Аз пък не знам как стигна до този извод – иначе не смятам.
По скоро мисълта ми беше за устоите, които крепят духовността при всяка религия. Устои които да направят реалност красивите думи, които си написала. Дали тези устои няма да бъдат лесно подведени от чашка упортребен алкохол или от късата пола на секретарката в съседния кабинет – неща които за миг могат да обърнат живота наопаки или /пази боже/ доведат до неговия край. Защото като изключим атеистите – всички вярваме, но не всички успяваме във вярата и причината е точно в слабостта на човешкия характер. Слабост която според едни е нормална и човешка според други подложена на лечение чрез религията. Така че ако за тебе е фанатично да носиш забрадка и да не употребяваш алкохол, то това е нормална практика и закон в ислямските страни. Закон който пази обществото от проституция, наркомания, гей сдружения и редица подобни които сама ще прозреш в страни с каква религия са разпространени, вместо да ми говориш неща от рода на – цитирам те:
„Подобно фанатично и насилствено прилагане на религиозни разбирания или правила, днес не може да се срещне в християнството. Но може да се срещне в исляма, за съжаление, в някои мюсюлмански страни, където шериатът е заменил гражданските закони, където аятоласи определят кой да бъде избран за президент и какви точно норми на обличане, начин на живот и пр. да имат всички хора в съответната страна.”
Като изключвам това за аятоласите, защото товае практика в Иран на течението шийзъм което не е според правилата исляма и се смята за отклонило се течение на него.
Цитираш ми и аета за забрадката, правейки свое изкривено тълкувание за нея.
Аз бих те запитал тогава – защо монахините са завити почти едно към едно като мюсюлманки. Изглежда не само мюсюлманите са „криво” изтълкували Божието послание за това как да се закриват жените.
Аз никъде не съм казвала, че носенето на забрадка е фанатизъм.
Това първо. Може и да се учудиш, но не e смятам по принцип, че е фанатизъм.
Смятам, че е има нещо фанатично обаче примерно в това, за да не ти се вижда косата, да си сложиш забрадка и върху нея примерно перука. Смятам, че е фанатично в някакъв смисъл женските уши или женското чело да се схващат като неща, чието показване е "страшно" нали сексуално провокативно.
(Впрочем, що се отнася до монахините – да, техните лица се показват всъщност по начин, подобен на жените с мюсюлмански забрадки. Но монахините са жени, дали обет за безбрачие, за посвещение изцяло на Бога. Те, както и монасите, са хора, които се посвещават да живот и служене, много различен от този на обикновените вярващи или невярващи мъже и жени. Те не се женят разбира се, не създават семейства, не се грижат за деца, съпрузи или съпруги, монашеският живот е или поне би трябвало да бъде отказ от всичко земно, материално, плътско и пр. В този смисъл сравнението с начина, по който се забраждат или обличат някои мюсюлманки не е особено адекватно.)
Второ, като казваш, че съм направила някакво изкривено тълкувание на аета за забрадката, не е зле да се аргументираш защо смяташ така. Да напишеш примерно: смятам, че това тълкувание е изкривено, невярно защото... и т.н. Нищо такова няма в това, което си написал.
Трето, ако един човек не харесва това, че в някои общества има религиозна полиция и там начинът, по който се обличат жените, е в много случаи всичко друго, но и техен личен избор, ако не харесва една крайност или крайности, които и да са те, това не значи задължително, че примерно е някакъв фен на алкохола и на пък на показната сексуалност. Нищо такова не следва от само себе си.
“Дали тези устои няма да бъдат лесно подведени от чашка упортребен алкохол или от късата пола на секретарката в съседния кабинет – неща които за миг могат да обърнат живота наопаки или /пази боже/ доведат до неговия край.”, казваш ти. Ами ако от една чашка алкохол или от гледката на една къса пола животът на един мъж може да се обърне наопаки или, още повече, те да доведат до неговия край, то жал ми е за такъв мъж, честно казано. Това значи, че такъв мъж е страшно, безкрайно лесно да бъде изкушен, объркан, сразен. От чашка алкохол и една къса пола? Какво ли би направил този хипотетичен мъж ако трябва да преживее примерно две чашки алкохол и две къси поли. Направо инфаркт ли ще го хване... Извинявам се за шеговития тон, но прекалено многото табута понякога подхранват въобръжение, което изглежда е много по-ранимо.
Аз впрочем, ако това има някакво значение, за себе си лично се натъжавам или дори мъничко се ядосвам, и в случите, когато видя примерно някое младо момиче или жена, която смята, че прекалената сексуална показност ще я направи по-желана; както и като видя някоя прекалено омотано момиче или жена. И макар че разбира се и за едните, и другите може да се каже, че това е тяхно право, тяхна работа как точно се обличат, за мен лично и едните и другите губят по нещо. Първите вероятно губят повече, но това не значи, че и вторите не губят. Едните рискуват да изгубят част от душата си, а другите – възможността душите им да не са задължително души на подчинени хора.
Както и да е. Най-важното, което всъщност исках да кажа, е, че в някакъв смисъл има хора, които се уповават на един вид крайности, други на други. Но понеже, както е казано много отдавна: “Човекът е мярка на всички неща, и за видимите, и за невидимите”, всеки опит да се опрости намирането на тази сложна поне за мен мяра, може би дава един или друг вид сигурност или не знам точно как да се изразя. Но това е сигурност, която в едни случаи може да бъде застрашена лесно, оказва се, и от една чашка алкохол или от гледката на една къса пола; а в други – от това сексуалността, комерсиалността, суетата да се опитват да изкарат от “телесната долница” мяра за всички неща, което разбира се до нищо добро не може да доведе и не довежда.
