
Asi – пепел на езика Нуристани. Сравни с прабългарската дума АСО – пепел от погребална урна.
Aka (akha) - лошо, зло. Сравни с детските думички АКА, АКО, АКАНО, АКИТА – изпражнения.
Asan (asen)- камък. Второто име на хазарската столица Итил е САРАШЕН, което значи “Бяла крепост” [3]. Сар е прабългарска (и чувашка) дума означаваща “бял”, например Саркел – бяла кула, бяла крепост. Хазарският еквивалент на САР е ШАР или ШЕЛ, сравни ШЕЛЛЯГ (блестящ, сребрист) – названието на хазарските пари. От тук, думата АШЕН трябва да е хазарската дума за крепост, която почти съвпада с авестийската дума АСЕН - камък. Вероятно, точният превод на САРАШЕН е “Бял камък, бяла каменна крепост”. Като следствие, често срещаното и засега необяснено българско (царско) име Асен вероятно означава КАМЕН, а също и КРЕПОСТ.
Bâga - състояние, имот, дял, богатство, благосъстояние, имущество (good fortune, share, wealth) – Авестийска дума, служеща като корен на старобългарските и български думи богат, богатство, багаташ, убог (беден).
Baremnô – нещо, което се носи, товар. Думата е производна от авестийския глагол bar – нося. Сравни със старобългарската дума БРЕМЕ – товар, нещо което се носи.
Baêshaza - лекарство, лекар, знахар, здраве. Сравни с БАЯ, БАЯЧКА, БАЕНЕ. В прабългарския език е имало дума БАЛИЙ – лечител, като държавна длъжност.”
