Примерът ми си е съвсем на място.Целта ми беше да покажа,че и при християнството бракът с деца е бил разрешен.
И аз разбрах,че това беше целта,но примерът ти издиша.За да не бъда и аз като други от тази тема само високопарен, ще ти обясня защо мисля така....
Никога в църковната история императорът не се е смятал за пример за духовен живот.
Та както ти казах повечето императори са били над църквата и са правели каквото си искат с нея...заради самите императори църквата обикновено е страдала. Примери много мога да ти дам.Те са имали цялата власт, за разлика от църквата.Християните са се подчинявали на Императора,като на кесар.Както се казва в един стих:” отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу”Или казано иначе,църквата е за душата,а империята(държавата) за материалното.На този принцип е мисленето на християнството и за това няма как примерът ти да показва това което искаш.Мисленето обаче на мюсюлманите е различно,защото Мухаммед и мюсюлманите в последствие се отделят от семейство,село,град или държава и се отделят да живеят заедно със собствени закони.В първата мюсюлманска държава Мухаммед е бил и царя и духовното лице.В последствие тази тенденция се запазва.
Ако погледнем развитието на католическата църква ще видим различно неща.Там има моменти, в който Папата(смятан за безгрешен) е изпълнявал и светската и духовната власт.Точно поради тази причина се стига и до еднолично взетите решения за инквизицията и,кръстоносните походи и много други неща.
За да запълня всички моменти редно е и да спомена ,че е имало и императори признати от църквата за светии.Това е император Константин Велики.Но държа да спомена,че той е станал светия не само защото Бог е доказал това чрез чудесата с него ,а най-вече защото е приемал учението на своят учител Иисус.Казвам това,защото Иисус е примерът за поведение и държание на християните,точно както и Мухаммед за мюсюлманите,нали?Следователно,щом Христиос и неговите апостоли,не са се женели за деца и християните не го правят.Щом Мухаммед се е женил за дете и неговите апостоли са го споменали това,значи и мюсюлманите могат да го правят.
Моля за извинение,че леко измествам темата за момент,но ако ще показваме негативните неща от определена религия,поне да го правим честно.
Честно казано тези ти думи много ме притесниха...
От думите ти излиза,че смяташ ,че аз пиша тук в темата за да показвам негативни моменти от исляма, и че смяташ брака с деца за негативна страна от исляма.
Първо,пиша и отворих темата с единствената цел да изчистя това , с които бях обвинен.Обвинен бях в друга тема,че лъжа и фалшифицирам факта ,че Мухаммед е женен за дете.То не беше „сиктирдосване”,то не беше обвинения в в лъжа.Затова пък очаквах да се получи тук дискусия и да се разбере истината.Всичко което разбрах и видях се синтезира в сега цитираното от мен ,написано от теб.Излиза,че мюсюлманите си затварят очите за нещата ,които не приемат или не харесват и има теми табу!!!
Неприятно ми е да го констатирам,но от разговорите в темата излиза,че когато има чувствителни моменти от исляма ,който сегашното съвременно общество не приема се игнорират все едно на са истина и всяко споменаване от не мюсюлманин се приема за обида или някаква атака към исляма.Странното тук също е, и че някои неща от исляма се приемат съвсем безусловно, а други с едно око или изобщо не се приемат.
Един приятел често казва :Страхът е голям страх”...
Ако човек е сигурен в нещо ,то няма да отбягва дискусиите и ще обича въпросите.Но ,ако знае,че има някъде нещо негативно,ще трепери от страх да не го намерят и всячески ще го крие и замаскирва.В тази връзка е момента да ти кажа,че не ме е страх от честна дискусии на каквато и да е тема.
Религията не е като партиите и да си избереш на избори,тази която има най-малко негативи.Естествено това е споделено мое мнение.Ако имаш ти или друг друго мнение ,ще се радвам да сподели.
Въпросният кесар може и да не е бил кой знае колко вярващ,но все пак е бил начело на империя,смятана за пазителка на източноправославното християнство и в този смисъл е достоен пример за подражание.
Тук имаш право!Императорът се е смятал за пазител на християнската империя.Между впрочем и Султана се е смятал за пазител на християните живеещи на неговата територия.Защо е така?Защото християните винаги се молят на Бог за настоящият си цар,без значение от неговата вяра или характер.В Молитвата се призовава Светият дух и ако наистина Светият дух реши и посети даден цар,то християните се радват и живеят по-добре,ако не,приемат това назидателно и с търпение продължават напред.Но пак ще ти подчертая,че никога царят не се е смятал за пример за подражание.
Споменах Светият дух,защото това е една от природите на Бог според православните.Това е духът,чрез който са говорили всички пророци.Православните вярват,че при кръщение върху тях слиза Светият дух и така Бог ги подкрепя.Има приемане на Светият Дух и от царете на Древен Израел имало го е това и след това при християните,но както при евреите,така и при християните Светият дух е дух и не можеш да го накараш насила да прави нещо, а прави каквото си иска.Затова има много случаи на практически извършени молитви за помазания на православни царе с идеята Светият дух да слезе над тях и ги ръководи,но на практика нищо не се е случвало.Това ,че даден цар е бил миропомазан не е било гаранция за нищо.А това дали даден цар или падар ще стане за пример в Божественото и духовното и ще стане след това и цар цар е съвсем друг въпрос,който както се опитах да обясня зависи от Бог.
А относно брака на Пророка с Айша-ами може би тогавашни реалности са го наложили,възможно е да е бил и политически брак.Това не ни задължава да му подражаваме днес.
Добро мислене,но дали правилно според религията?Като цяло по времето на Мухаммед и Айша всичко е тогавашна реалност.Всичко се е случвало тогава и затова не може да важи избирателното мислене, с презумпцията на времената от тогава.С какъв критерии ще приемаме нещата?С критерия на някой тълковател?С критерия на ползата?С критерия на обществото?Да времената се променят и затова някога Бог е изпращал пророк след пророк.Затова и всеки пророк е променял по нещо според състоянието века и обществата.
Ако аз сега днес кажа,че не приемам примерно 10 неща от думите на Христос или Апостолите,може ли да се каже,че му вярвам?Да ,но не напълно!Ако приемам неговото учение,то означава да му вярвам.Иначе излиза,че не му вярвам и съм лицемерен.Същото би трябвало да е и с мюсюлманите и Мухаммед.Или го приемаш като последен пророк на земята и смяташ думите му за вечно приложими или не му вярваш.Затова не приемам думите ти ,че дадено нещо е било само за тогава, а друго за днес.
За твое сведение-Саудитска Арабия,която е смятана за люлка на исляма и където бракове с малолетни съществуват,е подписала Конвенцията на ООН за правата на детето.И броят на противниците на такива бракове нараства постоянно.
Какво показва това сведение и твоят пост...
Показва,че брака с деца се признава и прилага в страна люлка на исляма,но и там има хора , които са против такива бракове.Броя на противниците на такива бракове расте постоянно,даже са се преборили да се подпише Конвенцията на ООН за правата на детето......?!?!?
Аз се обърках..
Водите дискусия как е според исляма или как не искате да е според исляма?
И,последно-мисля,че Мутиш е прав-все се опитваш да уязвиш исляма по някакъв начин и именно това е причината да захванеш тази тема.Мисля да не я чета оттук нататък.
Аз пък мисля,че и Ти и Мутиш не сте прави!Доказвам,че това е част от исляма,а вие с няколко човека просто не искате да приемете това ,защото не искате , а после аз съм бил ...