И аз знам разбира се, че има стереотипи и схващания, които трябва да се надживеят.
И винаги ще се намират хора, по-добронамерени и не робуващи на някакви готови представи, и други, които не са такива; и от едната, и от другата страна.
Историята, впрочем, както и днешния ден, трябва също да се познават по един достатъчно отворен, справедлив, обективен начин, защото недостатъчното знание за миналото няма как да се помага и за недостатъчно знание за бъдещето.
В усещането за етническа принадлежност винаги има, за когото и да се отнася, и психологически момент. Ако твои сънародници, облечена с власт, са те гонили насила да се откажеш от това, в което вярваш, от името, което носиш, и пр.; ако са гонили, освен това, други преди тях, при друга власт, родителите или дядовците ти; това, заради което са те гонили и за което си се чувствал наранен, може да бъде почувствано като всичко, което искаш да запазиш. Ако при това, твоята специфична идентичност е по-специфика именно заради това, че преди поколения по-далече във времето си имал предци, които са сменили едно вероизповедание с друго; ако е имало далече във времето такава промяна, която е имала, вероятно, и свои ползи, и своя вътрешна и външна цена; цената, парадоксално, става в известен смисъл двойна. (Така или иначе, обаче, и онези, на които не са се случвало подобни неща - както винаги става при всички хора - са платили за това, примерно, че са християни по времето, през вековния период на една власт, която е смятала християните за “втора ръка”. Не е било лесно и за тях, те също са плащали по някакъв начин, поколение след поколение, цената за избора си.)
Сега обаче, днес, в началото на ХХІ век, след всичко, което се случва и през ХХ-ти, след като по закон, цивилизационен избор, каквото искате, никой спрямо никой не се определя и не бива да се определя като “втора ръка” човек, това, което може да попречи на нормалното човешко общуване, сближаване, по-добро опознаване и пр., не са общите законови, цивилизационни, държавни и пр. правила. Сега само манталитетът, най-общо казано, може да пречи, ако този манталитет предпочита да се крие под някой камък или да върви назад като рак. Всяко време има свои предизвикателства, своя цена. Като се има предвид, че така или иначе предците на всички ни са преживели къде по-страшни неща от нас – преживели са войни, преследвания, бежански вълни, политически убийства, какво ли не; и пак между тях е имало хора, които не са се оставяли да бъдат въвличани в никакви групови високомерия, клиширани нагласи, лесни отговори и пр. - ако не можем във време като днешното, не като предишните, да постъпваме като тях, то много жалко за нас.
Част от цената на времето, в което живеем, е всъщност не някаква друга, а социална. Цената да живееш и оцеляваш в едно общество, в което икономиката е нестабилна, посредническа или "черно-сива" ; където обезлюдяването на много села и градчета поради липса на поминък е все по-тревожен факт; където има “армия” от пенсионери с мизерни пенсии (а тези мизерни пенсии понякога трябва да “стигнат” и за по-млади безработни членове на семейството); където деца растат къде възпитавани, къде не, от дядовци и баби, а техните родители гледат чужди деца, дядовци или баби в някоя друга страна; където здравеопазването е в колапс, а физическото и психическото здраве на хората е все по-застрашено и пр. Време, в което едни, независимо тяхната вяра или етнос, изплуваха; а други потънаха или едвам се държат на повърхността. И партии има всякакви разбира се – и леви, и десни, и центристки; и етническо-“либерални”, и националистически, и каква ли не. Но нито националистите могат да защитят това, което смятат, че защитават; нито етническо-“либералните” се борят за правото на достоен, по-добър живот на своите избиратели; нито дясноцентриските “народни” знаят какво точно да правят, за да по-добре народецът, който ги избра, понеже бе зажаднял за повече ред и справедливост. Да не говорим за т.нар. леви, които са десни или направо олигарси като битие и леви само на думи. Казвам тези всъщност до болка познати неща защото общество, което има достатъчно нерешени или недобре решени социални, икономически, ценностни ако щете проблеми, трудно може да има или да отдели достатъчно обща енергия да затвори, преодолее, осмисли по по-добър начин минали противоречия и рани. (Което разбира се въобще не значи, че трябва да чакаме някой друг освен нас самите да ги преодолее, осмисли, надживее, затвори. )
