Това също ми се стори интересно и реших да го постна. Браво на българските мюсюлмани за подкрепата!
Никола Дамянов: На Родопската Шипка преди 99 години победи българският дух
22 октомври 2011 | 15:37 | Радио "Фокус" Смолян
Начало / Мнение
Историкът Никола Дамянов пред радио "Фокус" - Смолян за историческите събития на връх Средногорец през 1912 година.
Фокус: Г-н Дамянов, с какво се свързват събитията на връх Средногорец?
Никола Дамянов: Родопската Шипка е кота 1311, височина с име „Кавгаджик”. В 1939 година на този връх, където преди 99 години са се разиграли решаващите боеве между турската и българската армия в Родопите, които се аналогични на боевете, разиграли се между руската и турската армия на връх Шипка по време на Освободителната за нас война един ходжа от Смолян, Хаджисалихов, държал реч пред млади българи-мохамедани, които са отишли да положат клетва за вярност пред майка България. Тогава в речта си той нарекъл този връх, тази кота 1311 Родопската Шипка. Защо? Защото на 21, 22 и 23 октомври, тези три дни, късна есен, на 1912 година на този връх се разиграват такива боеве, които по значение, по начин на протичане, са аналогични на Шипченските боеве. Каквото е значението на Шипченските боеве за историята на България, такова е и значението на боевете на кота 1311 за Родопите. Ние сме в навечерието на 100 години от Освобождението на Родопите. Нашият родопски край се освобождава цели 34 години по-късно. 34 години по-дълго ние сме под османско владичество, 34 години са време на повторения на националноосвободителното движение, на четническо движение, на Илинденско-Преображенски събития. Родопчани не стоят със скръстени ръце. На Петрова нива се кълне Пейо Шишманов, създава се чета в 1903 г. Тази чета съществува, поддържа духа на родопското население и участва активно в боевете през 1912 година. На този връх, Родопската Шипка, участват и българските четници от Славейново, повече от 60 души чета. Там е и четата на Стефан Калфа от Македоно-одринското движение. Какво радва особено родопчани?! Това, че на Родопската Шипка преди 99 години победи българският дух. Какво имам предвид, какво трябва да се знае, какво трябва да направят българските историци, граждански и военни. Нещо, което не направиха в продължение на близо един век-да изследват участието на гражданското население от Родопите във войната. В навечерието на войната турския генерален щаб още от 1909 година предвиди в Родопите да се създаде мюсюлманско ядро, защото те знаят, че в Родопите има помюсюлманчено население, това са българите-мохамедани. В Смолянския край и сега половината от населението е с българо-мохамеданска вяра. Те не са дошли от Анадола, те не са дошли от никъде другаде. Това са потомци на онези българи-християни, които в края на XІV, XV и XVІ век по една или друга причина са възприели исляма. У нас, в Родопите, има както християнска, така и мюсюлманска вяра. Единството на Родопите ще е факт и ще е полезно само тогава, когато признаем и се радваме и на едната, и на другата вяра. Родопската Шипка стана място за клетва, стана място за проверка на българската кръв. Там, на паметника, не само по време на годишнини и на празници, а винаги, и зиме, и лете, и пролет, хората се покланят, полагат цветя. Те са признателни към жертвите, загинали в тези боеве. И в това е силата. Защо казвам, че и на Родопската Шипка всичко е спокойно?! Защото цветя кичат паметника както християни, така и мохамедани. Още в 1900 година турците са раздали 10 000 пушки „Мартини” на ислямизираното население в Родопите. Те създават т.нар. „мюсюлманско ядро”. Заповедта е по време на войната веднага да се раздадат тези 10 000 пушки на всички българи-мохамедани в Родопите, които служат вече в турската армия след реформата. Те са годни да носят оръжие, те храбро българско, родопско потекло и на тях разчитат да превърнат това „мюсюлманско ядро” в пета колона, та в решителния момент да ударят българската армия в тила. Тука трябва да търсим основната причина за победата на българите във военните действия. Побеждава духа, но не само духа на полковник Серафимов, побеждава българския дух, който е съхранило това мохамеданско население в Родопите. Кръвта вода не става. Представете си какво би станало в решителния момент част, макар и малка част от тези дадени на българите-мохамедани в Родопите 10 000 пушки, да се обърнат срещу полковник Серафимов. Сега Смолянският край нямаше да бъде Смолянски, щеше да бъде още Ахъчелебийски и щеше да се идва с тескере в Родопите. Това трябва да се помни, това трябва да се знае. Всяко поколение пренаписва своята история. Не да я фалшифицира, а да я открие за себе си. Това трябва да направят не само историците. Това трябва да направят всички смолянски граждани, всички родопчани. Всички българи да знаят, че преди 99 години, преди близо един век, на връх Средногорец, на кота 1311, е победил полковник Серафимов и българския дух.
Мариана ВАСИЛЕВА