Текето на Енихан баба на връх СвободаНай-високо построеният храм в България се намира на 1993 м. надморска височина на връх Свобода в Средните Родопи. Това е текето (гробът) на Енихан баба. Няма точна дата на издигането му, но според различни сведения, това е станало в периода ХІV-ХV век. След присъединяването на тези земи към българската държава през 1912 г. гробницата е разрушена за първи път. Следват още два погрома - през 70-те години, когато сменят имената на българите-мюсюлмани и през 80-те, когато това сполетява и турците по време на т.нар. "Възродителен процес". Тогава се установява, че вътре не е погребан истински човек. Това е честа практика при алевийските паметници у нас, популярни като текета, някои от които са и манастири (какъвто е бил Демир баба теке, намиращ се в ИАР „Сборяново” край Исперих днес). Според специалисти текето на Енихан баба е именно алевийско, въпреки че това не е известно на повечето мюсюлмани-сунити, живеещи наблизо.
До него водят 600 стъпала странно, но също толкова са те и до паметника на Свободата на връх Шипка.
Енихан баба е известен като покорител на Родопите. Според легендата той е османски военноначалник, завладял мистичната планина. Същият чийто гроб Манол от "Време разделно" на Антон Дончев разкрива, без да намери вътре скелет. Идеята е, че така планината няма покорител.
Днес Давидково е в смолянската община Баните. До 1934 година името на селото е Давудево, произнасяно в местния диалект като Давудьово. Селото е възникнало в Средновековието. Първоначално селището се е намирало в местността "Дракоското", която отстои на няколко километра западно над днешното село. При по-дълбока оран там местните жители са попадали на основи на сгради, както и на парчета от керамични съдове и други предмети от бита на предшествениците си. Не са запазени сведения кога и защо е изчезнало старото селище. Вероятно това е станало по време на чумна епидемия. Практиката в онези времена е била при избухване на чумна епидемия селищата да се напускат. Заселването на днешното село Давидково е станало през ХVІІ или началото на ХVІІІ век. Според легенда днешното име на Давидково произлиза от името на един от жителите на селището с прозвището "Дауд" или "бърз като вятъра".
В момента в Давидково живеят християни и мюсюлмани. В селото има църква и джамия. Ислямизацията на местното население в района според османските архиви е започнала в края на XV в., която е била поначало насилствена, а по-късно отделни българи са използвали икономическата изгода да не са "рая", като този процес продължил до края на XVII в. Както в миналото, така и днес мюсюлмани и християни живеят в разбирателство и мир. Липсва всякакво напрежение на верска основа.Често явление е празнуването на християнските и мюсолманските празници да стават заедно. Не са редки и случаите на смесени бракове от двете религии.
След Освобождението част от населението на Давидково бяга и образува новото село Манастир – в новоосвободените земи, което днес е в община Лъки, под склоновете на връх Преспа, съседен на връх Свобода.
Любопитното е, че в село Манастир е роден бащата на президента на България Петър Стоянов.
Текст: Стоян Радулов
http://www.bgizlet.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1116&Itemid=66
