Author Topic: Среде лято - село Мугла  (Read 4421 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

eron

  • Guest
Среде лято - село Мугла
« on: July 20, 2010, 10:41 »
Кога: На 31 юли и 01 Август 2010 година!
Къде: В китното родопско село Мугла, на 25 км от град Смолян!

”Среде лету”(в християнския календар е на 2 август – Илинден) - тук се съчетават елементи на празника Еньовден. Бележи края на периода, през който слънцето “расте” и е началото на упадък на силата му. Вярва се, че слънцето слиза да се окъпе във водите, облича’’кожуха’’ и тръгва... към зимата, като препуска по небето със своята огнена колесница(слънчев кръговрат).
Същевременно пророк Илия се представя като властващ над водата – характерен е библейският разказ за изграждане на жертвеник от 12 камъка, върху които пада от небето огън и изгаря жертвата. В резултат на това се излива дългоочаквания дъжд (третата книга: Царства, 18,31,32 исл.).
Във връзка с българските представи за св.Илия, чрез културно-историческия подход е развита хипотезата за св.Илия като дославянски тракийски бог. Самото име се извежда от епохата на трако-хето-лувийските изоглоси. ( В Мугла се коментира вярването за слънцето). Празникът започва още на 1 август вечерта. От набрани цветя се повиват китки (завързват се с червен конец). Има за всеки член от семейството и една по-голяма за всички от къщата. Поставят се в бяла харкумка пълна с вода и се изнасят навън на месечина и звезди / Гадание по 3 стръка перуника-2 за знайни избраници и 1 за незнаен юнак ,оставят се под светилата,сутринта се хвърлят повехналите и оставят най свежата(за когото е наречена, този ще е избраника),тази традиция е засвидетелствана от времето на траките. Траките считали пълнолунието за най- благоприятно време за посев и сватбъване(Цонев посоч.съч.)/ Трябва да престоят през нощта покрити с бяла кърпа.(не се внасят в дома, докато не се “поят’’китките). На 2 август всички стават рано и с нетърпение оглеждат китките. Въздъхват радостно ако видят, че всички са свежи, хубави. Мъка свива сърцето на този, чиято китка е почерняла, отмаляла. Това е знак за болест, а и за по-лошо…
При изгрев слънце цялото село е навън, събрали са се на различни места (сега на “еза” до вода), да “поят” – пеят китките. Харкомите са поставени в средата( откриват се от кърпите). Най-възрастната жена взема една по една китките и “пличка” с вода околните.
На всяка китка се “пое” и по съдържанието на песента се гадае за съдбата на момата./ Съхранена е традицията да се хвърлят венци в реката и момата да се “нарича” за кого да се омъжи. Вярва се , че ако венеца се отдалечи бързо, свадбата ще е скоро./ Играят се и хора. Празнува се почти през целия ден. Всеки носи вода в къщи за здраве – “лековита вода” – взимат я болни да се мият с нея и да къпят малки деца (вж.пр.N.9)
По своята същност този обичай също е отглас от стари езически времена и характерни за следващите християнски пластове.
В обичаите битуват старинни преживелици и остатъци. Изразяват се във вярването за магическата сила на водата, огъня, зеленината и др.

Заповядайте на едно прекрасно изживяване на празника на село Мугла!