Хасибе е болна легнала
Вав Тъмраш село големо,
В Асан аговоно коначе
На високине кьошкьове.
Хасибе тихо ромони:
-Станими любе,собери
Твоине отбор сеймене,
Та си хи напред изпитай
Кой си ми верва сърцено
И още конче хранено.-
Стана та си хи посбра
И си хи наред питаше.
Кафеджияна викаше:
Я си ми веравам сарцесо
и още конче хранено!-
стана кафеджи вазсьодна
негово конче хранено,
на Карабалкан заморкна
в чепелли село осомна
в дервишкине дворове
та си порука почука:
-Дервишку бела кадану,
Излези порти отвори,
Голем ти хабер носиме
От твояна бела Хасибе
Нощон ми денчек да сториш
Сас душа д ая завтасаш!-
Стана ми Дервишка,надена
Нейно морно фередже,
Жьолтине чизми с кичилки,
Че си возседна кончено и си
На конен ромони:
-Коньо лю сисви каматан,
Превзимай коню ,прегребай,
Пътюве да си превземем,
Сас душа да си завтасам
Моена бела Хасибе!
İzvor:
http://zlatograd-240.com/forum/viewtopic.php?t=90.Subrani
