Ако искате да си затворите очите пред някои неща, нищо не може да ви спре. Човек вярва в това, в което иска да вярва.
Във всеки случай нещо доста по-лошо от един поръчков в някакъв смисъл роман на историческа тема, от художествена проза на историческа тема, е който и да било едностранчим, необективен исторически труд. Писателят и да представи някакво време или събития преднамерено и не дотам достоверно, това е литература, не научно изследване. В научния тип писане преднамереността, едностранчивостта и т.н. е много по-укорима, защото става въпрос за наука, не за художествена измислица.
Може би приносът на книгата на Маккарти е в това, че е имал достъп, че е цитирал и използвал нови или не добре познати извори. Това е приносът му. Ако разтворите обаче страниците на тази книги, ще видите, че там, що се отнася до българите, думите клане или кланета (във връзка с потушаването на Априлското въстание) са сложени в кавички. Кавичките в случая значат, че според авторовата позиция кланета не е имало, те са измислени. (За разлика например дори от един проект "Митът Батак", което се занимаваше с по-късното отразяване на това, което случва в Батак през 1876 г., но не отричаше, че е имало клане, Маккарти слага изразът клане или кланета в кавички.) Той казва, също така, че ако Великобритания беше подкрепила Турция през 1876-77 г., е нямало да има война между Руската и Османската империя през 1876-77 г., Русия трудно би се поколебала да я започне. Вероятно е така. Вероятно е било лошо нали (поне според Маккарти) това, че Великобритания, вместо да подкрепи Османската империя (както се е случвало, впрочем, неведнъж) тогава, този път не я е подкрепила.
Така погледнато, от подобна гледна точка, на човек може да му хрумне например, че и Франция примерно не е трябвало да подкрепя английските колонии в Новия свят, не е трябвало да подкрепя борбата на колониите за независимост от Великобритания, и така може би нямаше да има независими, Съединени американски щати. Или поне те може би щяха да станат независими, да се освободят от Великата британска империя, не през последната четвърт на ХVІІІ век, а по-късно, в някакъв друг исторически момент. Това, което е важно по принцип обаче, е начинът, по който автор като Маккарти се отнася до едни или други исторически събития, това, че през неговия поглед или призма няма значение (или поне не се вижда това въобще да е важно за автора), че някакви народи, някакви общности от хора са искали свобода, искали са сами да определят живота си и са искали това не от десетилетие или две, не от век или два.
Християни и мюсюлмани са поставени, освен това, и това също е малко или повече манипулативно, на равна нога в книгата на Маккарти. Те обаче не са били на равна нога в Османската империя. Християните не са били “османски християни”, а българи, гръци, сърби, румънци, черногорци и пр., които мнозинството са били християни. Мюсюлманите, от своя страна, са били повечето от основополагашия, основалия тази империя народ, т.е. турския. И, което е още по-важно, мюсюлманите въобще, с каквото и да било етнически принадлежност да са били, са били правоверните, хората първо качество така да се каже. За разлика от т.нар. гяури или неверници (както за съжаление дори до днес някои мюсюлмани наричат онези, които не изповядват исляма). Да не говорим, че освен гяури, друг един много използван по отношение на немюсюлманите, е бил терминът рая, стадо т.е.
Аз разбирам естествено, че когато човек е имал родители или баби и дядовци, които са били подложени на натиск и репресии в някакво близко минало, или пък самият той е бил подложен на такива, много по-лесно е поради емоционални или някакви други причини да реши, че това, което се е случвало с помаците, да кажем, през ХХ век, може да послужи за общ модел, за обща мярка на няколко века преди това. Да предпочита, съзнателно или не, да не иска да си спомня или да повярва, че клането в Батак, например, което за съжаление наистина се е случило, е извършено не от някаква редовна турска войска, а от Ахмед ага Барутанлията и неговата орда, в която е имало помаци. Колко време въобще трябва да мине и какво трябва да се случи, за да престанат да се гледат всички времена и събития през някаква обща или едностранна призма; да престанат всички хора, освен това, с еди каква си етническа, верска или пък културно-религизна идентичност, независимо в кое време са живели и при какви обстоятелства; дали са били от страната на жертвите, или от страната на насилниците; да се смятат обезателно за добри, ако са от “нашите” нали, и за лоши, ако не са.
