Терминът "българи мохамедани", освен, че навява негативни асоциации с опитите за насилствена смяна на вярата и имената, е само по себе си априори неточен. Няма мохамедани, има мюсюлмани. Названието "мохамедани" е плод на някакво невежество, което кой знае защо още битува. Дали мюсюлманите, чийто майчин език е български, определят себе си като българи като етническа принадлежност или не, е отделен въпрос. Някои не се определят така, доколкото знам, определят се като турци или като някакви други или пък смятат, че помак не значи принадлежност към общност със специфични културни различиния, изповядваща исляма, а етническа общност. Вярата е много важна за идентичността, но слагането на знак на равенство между вяра и етнос не знам до какво може да доведе, след като по света има милиони мюсюлмани с различна етническа принаделжонст, милиони християни с различни етническа принадлежност, милиони будисти примерно също, които не само индийци примерно, а могат да бъдат дори и българи (макар и малко, има и българи даже, които се определят като будисти).
Впрочем, като погледнах някои от коментарите по тази тема, която не съм проследявала преди, освен спорът дали цитираният документ може да се приеме за автентичен или не може (понеже, доколкото разбирам, не се посочва, прилага примерно сканиран първоизточникът), съдържат и спорове за това в какво вярвали християните, в какво мюсюлманите и т.н. Вероятно не точно в тази тема е мястото за подобни спорове или изяснявания, но те изглежда нямаше и да възникнат тук, ако не беше неточния термин "мохамедани".
И въпреки че темата наистина не е за верски тълкувания или различия, понеже те все пак са били засегнати в нея, ще си позволя да добавя коментар, свързан с тях. Известно е на всички, че за мюсюлманите най-важния пророк, чрез който е низпослана и най-важната книга за исляма, Корана, е Мохамед. Че мюсюлманите смятат и Исус/Иса за пророк (както и Мойсей/Муса примерно и не само). И че за тях Исус/Иса не може да бъде син на Бога, както е за християните, защото Господ не може да има син, както който и да било човек, който и да било мъж, роден на земята, може да има. Това противоречие, за това, че Всевишният не може да има син, както всеки човек, всеки мъж може да има, зависи обаче струва ми се най-вече от начина, по който се тълкува този въпрос. Интересно е, че и в Корана, и в Библията се разказва за това, че архангел Гавраил или Джибрил отива при Мириам/Мария и й казва, че ще роди син, а тя се чуди как ще стане това, като не е познала мъж.
Коран, сура "Ал Имран":
"Когато ангелите рекоха: "О, Мариам, Аллах те благовества за Слово от Него. Името му е Месията Иса, синът на Мариам, знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах]. [3:45]
Сура "Мариам":
"Рече [Джибрил]: "Аз съм само пратеник на твоя Господ, за да те даря с пречисто момче."
Рече: "Как ще имам момче, щом не ме е докосвал мъж и не съм блудница?"
Рече [ангелът]: "Тъй каза твоят Господ: "Това за Мен е лесно. И за да го сторим знамение за хората, и милост от Нас. Това е предрешено дело." [19: 19-21]
Евангелие от Лука (Библия, Нов завет)
“И ангелът и рече: Не бой се, Марийо, защото си придобила Божието благоволение. И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния...
А Мария рече на ангела: “Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам? И ангелът в отговор й рече: Свети Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще те осени; затуй и светото онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син”. [1: 30-32, 34-36]
Евангелие от Йоан (Библия, Нов завет):
"Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света.
В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.
Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.
А на всички ония, които Го приеха - на вярващите в Неговото име, - даде възможност да станат чеда Божии;
те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха.
И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина;
и ние видяхме славата Му, слава като на единороден от Отца." [1:10-14]
---------------------------------
Както може да се види от цитатите, и според Библията (Новия завет), и според Корана Мария/Мариам се чуди как ще има син, а Гавраил/Джибрил и казва, че той ще дойде от Всевишния. “Рече: "Как ще имам момче, щом не ме е докосвал мъж и не съм блудница?" (Коран). “А Мария рече на ангела: “Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?” (Библия, Нов завет).
Думата “Слово” освен това е използвана и в Библията, и в Корана, във връзка с Исус/Иса. "О, Мариам, Аллах те благовестява за Слово от Него.” (в Корана) и “И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина” (в Библията). За никой друг от Божиите пророци, впрочем, освен за Исус/Иса нито в Библията, нито в Корана се казва, че те са родени от жена, непознала мъж. Всички те имат своите земни бащи, тяхното зачеване е като всяко друго зачеване на дете от баща и майка.