ПОДСЪЗНАНИЕТО – НАЙ-ВЕРНИЯТ НИ ПРИЯТЕЛ!
Мозъкът е най-важният човешки орган, всички други са в негова услуга. В рамките на един ден мисълта на индивида, волно или неволно, непрекъснато скача от проблем на проблем. Мисълта се явява просто като индикатор за секунди и... изгасва.
Дългите житейски пътеки на човека, изпъстрени с надежди, трепети, вълнения, очаквания, възторзи и лабиринти, неволно го карат в отделни моменти да премисля пътя си, да отдиференцира компонентите му. Понякога той неволно забърква една амалгама и в съзнанието му се заформя синтезиран образ на събитията. Маркирането на отделните детайли, както и задълбоченият анализ, недвусмислено водят към една по-качествена генерализация и оптимални решения за действие. Разсъждавайки над подобни процеси, аз, със скромния си опит, стигам до извода, колко е важно да вникваме по-често в това, което се случва с нашето съзнание, и най-важното - да се опитваме да го управляваме! За да си бъдем повече полезни и навреме да избягваме неприятностите. За някои тези мои виждания могат да се сторят ненужни и безсмислени, но това далеч не е така! Ние самите и само ние можем да ръководим действията си! Ами нека да започнем оттам - кой ще да отрече категоричния приоритет и функцията на мозъка? Това е най-важният човешки орган, а всички други са в негова услуга. В рамките на един ден мисълта на индивида, волно или неволно, непрекъснато скача от проблем на проблем. Мисълта се явява просто като индикатор за секунди и... изгасва. Нашата задача в случая трябва да бъде да спрем идващата добра и полезна идея и да я развием, да я превърнем в план, в проект, в стратегия!
Ние трябва да осъзнаем цялото богатство от полезни неща, което се крие вътре в черепната кутия. Доброто намерение и разработка, ако са логично изградени, могат да въздействат върху действителността и да я променят по наше желание! Не бива да забравяме, че този избор е извънредно важен и осъществим, защото ние не сме само част от природата, а участваме заедно с нея в цялостната обмяна и взаимодействие! Тук искам да отворя една скоба и да припомня, че медиумите, ясновидците, психолозите, та дори и духовниците, със своите концепции и дейности, ни водят в една посока и в крайна сметка - искат да кажат едно и също. Дали ще го наречем „спасение на душата”, „изчистване на магии”, „психоанализа” - това е едно и също или поне се търси отварянето на един и същ секрет! Моето становище е, че в голяма степен в това направление можем да си бъдем полезни и ние самите. Но не го правим! Не използваме в достатъчна степен онова, което всемирът е вложил в нас! В значителна степен можем да си помагаме и на здравословното състояние. Нека да се пазим от вредните внушения! Те са много лош съветник! Една вкарана ненужна и разрушителна мисъл в съзнанието, повтаряйки си я много пъти, се превръща в бацил, който бавно, но сигурно ни разяжда, търси слабо място в нашия организъм и впоследствие го уврежда. А когато гоним лошите мисли и на тяхно място вкарваме позитивни и такива - напоени с оптимизъм и вяра, ние се приближаваме към положителния резултат, към собствената си победа! Искам да кажа още нещо: нека да помним, че всеки един от нас е създаден с определени дадености, които сме длъжни да разгънем, а не да потъпкваме!
Няма случаен човек, има само човек с неосъзната мисия !
И когато тези наши същности развиваме позитивно и утвърждаващо, те трайно засядат в подсъзнанието и в точното време се появяват оттам, насочват ни, отговарят на трудните въпроси, дори в много случаи ни спасяват от беди и болести. Всеки човек трябва да разбере, че не се е появил случайно на този свят! Той е дошъл с определена мисия! Но трябва сам да си я открие и по този начин да извлече ползи за себе си! Освен това твърдо да проумее, че не е сам! Макар и малка, той е част от тази Вселена и е свързан неразривно с нея. По този начин човекът участва пълноценно в състава на общата холограма. За радост, ние полагаме грижи за нещата около нас, а за съжаление - не полагаме старание за самите нас, както за съзнанието, така и за цялото тяло! И ако трябва да се изразя образно - за нашия мозък трябва да се грижим, както добрият стопанин се грижи за градината си: чисти плевелите, прекопава я често, за да бъде почвата рохка - да съдържа в себе си необходимото количество влага, подхранва я... И да не забравяме едно - че не заобикалящата ни действителност ни ръководи и назначава състоянието ни, а ние самите сме създатели на реалността! Но затова се иска не само добра визия и перманентност в търсенията, но и огромно количество желание и воля, и упоритост! За да защитя твърденията си, бих попитал: представяте ли си как би изглеждал светът без човешката намеса? Ами нямаше да я има културата, науката, архитектурата! Нямаше да го има изкуството, цивилизацията, икономиката, прогреса... Човечеството винаги, през времената на своето съществуване, се е стремило към подобряване начина си на живот. И е постигнало гигантски резултати! По пътя на същата логика и отделният човек може и трябва да се бори не само за собственото си оцеляване, а да допринесе както за здравето и развитието си, така и за общото благополучие.
„Склад” с несъизмерим обем"
Може да прозвучи за някого учудващо, но подсъзнанието е нашият най-добър приятел и съветник!
Казано по-разбираемо, то представлява един своеобразен „склад”с несъизмерим обем.
В него можем да поставяме каквито си искаме мисли, доводи, съмнения, угризения, вяра, съзидателност, чувства от всякакви диапазони, ширини и дължини... И то всичко ще приеме и ще го съхранява във вида, в който сме го вкарали. Няма да го промени, защото няма такава способност!
То не може да прави разлика в нюансировката.
Затова трябва да внимаваме чрез съзнанието, което можем да ръководим ние, и само ние, какво сме му подали волю или неволю. То приема всичко, запечатва го и го помни съвсем точно!
То помни дори всичките наши мимолетни мисли, преживявания, онова, което сме видели - дори без да сме му обърнали внимание...
Именно затова нека изключително много да внимаваме какво мислим, колко дълго го мислим и дали това, върху което разсъждаваме, е позитивно, градивно или разрушително!
С риск да се повторя, ще кажа, че задължително трябва да избягваме ненужните хрумвания и тревоги, да не ги допускаме да се вграждат в черепната ни кутия, защото те в определен момент ще напомнят за себе си и могат да ни депресират.
Нека да бъдем повече позитивни, както към нас, с хубави очаквания, така и към другите хора, така и към цялата заобикаляща ни природа и да се опитваме да облагородяваме средата наоколо, а не да я рушим! Защото по този начин съзиждаме цялостно и себе си!
09 August 2010, Monday в."Заман" Zaman
