Topic: За един изтрит коментар.

[Силвия]

Уважаеми съфорумници,

Аз не мога да влизам във вашия форум особено честно.
Може би някои от вас следят непрекъснато къде какви коментари излизат,
аз не съм от тях.

Отварям тази нова тема с това въвеждащо уточнение, защото наскоро пуснах един коментар в темата "Забрадката - аксесоар, символ или задължение". Този коментар беше по повод една снимка на едно съвсем мъничко забрадено детенце. Може би след този мой постинг е имало някакви други коментари, какви са те не знам въобще, не съм ги чела, но това, заради което отварям тази тема е, че дълбоко се съмнявам, че  коментарът, за който става дума, е бил добре разбран. Той е бил изтрит, бил е коментарн Бог знае как,

но изтриването не е попречило, както видях днес например, този коментар, да продължава да се цитира и в други теми (като например в темата “Брак с деца...”, която след цитирането му, както виждам, междувременно е била затворена), и да продължава да се цитира не добре разбран.

Триенето и въобще цензурата, не помагат впочем, няма как да помогнат с каквото и да било на каквото и да било нормална дискусия и на отстраняване на недоразумения, примерно и т.н. Нито на възможността за това един човек да поясни, ако трябва, какво точно е имал предвид, за да не го тълкуват неправилно.


Ето и част от коментара, за който става дума (не съм го записвала, не предполагах, че ще бъде изтрит, циритам тази част от него по едно ЛС до мен, в което се цитираше част от този коментар).


“Но ако и това толкова малко и невинно детенце, ако такива малки, невинни дечица трябва да се забраждат (да не предизвикат похот у някого може би    ), в това няма нищо красиво. То е жалко, манипулативно и дори опасно, ако не се разбира или ако се игнорира обстоятелството, че ако едно малко детенце може да представялва обект на сексуално желание от някой мъж, ако не е забрадено, това би било страшно въобще да се приеме като "аргумент" в полза на забраждането.”


Мисля, че е важно да кажа, че този коментар беше всъщност опит да провокирам малко по-различен ъгъл към рекламирането на забраждане на съвсем малки деца. Към опаковането на съвсем малки деца, понеже са се родили момиченца. Той не беше плод на това, че аз примерно смятам, пази Боже, че помаците или мюсюлманите или въобще всички мъже у нас, ако щете (ако не броим някакви болестни случаи, което е съвсем друга тема) ще тръгнат точно 2-годишни момиченца да пожелават. Нито беше плод на това, че искам да нараня примерно чиито и да било чувства, нищо такова няма. Той, пак повтарям, беше опит да провокирам мислене за това дали рекламирането на забраждане от бебешка възраст едва ли не, е правилно (в Корана впрочем, поне доколкото аз знам, никъде няма да видите напътствия да се забраждат, покриват и пр. съвсем малки деца, нищо такова не знам да има в най-важната книга за Исляма).

Може би част от грешната е моя.
Може би трябваше да изведа, да напиша този коментар по-ясно.

Отварям тази тема и за да ви запитам, така че,
първо, смятате ли, че малките, невръстни момиченца трябва задължително да се забраждат?

И второ – да ви попитам смятате ли, че което и да било недоразумение или неточно разбиране може да се разреши с триене, затваряне на теми и пр. методи, които най-общо се наричат цензура?

Като човек, който е от поколение, което израсна в едно общество, в което цензура се прилагаше навсякъде и във всичко (повечето от вас вероятно не са от такива поколения и не знаят все пак от личен опит какво точно значи това), мога да ви кажа все пак, че цензурата обикновено подклажда слухове, митове, страхове, глупости, какво ли не, но тя е последното, което може да осветли добре който и да било въпрос или проблем, още по-малко – да послужи за това хората да се разбират по-добре и да не страхуват да мислят не по повърхността, за каквото и да става въпрос, за каквото и да иде реч.

[Тоска]

http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,3655.msg63483.html#msg63483

[Силвия]

http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,3655.msg63483.html#msg63483

Не знам как става така, че един коментар се изчезва и после пак се появява...

Това не е добра, честна модерация във всеки случай.


Не смятам разбирасе и, че задължително трябваше дотук да се стига.
Да отваря цяла нова тема заради един само постинг.

Надявам се все пак, че с това, което написах в нея,
би станало по-ясно на всички какво все пак съм имала предвид.

[muti6]

Цитат на Силвия:
"Да, детенцето е много красиво.
Но ако и това толкова малко и невинно детенце, ако такива малки, невинни дечица трябва да се забраждат (да не предизвикат похот у някого може би  ), в това няма нищо красиво. То е жалко, манипулативно и дори опасно, ако не се разбира или ако се игнорира обстоятелството, че ако едно малко детенце може да представялва обект на сексуално желание от някой мъж, ако не е забрадено, това би било страшно въобще да се приеме като "аргумент" в полза на забраждането.

Силвия,
Аз лично следя и харесвам твоите постове ,и се радвам че има останали още разумни хора,които гледат трезво,релано на нещата.Когато една външна на исляма култура, отбелязва някои характерни черти на друга такава, тя няма как да види неща, които не са видими. Един вид забелязват се само важните, набиващите се на очи неща,  а не подробностите, пречупени през призмата на  собственото ни виждане- светоусещане.Мисля,че вече си наясно защо трябва да се забраждат малките деца(въпреки че  до определена възраст не е задължително).Само знай едно,възпитанието на детето в исляма започва от самото раждане.

Отговорността за възпитанието на децата се пада върху родителите. Според Исляма родителите носят отговорността да научат децата си на праведни дела в религията и на праведни дела в земния живот.
Всевишният Аллах казва в Коран-и Керим:
„О, вярващи, пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото на който са хората и камъните! Пазят го строги и сурови ангели, които не се противят на Аллах в Неговата повеля към тях и вършат, каквото им се повели.” (Тахрим, айет 6)
Родителите са първите хора, които детето ще види в живота си и те са първите, които ще го напътят. Пратеникът (с.а.с.) казва:
„Всяко дете се ражда с вродена природа и родителите са тези, които го правят евреин, християнин или обожател на огъня.”

Затова още с раждането на детето родителите трябва да започнат с извършването на ислямските обреди.

От суннета на Пророка (с.а.с.) е:

1. Когато бебето се роди, да се чете езан в дясното му ухо и камет в лявото. За да може първото нещо, което детето ще чуе да е единобожието тевхид.
Убейдуллах ибн аби Рафия разказва: „Видях Расулюллах (с.а.с.) да чете езан в ухото на Хусеин когато Фатима (р.а.) го бе родила.”
2. Да му се сдъвче фурма и да му се даде в устата, ако няма фурма да му се даде нещо сладко.
3. Да се кърми продължително време, като срока е две години, което е доказано както от Корана, така и от суннета.
4. Да му се сложи хубаво ислямско име.
Пророкът (с.а.с.) казва:
„На когото се роди дете нека да му сложи хубаво име и да го възпита.”
5. Колене на курбан акика, което означава да се заколе курбан за новороденото дете.
6. Да се обръсне главата на новороденото дете на седмия ден.
Когато Фатима (р.а.) родила Хусеин, нейния баща, който е Мухаммед (с.а.с.), казал:
„Притегли косата му и дай садака от сребро толкова, колкото тежи косата на детето.”
7. Обрязването на момчетата.

Още от ранна възраст детето трябва да започне да се възпитава, защото голяма част от възпитанието то приема до пет годишната си възраст.
Мухаммед (с.а.с.) казва:
„Един баща не може да даде нищо по голямо и достойно на детето си от доброто възпитание.”

Родителите трябва да научат детето си на религия, кое е халал и харам, добро и лошо. Първото задължение на родителите е да говорят за Аллах на детето, да породят в сърцето му вяра и обич към Всевишния Аллах, да му обяснят, че Аллах е създал хората, земята, слънцето, звездите и всичко останало. Да му разяснят, че Аллах ни е дарил с очи, уши, разум, осигурил ни е препитанието, подслон и така у детето се заражда една благодарност към Всемогъщия за всички блага. На детето да му се разясни, че Аллах ни вижда и следи нашите дела.
Аллах (С.Т.) ни известява в Коран-и Керим как Пророкът Лукман се обръща към своя син:
„О, синко мой, всяко твое дело, дори и да е с тежест на синапено зърно, и то да е в скала, или да е на небесата, или на земята, Аллах ще го покаже. Аллах е всепроникващ, сведущ.” (Лукман, айет 16)

Пратеникът (с.а.с.) се обръща към едно момче с думите:
„Момче, спазвай заповедите на Аллах и Той ще те пази. Помни Аллах и ще Го намериш пред себе си. Ако питаш, питай Аллах и ако зовеш за помощ, призови за помощ Аллах.”

Чрез тези думи в сърцето на детето се установява единобожието. То вече знае, че трябва само на Аллах да се моли и само от Него да иска помощ.
Едно от най важните ислямски задължения е родителите да научат детето си да отслужва молитвата, защото тя е от стълбовете на ислямската религия. Всевишният Аллах казва:
„И повели на твоето семейство да отслужва молитвата, и самият ти постоянствай в нея! И не искаме Ние от теб препитание, а Ние ти даваме препитание. Краят принадлежи на богобоязливостта.” (Сура Та ха, айет 132)

Мухаммед (с.а.с.) казва:
„Учете децата си да отслужват молитва още от седем гошна възраст, удряйте ги, ако не я отслужват на десет годишна възраст и ги разделете в отделни легла.”

Бащата трябва да води детето в Джамията, там то усвоява реда и начина на изпълнение на молитвата и свиква да отслужва молитвата с джамаат.
На детето трябва да му се разказва за Пророка (с.а.с.), за неговия живот и правдиви дела, за да може детето да го заобича.
Мухаммед (с.а.с.) казва:
„Научете детето на обич към вашия Пратеник, към семейството му и към четене на Коран.”

Мухаммед (с.а.с.) насърчава бащата да научи детето си да се развива умствено и физически като казва:
„Силният вярващ е по-достоен и обичан от Аллах от слабия вярващ.”

Детето трябва да учи Коран и да се старае да го запаметява, както и да напредва и в другите науки.
Мухаммед (с.а.с.) казва:
„Задължение на родителите е да образоват детето си, да го обучат на плуване, стрелба и да го препитават с добра /позволена/ храна.”

Родителите трябва да предпазват детето от лоши навици като скъперничество и др.
Всевишният Аллах казва:
„А които се опазят от скъперничеството на душите си те са сполучилите.” (Хашр, айет 9)

Да го насърчават към щедрост и даване на милостиня, когато бащата дава садака детето да гледа или само то да дава. У детето да се породи срам, защото Расулюллах (с.а.с.) е казал:
„Срамът е част от вярата.”

У детето да се породи страх от Великия Аллах, защото това е причина за предпазване от греховете и причина за успех в Съдния ден.
Друга черта, от която детето трябва да се предпази е лъжата.
Мухаммед (с.а.с.) е казал:
„Истината води към благочестивост, а благочестивостта води към Дженнета. Лъжата води до заблуда, а заблудата води към Огъня.”

Самите родители да не използват лъжата, защото детето свиква от тях с лъжата.
Пратеникът (с.а.с.) казва:
„Ако някой каже на едно дете ела ще ти дам нещо и не му даде, то той е изрекъл лъжа.”

Детето трябва да се предпази от горделивост.
Всемогъщият Аллах казва:
„И не криви лице пред хората, и не върви по земята с високомерие! Аллах не обича никой горделивец, самохвалец.” (Лукман, айет 18)

Още от малко детето трябва да е на нивото на останалите деца, да не изпъква със скъпи дрехи, защото така може да се появи у детето надменност и горделивост. На улицата да върви с умерена походка и да снижава гласа си, за да не пречи на останалите хора. Аллах (С.Т.) ни известява в Коран-и Керим за думите на Пророка Лукман (р.а.), който казва на сина си:
„И не криви лице пред хората, и не върви по земята с високомерие! Аллах не обича никой горделивец, самохвалец.” (Лукман, айет 18)

Расулюллах (с.а.с.) казва:
„О Ебу Зер, страхувай се от Аллах, където и да си. Заличи лошото с добро и се отнасяй добре към хората.”

Детето трябва да се научи на уважение към учените, защото те са наследници на пророците. Както и уважение към своите родители, братя, сестри и роднини.
Родителите трябва да свързват всяко дело с това дали е харам или халал, как е постъпвал Пратеника (с.а.с.), как са постъпвали сахабетата, за да може да следват техния живот и пример. Родителите да следят детето в какъв кръг се движи и с какви приятели се събира.

Лошото училище за децата е телевизията и лошите приятели. Родителите да им забраняват гледането на филми и предавания, които съдържат насилие, терор, прелюбодеяние, оказващи влияние върху слабата психика на детето. Да се предпази от оприличаване с филмови герои или певци, които ще развалят морала му. Родителите следят с какви приятели се събират, да им дават съвети да си избират другари с добро възпитание. Да се следи какви места посещават, да не са места, от където може да се научат на пороци и забранени от религията дела, като кражба, пушене, пиене на алкохол и приемане на наркотици. А детето може да бъде предпазено от всичко това само с едно истинско ислямско възпитание от раждането до израстването му.
"Икра"
 

Написаното е дългичко, но се надявам да е било от полза за много хора!Ето още един полезен линк
http://www.islambg.com/modules.php?name=News&file=print&sid=271

[Hashashin]

До колкото знам аз лично децата би трябвало да се забраждат едва когато започнат да имат цикъл, демек влязат в репродуктивна възраст. При българите християни това е било началото на момеенето, момата получавала право да ходи на седенки, да носи украшения, но разбира се под строгия надзор на своите роднини. А при мюсюлманите тогава трябва да сложи забрадка. Така че не мога да разбера, защо едно малко дете трябва да бъде забрадено. Това според мен е в разрез с исляма.

[Силвия]

Аз лично следя и харесвам твоите постове ,и се радвам че има останали още разумни хора,които гледат трезво,релано на нещата.Когато една външна на исляма култура, отбелязва някои характерни черти на друга такава, тя няма как да види неща, които не са видими.

 

Външната култура при всички положения не гледа отвътре, да, така е.
Но понякога и един външен поглед може да е с нещо полезен.

Вярата дава морални стожери.
Но винаги е имало и ще има хора, които са се опитвали и ще се опитват да правят от религиите идеологии.

Има и нещо друго, освен това.
Свързано с деликатния баланс между вяра и разум.
И с това, че няма цивилизация без способност на човеците да не се страхуват да приравняват вярата на догма и без възможността им да запазват моралните си стожери и ценности, мислейки света, себе си, вярата си включително по не прост начин.

Защото нравите, обичаите, битът, индустрията, материалните средства, поколенията, народите, държавите и пр. и пр. търпят всякакви промени във времето.
Начинът, по който хората от І век примерно или за хората от VІ век са живели или са мислили, е разбира се доста различен от днешния. Само Всевишният никога не се променя. Той е пращал различни пророци, на различни народи, в различни времена, които да учат хората на най-важните неща по отношение на тяхната духовна и физическа същност. Тези послания са били тълкувани по-късно от различни поколения, от рзлични хора, в различни страни по света, пречупени през разбиранията на тяхното време и на тяхната лична същност. Били са използвани неведнъж, също така, за политически и всякакви други цели много пъти в историята.

Затова струва ми се вярата, религията, колкото и дълбоко лично, сакрално нещо да е тя,  се нуждае в някаква степен от саморефлексията на знанието, на разума.
Без саморефлексията на разума, на духа, ако щете, търсещ истината не като проста догма, с всички рискове от това,  християнството примерно, ако него си позволя да използвам за пример, нямаше да излезе от т.нар. Средновековие.
Без тази саморефлексия всички християни щяха примерно да смятат още не само, че при тях е истината, а който не мисли като тях, нищо не разбира, но и нямаше да видят добре изкривяванията в собствената си вяра, които се случват по онова време.

И ако днес примерно има мюсюлмански страни, в които жените задължително трябва да ходят опаковани отгоре-додолу (под страх от религиозна полиция и затвор), ако тези страни, при това, разполагат със значителни национални богатства, защото примерно при тях има доста петрол, добри приходи от него от десетилетия насам - ако разбирането на исляма в тези страни иска да се разпространи и другаде, в други страни, той ще използва и използва всички икономически, технически, медийни, рекламни и пр. средства, познати в съвременния свят, за това, имайки достатъчно пари, за да го направи.

В някои страни и днес, както е известно, продължават да убиват с камъни прегрешилите в извънбрачна любовна връзка. За това убиване с камъни, впрочем, за първи път се споменава не другаде, а в т.нар. Стар завет на Библията. (В Новия завет е различно, но това е отделен въпрос. Там има едни думи на Христос, че “който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък”.) Аз не знам какво мислят мюсюлманите у нас и по този примерно въпрос, но дълбоко се съмнявам, че бихте примерно одобрили убиването с камъни.

И понеже рискувам този постинг да стане твърде дълъг, а и темите, които се опитвам да коментирам в него, са повече от една и са струва ми се достатъчно сложни, ще спра дотук. За мен лично няма как в днешния свят човек да може да съпоставя, да съвмести в себе си и моралните ценности, и някаква обща човешка, историческа, гражданска, каквато искате култура, по начина, по който са го правили хората в съвсем други времена и обстоятелства.

[gece yolcusu]

Silvia

Въпреки дългия ти пост и личните съждения които си направила, личи, че не си разбрала какво имаше в предвид Мутиш, казвайки, че няма как да разберем дадена култура само с външен поглед, защото във всяка такава има действително невидими неща. Тези неща биха могли да станат осезаеми за нас, само ако сме част от тази култура, защото истинските добродетели които я крепят, оцеляват благодарение на духовен човешки ресурс неуловим за различния наблюдаващ, ресурс, който за да бъде силен и устойчив във времето, трябва да има крепител, независим от обикновените ежедневни, житейски и динамично променящи се във времето ценности. Такъв крепител може да бъде само религията и саморефлексията за която ти говориш, няма как да бъде устойчива във времето защото тя е подвластна на човешките слабости.И ако християнството /не само от средновековието а и дори много по-рано/,  до сега е претърпяло промени,то това  се е случило точно защото този човешки духовен ресурс е ставал и става подвластен на изкривени икономически, политически,социални или каквито и да било други разбирания, различни от свише низпосланото. Колкото и да  искат някой, няма как да бъдат променени, примерно стълбовете на исляма низпослани чрез корана и десетки още правила от него сред които е и забраждането. Правила които са универсални, и не само напълно съвместими с модерния начин на живот а и можещи да го движат в правилна посока предпазвайки го от самоунищожение. И това е така защото, цитирам те: „битът, индустрията, материалните средства, поколенията, народите, държавите и пр. „ могат да се променят, но не и нравите и обичаите. Жаждата за надмощие, власт, богатсва, дори и обикновените житейски потребности са едни и същи откакто е създаден човека, от което следва, че и Божийте послания, които се отнасят до човешкия морал, няма как да не бъдат универсални за всички времена, от което пък следва, че те трябва да бъдат безприкословно следвани.

Относно богатсвата на мюсюлманските страни и дали си харчат средствата за разпространение на исляма – не бери грижа. Това е станало още в зората на исляма, когато той достига всяка точка на земното кълбо.

[KaraIbrahim]

 Sorry,стана малка грешка!
Моля модератора да премести горния ми постинг в темата за забрадките!

[Шали]

Muti6 i Gedje  ,
Все пак, ако държите да бъдете коректни (а вие държите ), трябва да използвате по предназначение думите "задължително" и "препоръчително", както и "забранено". Иначе се получава шикалкавене. Забрадките и обрязването са препоръчителни, молитвите и милостинята са задължително  Създаване на семейство с единоверец е препоръчително, както и смяната на религията на инославна съпруга. Забранена е смяната на религията "ислям", забранен е брак на мюслимка с немюслим и много т.н. Забраните и задълженията произтичат от Курана, от Аллах, а препоръките (които са пожелателно поведение и отношение) от Сунната, която описва живота на Мухаммед.

 

Силве, добре си сторила, че си се изяснила. В най-важния мюслимски празничен месец е добро да сме с чисти сърца и отношения

[Nazmi]

Външната култура при всички положения не гледа отвътре, да, така е.
Но понякога и един външен поглед може да е с нещо полезен.

Вярата дава морални стожери.Но винаги е имало и ще има хора, които са се опитвали и ще се опитват да правят от религиите идеологии.
Има и нещо друго, освен това.

Свързано с деликатния баланс между вяра и разум.
 
 
 
 

[Силвия]

Silvia

Въпреки дългия ти пост и личните съждения които си направила, личи, че не си разбрала какво имаше в предвид Мутиш, казвайки, че няма как да разберем дадена култура само с външен поглед, защото във всяка такава има действително невидими неща. Тези неща биха могли да станат осезаеми за нас, само ако сме част от тази култура, защото истинските добродетели които я крепят, оцеляват благодарение на духовен човешки ресурс неуловим за различния наблюдаващ, ресурс, който за да бъде силен и устойчив във времето, трябва да има крепител, независим от обикновените ежедневни, житейски и динамично променящи се във времето ценности.  което пък следва, че те трябва да бъдат безприкословно следвани.

Не знам защо смяташ, че само мюсюлманите или само ти примерно можеш да имаш такъв крепител. Най-важното така или иначе не е видимо за очите (както поне казваше един летящ мечтател в една своя книга за възрастни, написана уж за деца).

Ако човек, впрочем, с всичките си търсения и съмнения, няма в себе си съзнанието за връзка и естествено подчинение на невидимия така или иначе във физическия свят Висш Създател; ако няма в душата си и в ума си връзка с Началото и Края, Алфата и Омегата на всичко; ако не търси молитвено висшата подкрепа, утешение, напътствие, прошка и т.н.; ако не вярва, че всичко е свързано в сложна духовна йерархия и че каквото и да се случва във физическия свят, каквито и престъпления или несправедливости да има в него, каквито и заблуди да има също така, нравствеността, честността, милосърдието, отговорността за собствените му думи и постъпки не са никакви празни думи или понятия; че има възмездие за всичко, и никой човек (какъвто и да е той, атеист примерно или християнин или мюсюлманин или будист и т.н.), не може да бъде извън него; то този човек, дори да е примерно много начетен или богат, не знае достатъчно и недостатъчно има. Такъв човек може лесно да падне в едно от най-опасните изкушения – да реши, че само пряко видимото, земното, светското е това, което има значение. Да си изгради фалшиви опори, които няма как рано или късно да не се сгромолясат.

Ти може би най-вероятно смяташ и, че само ако човек е мюсюлманин, може да стигне до истинско познание за Бога и да спаси душата си. Така смятат вероятно много хора, не само ти, така смятат и мнозина християни, и израилтяни също сигурно. Аз не знам защо пътищата към Бога са различни (само донякъде се изкушавам да мисля, че мога да си представя защо е така), но никак не мога да приема, че Бог не е един за всички. Смятам още, че истински духовно просветените хора имат очи за онова, което не се вижда с очите. Те знаят, че Божиите пътища, техния смисли и основания често не могат да бъдат добре разбрани от хората, които, поради това понякога с невероятна лекота си присвояват правото да искат да бъдат господари, да управляват живота, съзнанието, избора на други човешки същества.

[Силвия]

Такъв крепител може да бъде само религията и саморефлексията за която ти говориш, няма как да бъде устойчива във времето защото тя е подвластна на човешките слабости.И ако християнството /не само от средновековието а и дори много по-рано/,  до сега е претърпяло промени,то това  се е случило точно защото този човешки духовен ресурс е ставал и става подвластен на изкривени икономически, политически,социални или каквито и да било други разбирания, различни от свише низпосланото. Колкото и да  искат някой, няма как да бъдат променени, примерно стълбовете на исляма низпослани чрез корана и десетки още правила от него сред които е и забраждането. Правила които са универсални, и не само напълно съвместими с модерния начин на живот а и можещи да го движат в правилна посока предпазвайки го от самоунищожение.

Понякога за съжаление едни от най-големите заблуди не минават през чисто светски науки или пътища, минават през религиозни водачи, религиозни тълкувания, религиозни невежества, ако щеш. Там са ставали и стават все още някои от най-големите злоупотреби. Примери за това има колкото искаш и в християнството, и в исляма. Само дето тези примери за християнството не са от днес, а от преди векове, те са част от време, в което схоластиката и недълбокото, а буквално разбирана /неразбирана/ догматика са стигали включително до траги-комични примери – като например горене на клада на някой учен, поради “еретичното” му твърдение, че... земята е кръгла. Подобно фанатично и насилствено прилагане на религиозни разбирания или правила, днес не може да се срещне в християнството. Но може да се срещне в исляма, за съжаление, в някои мюсюлмански страни, където шериатът е заменил гражданските закони, където аятоласи определят кой да бъде избран за президент и какви точно норми на обличане, начин на живот и пр. да имат всички хора в съответната страна. (Без значение какво мислят, разбират или смятат за правилно за самите те за себе си или за живота си.) В името на Бога, в името на нравствеността, в името на нали такива едни най-висши цели са били извършвани много насилия и престъпления в човешката история. Били са и още се вършат. И някои от тях са нищо друго, освен победа на най-лошото, най-демоничното в човешката природа, защото всичко може да се имитира, всички идеи, ценности, смисли. Най-добрият имитатор, впрочем, на Божиите пътища и послания не са едни или други хора в техните кратки животи, най-добрият имитатор е един паднал ангел, най-силният от падналите. (Понякога, докато го гонят от себе си, хората му постилат най-прекия път до душите, сърцата, мислите и постъпките си.)


Низпосланото, впрочем, от различни пророци в различни култури и сред различни народи, понякога се различава от това, което е било прието като конкретно предписание или религиозен канон. Ще дам един пример.

Когато пророкът Мохамед казва например в сура Ан-Нур (Светлината):“31. И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото [кхимар] върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите си, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените [вярващи] или [слугините], владени от десниците им, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата, непознали още женската голота. И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения...”,

от този текст, освен всичко друго се подразбира, че най-вероятно в бита на мюсюлманките от онова време украшенията, накитите и по краката на жените са били типични. От цитирания текст се вижда също, че става дума за кхимар (покривало), онова парче плат, което трябва да покрива пазвата. (През VІ, VІ в., че и по-нататък, облеклото е било съвсем различно от днешното, често това са били едни дълги ризи или роби, изрязани отпред, и ако при мъжете това не е било проблем, при жените е било разбира се).  По-късно този кхимар, който е трябвало да покрие пазвата и да закрива част от украшенията (“да не показват своите украшения, освен видното от тях”), се превръща в забрадка, увивана по точно определен начин - в който част от челото трябва да е закрито, в който шията трябва да е напълно закрита, в който нито косъмче от коса не трябва да се вижда и т.н. Този конкретно разбиране, това определение за канон по отношение на т.нар. мюсюлманска забрадка (който днес се изповядва и от духовници, и от обикновени мюсюлмани) не произтича конкретно от написаното на Корана, така или иначе. То е по-късно определение, изобретение или тълкувание.

[Шали]

Книга на Еклисиаст
гл. 1

1. Думи на Еклисиаста, син Давидов, цар иерусалимски.
2. Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите - всичко е суета!
3. Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето?
4. Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека.
5. Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява.
6. Вятър вее към юг и отива към север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообращения.
7. Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак.
8. За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане.
9. Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето.
10. Случва се да казват за нещо: "виж, на, това е ново"; но то е било вече през вековете, що са били преди нас.
11. Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле.
12. Аз, Еклисиаст, бях цар над Израиля в Иерусалим;
13. и насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него.
14. Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето - всичко е суета и гонене на вятър.

[gece yolcusu]

Не знам защо смяташ, че само мюсюлманите или само ти примерно можеш да имаш такъв крепител.
........................................................................

Аз пък не знам как стигна до този извод – иначе не смятам.
По скоро мисълта ми беше за устоите, които крепят духовността при всяка религия. Устои които да направят реалност красивите думи, които си написала. Дали тези устои няма да бъдат лесно подведени от чашка упортребен алкохол или от късата пола на секретарката в съседния кабинет – неща които за миг могат да обърнат живота  наопаки или /пази боже/ доведат до неговия край. Защото като изключим атеистите – всички вярваме, но не всички успяваме във вярата и причината е точно в слабостта на човешкия характер. Слабост която според едни е нормална и човешка според други подложена на лечение чрез религията. Така че ако за тебе е фанатично да носиш забрадка и да не употребяваш алкохол, то това е нормална практика и закон в ислямските страни. Закон който пази обществото от проституция, наркомания, гей сдружения и редица подобни които сама ще прозреш в страни с каква религия са разпространени, вместо да ми говориш неща от рода на – цитирам те:
„Подобно фанатично и насилствено прилагане на религиозни разбирания или правила, днес не може да се срещне в християнството. Но може да се срещне в исляма, за съжаление, в някои мюсюлмански страни, където шериатът е заменил гражданските закони, където аятоласи определят кой да бъде избран за президент и какви точно норми на обличане, начин на живот и пр. да имат всички хора в съответната страна.”
Като изключвам това за аятоласите, защото товае практика в Иран на течението шийзъм което не е според правилата исляма и се смята за отклонило се течение на него.

Цитираш ми и аета за забрадката, правейки свое изкривено тълкувание за нея.
Аз бих те запитал тогава – защо монахините са завити почти едно към едно като мюсюлманки. Изглежда не само мюсюлманите са „криво” изтълкували Божието послание за това как да се закриват жените.

[isa71]

Но може да се срещне в исляма, за съжаление, в някои мюсюлмански страни, където шериатът е заменил гражданските закони, където аятоласи определят кой да бъде избран за президент и какви точно норми на обличане, начин на живот и пр. да имат всички хора в съответната страна. (Без значение какво мислят, разбират или смятат за правилно за самите те за себе си или за живота си.)

ШОКИРАЩИ СНИМКИ ОТ УЖ ПЪРВОБИТЕН И ФАНАТИЗИРАН ИРАН

ВНИМАНИЕ! НЕ Е ЗА ХОРА СЪС СЛАБИ СЪРЦА !!! 

http://grigorsimov.blog.bg/politika/2010/06/16/shokirashti-snimki-ot-uj-pyrvobiten-i-fanatiziran-iran-avtor.562683